Решение № 945 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета А.

Калина В. Станчева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета А. Въззивно гражданско дело № 20211100512281 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 196-211 ГПК /отм/вр §2 ПЗР на ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. Н. Д. срещу решение № 136372/18.01.2018г. по гр.д. № 12567/2007г. по описа на Софийски районен съд,I ГО, 39 състав, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо Е. П. М. И Н. Б. Р., че в качеството си на правоприемник на Х. и Х.К. е собственик на следния недвижим имот: апартамент 4А, разположена на тавански етаж в триетажна жилищна сграда, находяща с в гр. София, ул. **** със застроена площ от 97,70 кв. и състоящ се от входно антре, кухня, балкон, хол с трапезария, спалня, баня и баня с тоалетна, при съседи:ул. Калиманци, двор, калкан и апартамент № 4Б, заедно с идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 499 кв.м. и представляващо УПИ XIII-368, кв.230 по плана на гр. София, местност Гео Милев- Подуяне-Редута, при съседи съгласно нотариален акт: юг – ул.

Калиманци, изток – наследници на Ж.Г., запад – Г.Б. и север- В.Б., а съгласно скица:ул.

Калиманци,УПИ XII-637, УПИ- VIII-639 и УПИ XIV-641, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на гореописания недвижим имот.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въпреки проведеното пълно и главно доказване от ищеца, че процесният апартамент е придобит от праводателите й по приращение като собственици на земята към момента на възникването му, а извършваните преди това и след това разпоредителни сделки с правото на строеж, респективно с обекта като таван, не са породили вещно-транслативен ефект, 1 съдът е отхвърлил иска без да излага становище по наведените основания. Сочи, че първоинстанционното решение е постановено незачитайки трайната съдебна практика, че всичко построено извън учреденото право на строеж става собственост на собственика на земята по силата на чл.92 от ЗС. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи предявения от нея иск.

Въззивамите страни:

Н. Б. Р. и Е. П. М. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозират писмен отговор, в който твърдят, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, като първоинстанционният съд правилно е приел, че от всички доказателства по делото безпротиворечиво и категорично се установява, че ищеца не е собственик на процесния недвижим имот, нито по давност, нито въз основа на приращение, доколкото същия е изграден в рамките на отстъпеното право на строеж, след което е бил предмет на валидни прехвърлителни сделки.

Останалите въззиваеми страни /част, от които ищци по делото неподали въззивна жалба/ в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не подават писмен отговор.

Третото лице помагач на страната на ответниците в първоинстанционното производство – А. А. А. подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че праводателите й – С.Б. и Х.Ч. са придобили собствеността върху цялото таванско помещение, което в последствие е било преустроено в два апартамента – 4А – процесният и 4Б, които са били предмет на валидни прехвърлителни сделки. Т.е. нито праводателите на въззивника, нито въззивника на собствено основание е притежавал някога право на собственост върху процесния недвижим имот, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява и че никога не го е владял, още повече с намерение за своене в продължение на 10г. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Преди да разгледа въззивната жалба по същество, настоящият състав, във връзка с надевените доводи за недопустимост на същата, счита за необходимо да направи следното уточнение:

С първоинстанционното решение № 136372/18.01.2018г. по гр.д. № 12567/2007г. по описа на Софийски районен съд,I ГО, 39 състав, съдът освен по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС се е произнесъл и по приетите за разглеждане инциденти установителини искове, предявени от ищците – Д. С. К., М. С. Ч., Р. К. К., С. К. Д. и Д. Н.

Д. против Т. Т. Б. и Н. С. Г. с правно основание чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 12/11.10.1990г, нот.дело № 7412/1990г., с който Х. и Х. К.и продават на С.Б. и Х.Ч. недвижими имот, като привиден и прикриващ действителен договор за прехвърляне на идеални части от дворно място, находящо се в гр. София, ул.“****, цялото с площ от 499 кв.м. срещу задължение за построяване в същото на триетажна жилищна сграда, като е прекратено производството по делото в тази му част, както и по иск с правно основание чл.431 ал.1 от ГПК /отм./ за отмяна на нот.акт № 173, том І, рег.№ 5106, нот.д. № 148/2005г. на вписания под № 039 в регистъра на НК нотариус И.Д., с район на действие СРС, с който А. А. А. е призната по реда на чл.483 ал.1 от ГПК /отм./ за собственик на недвижим имот, представляващ, апартамент № 4А, разположен на тавански етаж в триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.“****, със застроена площ от 97.73 кв.м., като е оставил 2 същия без разглеждане и е прекратил производството по делото и в тази му част.

Прекратителната част от горецитираното решение и имащо характер на определение е било предмет на инстанционен контрол, като към настоящия момент е налице влязло в сила определение № 266046/31.03.2021 по ч.гр.д. № 10547/2020г. по описа на СГС и с което частната жалба подадена от Д. Н. Д. е била оставена без уважение и определението на първоинстанционният съд е станала окончателно.

Следователно предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение по гр.д. № 12567/2007г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 39 състав, с което е отхвърлен предявения от ищците срещу ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Неоснователно е и наведеното възражение от третото лице помагач на страната на ответниците, че е налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, поради нередовна искова молба. Във връзка с дадени от въззивният съд указания в определение № 6715/13.07.2022г. ищцата Д. Д. е отстранила нередовностите на исковата молба, като изрично е заявила, че праводателите й са придобили собствеността върху дворното място въз основа на деривативен способ – продажба по нотариален акт 180/1960г., а тя като правоприемник на Х. К., която заедно с Х.

