Разпореждане № 8072 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8072 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110151682 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312 ГПК

Образувано е по искова молба на С. А. П., с ЕГН: ********** срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с ЕИК: 000670680, с която се иска от съда 1/ да признае за незаконно уволнението на ищцата, извършено по силата на заповед № *** г. на Ректора на Софийския университет „Св.

Климент Охридски,” с която с прекратено трудовото правоотношение на ищеца по основната длъжност „специалист имоти,“ на основание чл. 328, ал.

1, т. 10 и да отмени същата; 2/ да признае за незаконна и да отмени изцяло Заповед № *** г. на същия издател, с която е прекратено правоотношението на ищеца по чл. 259 от КТ за заместване на титуляря на длъжността „началник отдел имоти“; 3/ да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението основна длъжност „специалист имоти“ в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски;“ – при условията от преди уволнението;

4/ при условие, че титулярят на длъжността „началник отдел имоти“ продължава да отсъства поради отпуск по майчинство, да се възстанови и правоотношението по заместването по чл. 259 КТ за остатъка от срока на заместването; 5/ да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за срок не по-дълъг от шест месеца, върху последното и брутно трудово възнаграждение, възлизащо на 6 795,60 (шест хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 60 стотинки) лева месечно, или общо 40 773,60 (четиридесет хиляди седемстотин седемдесет и три лева и 60 стотинки) лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

При уважаване на исковите й претенции ищцата иска съдът да разпореди в трудовата й книжка да бъде отразена отмяната на посочените заповеди.

; 3/

1

В исковата молба се твърди, че ищцата е дългогодишен служител на СУ „Св. Климент Охридски“ и от 12-ти август 2015 заема основна длъжност „специалист имоти“ по безсрочен трудов договор. Твърди се, че по силата на допълнително споразумение временно е възложено на ищцата изпълнението на длъжността „началник отдел имоти,“ като същото е сключено на 14-ти ноември 2024 и оформено като отделен срочен трудов договор. Претендира се, че това споразумение има временен характер и като такова представлява възлагане на допълнителни функции по реда на чл. 259, ал. 2 КТ. Твърди се, че общият размер на възнаграждението на ищцата по така описаните безсрочен трудов договор и допълнително споразумение възлиза на 6 795,60 лева месечно.

Ищцата твърди, че през целия период на изпълнение на трудовите си задължения е изпълнявала същите добросъвестно и професионално, без дисциплинарни наказания и санкции в досието си, при това работата включвала висока степен на отговорност.

Ищцата посочва, че на 16.09.2025 е съставен Доклад с вх. № ***, подписан от инж. Г.Б., заемащ длъжността „главен мениджър,“ като в същия се съдържали абстрактни, неясни и недоказани твърдения и обвинения спрямо ищцата по отношение на начина, по който тя изпълнява трудовите си задължения. Посочва се още, че този доклад е лишен от конкретика и доказателства, които да подкрепят така направените твърдения. Липсвали правни и фактически данни, както и вътрешна проверка по него. Ищцата претендира, че този документ представлява донос срещу нея с цел нейното дискредитиране и последващо кадрово действие.

Твърди се, че на следващия ден ректорът на СУ издава две заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, в които се позовава на горепосочения доклад. Посочва се, че не са поискани обяснение на ищцата, не е имала възможност да се запознае със съдържанието на доклада, да направи възражения или да представи доказателства.

В отговор на така описаната ситуация, ищцата е подала писмен отговор до ръководството на СУ – Отговор с вх. № ***/17.09.2025 по повод доклад № ***/16.09.2025 г., в който е изразила становището си по доклада.

Ищцата твърди, че ситуацията около нейното уволнение е било причина тя да потърси и медицинска помощ поради преживения шок, отключили сърдечна симптоматика, тревожност и безсъние, видно от амбулаторен лист от 19.09.2025, представен като писмено доказателство към исковата молба.

От правна страна ищцата излага мотиви в няколко насоки.

Ищцата твърди, че действителната цел на уволнението е лична и недобросъвестна, затова упражняването на правото на уволнение представлява злоупотреба с право от страна на работодателя – ответник в настоящото производство. Ищцата посочва, че формалното позоваване на чл.

328, ал. 1, т. 10 прикрива реален мотив за отстраняване. Посочва съдебна практика, според която използването на посоченото основание за прекратяване на трудово правоотношение като средство за лична саморазправа или за санкциониране представлява злоупотреба с право.

2

Посочва се още, че лицето, написало доклада, заема длъжност, която не му дава право съгласно вътрешните правилници на СУ да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания или прекратяване на трудови правоотношения и въпреки това въз основа на въпросния доклад ректорът е прекратил трудовото правоотношение на ищцата. Ищцата посочва, че длъжността, заемана от инж. Г.Б. не попада в обхвата на лицата, изброени в чл.

128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 ПУДСУ, които имат право на предложения за дисциплинарни наказания или прекратяване на трудови правоотношения. По тази причина ищцата твърди, че прекратяването на административен или трудов договор въз основа на предложение или становище на лице без материална компетентност на свой ред лишава акта от материална компетентност и води до неговата незаконосъобразност. Ищцата посочва и съдебна практика в защита на това свое твърдение.

На следващо място се твърди, че е нарушена специалната закрила по чл.

