Определение № 649 от 04.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. Варна, 04.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20213100900644 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ИМ на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „**** срещу ЕТ „Дом – Игнат Раденков“, ЕИК 103078165 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** с която се отправя искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 136 897,22 лв., представляваща неизплатени задължения по сключени между страните Договор за заем № ******* от 28.03.2019 год. и Договор за заем № ****** от 27.03.2019 год., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 56, том 2, рег. № 3205, дело № 238 от 2019 год., вх. рег. № 7467/29.03.2019 год., дв. вх. рег. № 7390. С ИМ ищецът е представил писмени доказателства и е отправил искане за провеждане на ССчЕ.

С Определение № 1604/01.12.2021 год. съдът е постановил, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/ и е разпоредил препис от ИМ да бъде връчен на ответника.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор на ИМ, в който навежда твърдения за недопустимост и неоснователност на предявените искове, нередовност на ИМ, нищожност на договорите за заем и отделни техни клаузи, както и за нищожност на клаузи от приложимите Общи условия.

В депозираната ДИМ, ищцовото дружество поддържа и пояснява фактическите и правните си твърдения, изложени в ИМ, като прави искане за издаване на съдебно удостоверение и допускане на изменение на първоначално формулираните задачи по ССчЕ.

В отговора на ДИМ, ЕТ „Дом Игнат Раденков“ също поддържа релевираните в отговора на ИМ свои възражения.

Съдът приема размяната на книжа за приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заемни правоотношения между тях, от които произтичат вземанията на ищеца спрямо ответника в общ размер на 136 897,22 лв.; исковете са предявени в предвидения в чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, поради което, съдът приема, че същите са допустими.

По предварителните въпроси:

Спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

1

При наличие на съмнение относно приложима потребителска закрила, на страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, както и че при констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

По отношение на искането на процесуалния представител на ответното дружество, обективирано в отговора на ДИМ, за произнасяне дали е налице злоупотреба с процесуални права и съответно евентуално налагане на глоба на адв. Д.Т. – ВАК на основание чл. 89, т. 3 ГПК, съдът намира, че не следва да се произнася.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с ИМ писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране, с изключение на представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата молба, находящи се на л. 8-10, 15-18, 21-25, 27-31, 33-35, 37-38, 49-60, както и стр.43-44.

Тяхното допускане до събиране следва да се отложи, като на ищеца следва да бъде дадена възможност най-късно в насроченото открито съдебно заседание да завери за вярност в цялост /гърбът/ същите.

СЪДЪТ намира, че с оглед разпределянето на доказателствената тежест по спора, следва да бъде уважено искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред третото за спора лице – „Кредит Комерс“ ЕАД. На ищеца следва да бъде указано обаче, че за изготвянето на удостоверението е необходимо да предостави на съда в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение идентификационните данни на дружеството „Кредит Комерс“ ЕАД.

СЪДЪТ преценява като допустимо и относимо към спора искането на ищеца за провеждане на съдебно-счетоводна експертиза по изведените в ДИМ въпроси като служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор изисква допълване на нейната задача по почин на съда.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да укаже възможността в съдебно заседание да изложат становища във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК

203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „**** срещу ЕТ „Дом – Игнат Раденков“, ЕИК 103078165 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„****** искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 136 897,22 лв., представляваща неизплатени задължения по сключени между страните Договор за заем № ******* от 28.03.2019 год. и Договор за заем № ****** от 27.03.2019 год., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 56, том 2, рег. № 3205, дело № 238 от 2019 год., вх. рег. № 7467/29.03.2019 год., дв. вх. рег. № 7390, 2 както следва:

Сумата от 62 500 лева – главница по договор за заем № ******* год./28.03.2019 год.

Сумата от 10 416.67 лева – договорна лихва по договор за заем № ******* год./28.03.2019 год. в размер на 25 % на годишна база, изчислена за периода 28.03.2020 – 23.11.2020 год.

Сумата от 20 104.17 лева – наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договор за заем № ******* год./28.03.2019 год., начислена за периода от 14.05.2020 год. до датата на прекратяване на договора 23.11.2020 год.

Сумата от 37 500 лева – договорна неустойка съгласно чл.2.7 от договор за заем № ******* год./28.03.2019 год.

Сумата от 1 111.11 лева – законна лихва върху главницата от 62 500 лева, начислена от датата на прекратяване на договор за заем № ******* год./28.03.2019 год. - 23.11.2020 год. до датата на заявлението по чл.417 ГПК

Сумата от 2 500 лв. – главница по договор за заем № ****** год./27.03.2019 год., Сумата от 416.67 лева – договорна лихва по договор за заем № ****** год./27.03.2019 год. по чл.2.2 б.“ж“ и б.“з“ за периода 28.03.2020 – 28.11.2020 год.