К. по приращение придобили собсвеността на спорния апартамент 4А, се легитимира като собственик на същия.

Предвид гореизложеното, както и при служебна проверка на редовността на исковата молба, настоящият състав счита, че същата е редовна, поради което не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството на соченото основание.

Настоящият състав констатира, че исковата молба е подадена от Х. К. К. и Х. М. К. на 30.04.2005г., като първоначалните ищци в хода на производството са починали.

От удостоверение за наследници № 63/22.01.2009 г. на СО- район Младост, се установява, че Х. К. К. е починал на 28.11.2008 г., като е оставил двама наследници по закон: Х. М. К. – съпруга и П. Х.ва Х.ва – дъщеря, като последната се е отказала от наследството на баща си по надлежния ред – чл. 52 от ЗН, видно от удостоверение вх.№ 273/22.01.2009г., поради което и същата не е конституирана по делото като правоприемник на Х. К., а само неговата преживяла съпруга – другия ищец Х. К. /отказът от наследство на наследник, който е призован към наследяване се изключва от числото на наследниците и неговия дял уголемява дяловете на другите наследници т.е. в случая единствено Х. К. наследява съпруга си Х. К./.

Х. М. К. е починала на 17.03.2011 г., но приживе е оставила саморъчно завещание от 30.01.2010 г., с което е завещала всички свои права и задължения „свързани с новопостроената сграда намираща се в гр.София, ул.”****, УПИ ХІІІ-638 в полза на Д. Н.

Д. /обявено с протокол от 28.03.2011г./ т.е. налице е завещателно разпореждане с конкретно определено имущество, което придава качеството заветник на Д. Н. Д., поради което е конституираната като ищец по делото.

Наред с Д. Н. Д. обаче като страна в производството е конституирана и законния наследник – дъщерята на Х. К.- П. К. Х.ва, а след това нейните наследници /удостоверение за наследници № 137/02.07.2009г. /, които действия по конституиране на страните настоящият състав счита за неправилни по следните съображения: както е прието изрично в определение № 102/18.06.2019г. по ч. гр.д. № 519/2019г. на ВКС, I г.о., когато странафизическо лице почине в хода на производството, съдът конституира нейните правоприемници , определени по правилата на ЗН, като наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, поради което наследниците по завещание 3 изместват наследниците по закон или ако предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл.16 он ЗН/, починалата страна се замества от заветника. В настоящият случай е налице втората хипотеза, при която спорното право е предмет на завет - саморъчно завещание от 30.01.2010г. от Х. К. в полза на Д. Д., поради което и същата се легитимира като правоприемник на починалата в хода на процеса Х. К. - чл.120 от ГПК /отм/.

Доколкото наследниците по закон на Х. К. неправилно са били конституирани като страни в процеса, съответно същите нямат права в спорното право, то по отношение на тях производството е недопустимо и следва първоинстанционното решение в тази му част да бъде обезсилено и произвоството - прекратено /в т. с опр. № 342/08.06.2015г. по ч.гр.д.

№1342/2015г. на III г.о. /.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС

Основателността на предявения ревaндикационен иск изисква от ищцовата страна, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест - чл.154 ал.1 от ГПК, да установи правото си на собственост върху процесния имот, придобито на заявеното основание /в случая приращение, като във въззивната жалба липсва оплкаване срещу решението относно формираните изводи за липса на осъществен състав на придобивна давност, поради което и не следва да бъде обсъждано/ и упражняваната от ответника фактическа власт /владение/държане/ върху процесния имот. От своя страна, ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на правно основание за упражняваното владение.

От представения и приет като доказателство по делото нотариален акт № 180/1960 г.

– л.225 от делото на СРС се установява, че по време на брака си Х. К. К. и Х. М. К. прибодиват собствеността на дворно място с площ 499 кв.м. в гр.София, ул.”**** чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. /в цитирания нотариален акт е посочен като страна по договора само Х. К. К., но доколкото няма спор, а и се установява от останалите писмени доказателства по делото, че към дата 14.11.1960г. Х. и Х. К.и са били в граждански брак, то по силата на чл.103 от ПЗР вр. чл. 13 на СК /1968г. отм/ собствеността върху недвижимия имот следва да се счита, че е придобила статут на семейна имуществена общност/.

С нотариален акт № 12/11.10.1990 г. – л.112 от делото на СРС Х. К. К. и Х. М. К. прехвърлят чрез продажба 2/3 идеални части от дворното място на С.Б. и Х.Ч. /по 1/3 на всеки – чл.30 ал.3 от ЗС/.

С нотариален акт № 142/06.05.1991 г. – 110 от делото на СРС, като собственици на цялото дворно място, С.Б. и съпругата му Т. Б. – с 1/3 идеална част, Х. К. и съпругата му Х.

К. - с 1/3 идеална част, както и Х.Ч. - 1/3 идеална част, взаимно си учредяват право на строеж за постояване на конкретни обекти по одобрен на 14.09.1990 г. архитектурен проект на сградата от ОбНС „Слатина”. Според нотариалния акт, правото на строеж е учредено безвъзмездно на Х. К. К. и Х. М. К., но на С.Б., Т. Б. и Х.Ч. правото на строеж е учредено срещу задължението да построят обектите на Х. К. и съпругата му Х. К..