Решение № 78 от 15.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000394 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260017, постановено на 26.02.2021 г. по т.д.

90/2020 г. на Окръжен съд-Х., в частта му, с която е осъдено „З.а.д.

"Б.В.и.г."АД-гр.С. да заплати на Н. ЕР. Ф. сумата над 2 500 лв. до 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й Ф.

Е. Ф., настъпила в резултат на ПТП, станало на 02.11.2018 год. по вина на Е.

Ф. Х. като водач на лек автомобил „Ф.П.“ с ДК№ **********, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с полица ****************** от 10.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв., а също и в частта му за разноските, с която е осъдено „З.а.д. "Б.В.и.г."АД-гр.С. да заплати на адвокат АТ. Б. Б. сумата 1 430 лева – възнаграждение за адвокат, определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за оказана пред първоинстанционния съд безплатна адвокатска помощ - процесуално представително на Н. ЕР. Ф., осъдена е Н. ЕР. Ф. да заплати на „З.а.д.

1

"Б.В.и.г."АД-гр.С. сумата 1 415 лева - деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, осъдено е „З.а.д. "Б.В.и.г."АД-гр.С. да заплати сумата 1200 лева – държавна такса и сумата 150 лева – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска, които суми да се внесат по сметка на Окръжен съд – Х..

Жалбоподателят „З.а.д. "Б.В.и.г."АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части, с които искът, предявен от Н. ЕР. Ф. против дружеството е уважен за размера над 2 500 лв. до 30 000 лв., в частта му, с която върху сумата на обезщетението е присъдена законна лихва от датата 20.12.2019 г., както и в частта му за разноските, по съображения, изложени в жалбата от 22.03.2021 г., и да бъде отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за размера над 2 500 лв., както и да бъде оставена без уважение претенцията за присъждане на законна лихва. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна насрещната въззивна жалба, подадена от Н. ЕР. Ф., по съображения, изложени в писмен отговор от 27.05.2021 г. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателката Н. ЕР. Ф. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната негова част, с която предявеният от нея против ответното застрахователно дружество иск е отхвърлен за размер над 30 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 10 000 лв. и ведно с разноски, като бъде присъдена и сумата 10 000 лв. с лихви и разноски, по съображения, изложени в насрещната въззивна жалба, подадена на 22.04.2021 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 18.05.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „З.а.д. "Б.В.и.г."АД-гр.С. да й заплати сумата 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния брат Ф. Е. Ф., настъпила при и в резултат на ПТП на 2.11.2018 г. по вина на водача Е. Ф. Х. при управлението от него на лек автомобил марка „Ф.П.“ с рег. № *********, застрахован по застраховка 2

„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество съгласно полица № *****************, валидна от 10.10.2018 г. до 9.10.2019 г., което обезщетение се претендира от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от 4.01.2019 г. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от „З.а.д. "Б.В.и.г."АД-гр.С., по съображения, изложени в отговор от 22.04.2021 г. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 2.11.2018 г. е настъпило ПТП, при което е загинал братът на ищцата Ф. Е. Ф.. Безспорно е, видно е и от приложеното НОХД № 542/2019 г. на ОС-Х., че с влязла в сила на 14.12.2019 г. присъда № 51/28.11.2019 г. по това НОХД (представена в копие и с исковата молба) е признат подсъдимият Е. Ф. Х. за виновен в това, че на 2.11.2018 г. в с.М.и. при управление на МПС лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ********* е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Ф. Е. Ф. и на И.М.Д., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години. Признава се изрично от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за виновния водач при ответното дружество.