333, ал. 1, т. 2 КТ. Ищцата посочва, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение ищцата е лице с призната трайно намалена работоспособност, за което има съответното решение на ТЕЛК и с което решение работодателят е запознат. Претендира, че с оглед тези обстоятелства спрямо ищцата се прилага специалната закрила от уволнение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, която изисква предварително разрешение на Инспекцията по труда. Ищцата посочва, че тази гаранция има задължителен характер и представлява процесуална гаранция, чието нарушаване води до отмяна на заповедта за уволнение. Посочва съдебна практика в защита на тези свои аргументи.

По-нататък ищцата твърди, че временно изпълнява длъжността „началник отдел имоти“ не по силата на временен трудов договор по заместване, а по силата на допълнително споразумение по чл. 259 КТ, т.е. че работодателят е приложил неправилно материалния закон, оформяйки изпълнението на тази допълнителна длъжност като временен трудов договор.

С оглед на това ищцата претендира, че издадената втора заповед за прекратяване е незаконосъобразна, тъй като между ищцата и работодателя е налице едно основно безсрочно трудово правоотношение, а практиката на ВКС е последователна, че при наличие на едно трудово правоотношение не може да има повече от едно валидно прекратяване. Поради това ищцата иска от съда заповедта да се отмени като незаконосъобразна, доколкото изпълнението на длъжността „началник отдел имоти“ се осъществява по силата на допълнително споразумение, а не на самостоятелен трудов договор.

Ищцата твърди още, че според посочената релевантна съдебна практика липсата на мотиви в заповедта за уволнение се явява съществен порок в конкретния случай, доколкото се твърди, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 има факултативен характер и мотивите са нужни за осъществяване на съдебен контрол.

С оглед липсата на минимална грижа и разбиране в действията на работодателя ищцата претендира нарушение на принципа на добросъвестност по смисъла на чл. 8 КТ, както и на задължението на работодателя по чл. 127, т.

2 и 3 КТ за осигуряване на уважение, сигурност и човешко отношение спрямо 3 служителите.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са писмени доказателства.

Иска се ответникът да бъде задължен да представи пълния кадрови доклад, въз основа на който е издадена Заповед № РД *** г., заедно с всички приложения, резолюции и вътрешни разпореждания към него; цялата вътрешна кореспонденция, становища и указания от страна на ръководството (включително заместник-ректора) във връзка с подготовката и мотивирането на уволнението на ищцата; доказателства за искано и/или издадено разрешение от Инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ относно уволнение на лице с намалена работоспособност; правилник за устройството и дейността на Софийски университет ,Св. Климент Охридски“ в актуалната му редакция към месец септември 2025 г.; документи, удостоверяващи компетентността и длъжностните правомощия на лицето, подписало доклада от 16.09.2025 г. (инж. Г.Б.), включително заповед за назначаване, длъжностна характеристика и структура на подчиненост; трудовото досие на ищцата в пълен обем.

Иска се от съда да допусне разпит на трима свидетели.

Иска се допускането и на съдебно-счетоводна експертиза, с която да се определи точния размер на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ както и дали ищцата е получавала трудови или осигурителни доходи след датата на уволнението, които да бъдат приспаднати съгласно закона.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника СУ „Св. Климент Охридски“ е депозиран писмен отговор, с който исковете претенции се оспорват изцяло. Не се спори наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответника в качеството му на работодател, но се определят като неверни и неоснователни твърденията на ищцата, а изложените от последната факти – като неотносими към мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди се, че са налице двете предпоставки за възникване на основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а именно – натрупване на необходимия стаж и навършване на необходимата възраст. С оглед на това уволнението не е резултат от дисциплинарно производство, поради което ответникът твърди, че всички твърдения на ищцата досежно доклада, съставен от инж. Б. са неотносими. Посочва се, че са неоснователни и неотносими също така твърденията относно лицата, които имат право да правят предложения за налагане на дисциплинарни наказания или прекратяване на трудови правоотношения, доколкото в конкретния случай не става въпрос за научнопреподавателски кадри, спрямо които се прилагат чл. 128 и 129 ПУДСУ.

Посочва се, че в конкретния случай защитата по чл. 33 КТ е неприложима, защото основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, не е сред изброените в нормата, за които се изисква предварително съгласие на Инспекцията по труда.

По отношение на твърденията на ищцата относно полагането на допълнителен труд по реда на чл. 259 КТ ответникът твърди, че доколкото 4 договорът с ищцата е сключен за заемане на длъжност до завръщане на титуляря и, която предпоставка не е била налице, работодателят е издал заповед за прекратяване на основния трудов договор на ищцата поради придобити осигурителен стаж и възраст.

Ответникът по-нататък посочва, че заповедите са издадени при спазване на законовите изисквания за мотиви, фактически и правни съображения, противно на ищцовите твърдения.

Твърди се, че в условията на чл. 220 КТ на ищцата е изплатено обезщетение в размер на брутното месечно трудово възнаграждение за неспазване срока на предизвестието.

Оспорва се твърдението, че ищцата е останала без доходи след прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото на същата е изплатено обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 40 773,60 лв., видно от фиша за заплата от месец септември 2025 г. С оглед на това, ответникът в условията на евентуалност прави възражение за прихващане на претендираното от ищцата вземане в размер на 40 773,60 лв., представляващо обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ с изплатеното от ответника на основание чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение в размер на 40 773,60 лв.