Сумата от 804.17 лева – наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договор за заем № ****** год./27.03.2019 год., начислена за периода 14.05.2020-23.11.2020 год.

Сумата от 1 500 лева – договорна неустойка съгласно чл.2.7 от договор за заем № ****** год./27.03.2019 год.

Сумата от 44.44 лева – законна лихва върху главницата от 2 500 лева, начислена от датата на прекратяване на договор за заем № ****** год./27.03.2019 год. - 23.11.2020 год. до датата на заявлението по чл.417 ГПК, ведно със законна лихва върху главниците по двата договора за заем, начиная от датата на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че между него и ответника при Общи условия и предварително предоставен Стандартен европейски формуляр за информация по кредити били сключени Договор за заем № ******* от 28.03.2019 год. за сумата от 62 500 лв. и Договор за заем № ****** от 27.03.2019 год., за сумата от 2 500 лв. Посочените договори били прекратени едностранно от заемодателя поради неплащане на задълженията от страна на заемополучателя, в следствие на което, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК като било образувано ч. гр. дело № 1508/ 2021 год. по описа на ВРС. Срещу издадената Заповед № 260930/03.02.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК в следствие на което било образувано настоящото производство. Ищецът счита, че липсата на инкорпорирано във възражението оспорване на вземанията за дължимите главници, възнаградителни и наказателни лихви, както и за неустойката по Договор № ****** год. водело до признание на дължимостта им. Алтернативно, посочва, че с депозираната искова молба желае установяване на дължимостта на всички суми по издадената заповед за изпълнение, възлизащи общо на 136 897.22 лв.

3

По отношение на Договор за заем № ******* от 28.03.2019 год., главницата от 62 500 лв. била предоставена по Б.и сметки на ответника при преференциален годишен лихвен процент от 15%, фиксиран за първите 12 месеца, като след този период, до края на договора същият се покачвал на 25%. Съгласно погасителния план, до 28-мо число на всеки месец, ответникът следвало да заплаща само дължимата лихва в размер на месечна вноска от 781,25 лв. за първите 12 месеца и съответно 1302,08 лв. за останалия период на договора. Пълният размер на главницата бил дължим в крайния срок на договора, а при предсрочното му прекратяване по вина на заемополучателя – към датата на предсрочното прекратяване.

Длъжникът изпълнявал задълженията си само в първите 12 месеца, поради което на основание чл. 2.7 от договора с изявление за прекратяване и покана за доброволно изпълнение с изх. № 198/23.11.2020 год., връчена лично на ответника на 23.11.2020 год., заемодателят обявил предсрочната изискуемост на задълженията. Наред с главницата, се претендират и лихва от 25% за периода 28.03.2020 – 23.11.2020 год. в общ размер от 10 416,67 лв.; наказателна лихва за забава от 5% месечно (чл. 2.6), начислена за периода от 14.05.2020 год. до датата на прекратяване на договора 23.11.2020 год. в общ размер на 20 104.17 лв.; неустойка от 60% (чл. 2.7) върху заемната сума - 37 500 лв.; както и законна лихва от 1111.11 лв. върху главницата за периода 23.11.2020 – 01.02.2021 год. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК пред ВРС.

Основано на Договор за заем № ****** от 27.03.2019 год. е и искането за установяване дължимостта на главницата от 2500 лв., предоставена на ответника в брой при подписване на договора, също при фиксиран за първите 12 месеца лихвен процент от 15% и фиксиран лихвен процент от 25% за последващия период до края на договора. Ответникът следвало да заплаща ежемесечно само лихвата в уговорения размер, а главницата в нейния пълен размер – в края на срока на договора, освен при предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на заемополучателя, като в този случай пълният размер на главницата следвало да бъде заплатен към датата на предсрочното прекратяване.

Едноличният търговец заплатил лихвата само за първите 12 месеца, поради което с изявление за прекратяване на договора за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 197/23.11.2020 год., връчена на заемополучателя лично на 23.11.2020 год., кредиторът обявил предсрочната изискуемост на договора поради неплащане на дължимите суми. В следствие на обявената предсрочна изискуемост се претендира установяване на дължимостта на главницата от 2500 лв.; вземането за лихва от 25 % за периода 28.03.2020 – 28.11.2020 год. от 416.67 лв. (чл. 2.2, б. „ж“ (2) и чл. 2.2, б. „з“ и „и“); наказателна лихва за забава от 5% месечно за периода, начислена за периода 14.05.2020-23.11.2020 год. възлизаща на 804.17 лв. (чл. 2.6 и 2.8); неустойка от 60%, (чл. 2.7), начислявана върху главницата с общ размер от 1500 лв.; както и законна лихва от 44.44 лв., начислявана върху главницата за периода 23.11.2020 – 01.02.2021 год. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК пред ВРС.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.