Твърдението на ищцата е, че в резултат на смъртта на своя брат е търпяла душевни болки и страдания, поради което претендира от ответника като застраховател за риска „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Твърди, че е предявила претенция пред ответното застрахователно дружество на 20.12.2019 г. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но такова й било 3 отказано с отказ от 5.02.2020 г. С подадената на 18.05.2020 г. искова молба ищцата твърди, че за нея внезапната смърт на брат й била изключително трагично събитие, болката и скръбта от което не са отминали. Твърди, че връзката между двамата е била много силна и дълбоко емоционална, отношенията между тях се основавали на взаимна любов, обич и привързаност. Твърди, че от раждането на брат й тя като по-голяма сестра силно се привързала към него, полагала грижи за него, играели и се забавлявали заедно, двамата израснали неразделни, отглеждани от своите родители, споделяли общо жилище, преживявания и интереси. Твърди, че 4 години преди инцидента тя сключила брак и се пренесла да живее в друго населено място, но двамата продължавали да поддържат пълноценни взаимоотношения помежду си, прекарвали заедно всички празници, гостували си често и без повод, чували се по телефона, нейният брат обожавал племенничката си (дъщерята на ищцата), ищцата в почивните дни посещавала дома на родителите си. Твърди, че за нея психическият стрес бил неимоверен, че вестта за трагичното събитие й причинила шок, породила едновременно чувство на гняв и безпомощност, изпитвала отчаяние, тревожност, интензивно вътрешно напрежение и емоционална неустойчивост. Твърди, че след смъртта на брат си изпаднала в отчаяние и непреодолима мъка вследствие на преждевременната и трагична загуба на малкия си брат, станала нервна, избухлива и дори непредвидима в реакциите и поведението си.

Твърди, че в първите месеци след трагичното събитие отказвала да контактува с близки и роднини, Твърди, че болките и емоционалните страдания не се ограничават само до изживените в момента, а продължават и след това, дори в течение на времето чувството за загуба, липса и тъга се увеличават. Твърди, че при загубата на по-малък брат, която е внезапна и неочаквана, предизвиканите мъка, тъга, скръб, ужас, стрес и шок са изключително интензивни, дълбоки и сериозни. Претендира обезщетението в размер на 60 000 лв. да се определи без да се съобразява предвидения в §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ,бр.101/7.12.2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) максимален размер, тъй като предвиденото ограничение на отговорността на застрахователя не изпълнява изискванията на Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г. с оглед на чл.9,ал.1 от нея, в която са посочени максималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, които лимити са транспонирани в чл. 492 от КЗ.

4

Заявява, че в Директивата не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, поради което разпоредбата на §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ,бр. 101/2018 г.) не е в съответствие с общностното право, тъй като е значително по-нисък от минималния размер на застрахователната сума и от предварително уговорените между страните застрахователни лимити. Претендира като противоречаща на европейското законодателство тази норма да не се прилага от съда, а приложение да намери общностното право. Твърди, че Директивата е транспонирана в КЗ, от което следва, че е недопустимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди, чийто възможен долен предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право, поради което моли да не бъде прилагана националната норма, а обезщетението в случая да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и без да се съобразява предвиденият в §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ,бр.

101/2018 г.) максимален размер. Твърди, че с изрично писмо от 4.01.2019 г. застрахователното дружество е поискало от РП-Х. да получи преписи от материали от досъдебното производство по случая във връзка с образувана при дружеството щета и документи са изпратени с писмо на 31.07.2019 г.

Твърди, че към 4.01.2019 г. дружеството е било уведомено за настъпилото застрахователно събитие и затова претендира за присъждане на законна лихва върху исканото обезщетение от датата 4.01.2019 г. като най-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие съгласно чл. 429,ал.3 от КЗ.

Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 22.06.2020 г., оспорва исковете. Твърди, че ищцата не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, тъй като тя е сестра на починалия при ПТП Ф. Е. Ф., като оспорва твърдението, че ищцата и пострадалият са имали изградени отношения, характеризиращи се с дълбока и изключителна емоционална връзка. Твърди, че в случая не е налице екстраординерност на болките и страданията на ищцата, което да налага уважаване на предявените искове, като заявените в исковата молба твърдения навеждат на мисълта за обичайни отношения между брат и сестра и не водят до извод за наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер. Заявява, 5 че дори и да са прекарвали известни периоди от време заедно, в едно домакинство, когато са били деца, то това обстоятелство не предопределя подълбока връзка от тази, която имат братята и сестрите. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на починалия, тъй като с оглед вида и степента на нараняванията му може да се направи обоснован извод, че той като пътник в автомобила е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва претенцията и по размер като прекомерна. Евентуално, ако се прецени, че на ищцата следва да се изплати обезщетение, моли да бъде приложена нормата на чл. 493а,ал.4 от КЗ във вр. с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ,бр. 101/2018 г.) относно определяне на размер на обезщетението до 5 000 лв. Оспорва претенцията за присъждане на лихва от датата 4.01.2019 г., като твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.

С обжалваното решение окръжният съд е присъдил в полза на ищцата и в тежест на ответника обезщетение в размер на 30 000 лв. ведно със законната лихва от датата 20.12.2019 г., на която дата ищцата е заявила писмена претенция до застрахователя за изплащане на обезщетение. Преценил е като основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ф. Е. Ф. при негов принос от 25%, поради което е намалил прецененото като дължимо справедливо обезщетение в размер на 40 000 лв. с 10 000 лв. Съдът въз основа на събраните доказателства намира за установени предпоставките, установени в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, за присъждане на обезщетение на ищцата. Съдът въз основа на събраните гласни доказателства приема за установено, че между ищцата и нейния брат са съществували отношения на силна привързаност, като деца те са отраснали заедно в бащиния си дом, между тях е била изградена топла емоционална връзка, тя се е грижила за помалкия си брат и му е помагала за уроците, двете деца били неразделни, продължили да поддържат топли и сърдечни отношения и след 2012 г., когато ищцата се преместила в дома на родителите на мъжа, с който сключила граждански брак през 2014 г., освен по време на празници ищцата се виждала с брат си и в делничните дни, към момента на ПТП нейният брат бил едва на 14 години, ищцата била съкрушена от смъртта на невръстния си брат, поведението и начинът й на живот рязко се променили – от спокоен и 6 уравновесен човек тя станала неспокойно, затворила се в себе си, пренебрегвайки задълженията си в домакинството и дори към собственото си дете, като стресът и ужасът от смъртта на брат й са били подсилени и от факта, че по нейно настояване съпругът й я отвел на местопроизшествието, където видяло безжизненото тяло на детето, всяка седмица ходела на гроба му, обзело я чувство на самота. Съдът посочва, че загубата на едно дете безспорно е събитие, което оставя трайни и неизличими следи. Съдът намира за необосновано направеното от ответника искане за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер до 5 000 лв. съгласно §96 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ,бр. 101/2018 г.), която норма съдът преценява за неприложима в случая, тъй като са явява в несъответствие с общностното право – чл. 9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г., транспонирана в КЗ. Съдът намира за основателно заявеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия Ф. Е. Ф. с оглед заключенията на САТЕ и СМЕ, от които се установява, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан в нарушение на нормата на чл. 137а от ЗДвП. Съдът преценява, че в заключението си вещото лице, изготвило САТЕ, е посочило, че с оглед установената при огледа деформация на тавана над задната седалка изходът според експерта би бил фатален и при поставен колан, но наред с това вещото лице посочва, че множество краш-тестове показвали, че за пътниците на задните седалки поставените колани намалявали вероятността от фатален изход с около 30%, поради което съдът приема 25% съпричиняване от страна на пострадалия и намалява размера на обезщетението от 40 000 лв. на 30 000 лв. Относно претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението окръжния съд преценява, че ищцата е заявила претенцията си пред застрахователя на 20.12.2019 г. и от тази дата следва да се присъди лихвата с оглед нормата на чл. 493,ал.1,т.5 от КЗ.