Решение № 99 от 14.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 718/2021
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 14.03.2022
- Състав
- Станислав Стефански, ХРИСТО ТОМОВ, Ирена Колева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. В.Т., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
ХРИСТО ТОМОВ
Ирена Колева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20214100500718 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.* и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕС“ АД, ЕИК: ***, гр. В, бул. "В.В." № *, В срещу решение № 887 от 22.07.2021г., постановено по гр.д. № 1229 по описа за 2021г. на Районен съд – В. Търново, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ОРЛ. Ц. Р. от град В.Т., ул. „О“ № 11, с ЕГН ********** не дължи на дружеството сумата в размер на 13 794.19 лв. /тринадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/, представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55 от ПИКЕЕ по партида с клиентски № 150017413 и абонатен № 0525201054 за електроенергия на адрес в село П, община В.Т., за която е издадена фактура № 010652511556 от 25.02.2021 година, както и е осъдено „ЕС“ АД да заплати на ОРЛ. Ц. Р. сумата 1 556.77 лв. /хиляда петстотин петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направените разноски по 1 делото.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е начислил сумата, предмет на иска за посочения период, в правилен размер.
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Налице е начисляването на допълнително количество електроенергия в определен размер за определен период. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване 2 на която е издадена фактура за определена сумата.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по невизуализираните тарифи. От друга страна вещото лице подробно и аргументирано разяснява, че е възможно натрупаните в невизуализирания регистър показания да се генерират произволно в следствие на токов удар.
Разпитаните по делото свидетели заявяват, че качеството на електроснабдяването в селото е изключително лошо, че токът постоянно премигва, включва и изключва, като вещото лице посочва, че от гледна точка на електричеството, тези премигвания са подобни като при токов удар.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
От приложения по дело Протокол метрологична експертиза на средство за измерване № 18 от 09.02.2021 година на БИМ се установява, че при процесното СТИ отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок, като същевременно са налични всички необходими обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на Т3 – 75127.095 квтч, която не е визуализирана на дисплея, както и че СТИ не съответства на техническите характеристики. Следва да се има предвид, че съставеният констативен протокол за метрологична експертиза е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно посочените по-горе факти и обстоятелства.
Предвид изложеното въззивният съдебен състав също приема, че от събраните по делото доказателства не се установява, че тези показания в 3 невизуализирания регистър са се натрупали, чрез реално преминаване на съответното количество ел. енергия през конкретното СТИ, предвид установеното по делото лошо качество на електроенергията в посоченото населено място.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
Съдът приема, че за ответното дружество не е възникнало правото до преизчисли количеството електрическа енергия на ползвателя за минал период от време, доколкото по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че показанията в невизуалзирания регистър са натрупани след монтажа на процесното СТИ. В тази връзка в чл. 55 ПИКЕЕ изрично е посочено, че операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализираните регистри. Ето защо от техническа гледна точка не съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията по тарифа Т3, не може да се обоснове извод, че по нея е отчетено реално потребление на определено количество ел. енергия именно в имота на ищеца.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 въззивният съд препраща и към мотивите на първата съдебна инстанция.
По разноските:
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член 78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 600,00 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 887 от 22.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 1229 по описа за 2021г. на Районен съд – В. Търново.
ОСЪЖДА „ЕС“ АД, ЕИК: ***, гр. В, бул. "В.В." № *, В да заплати на ОРЛ. Ц. Р. от град В.Т., ул. „О“ № 11, с ЕГН: ********** сумата от 600,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5