Решение № 713 от 28.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. София , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000501644 по описа за 2021 година

С решение № 261889 от 22.03.2021 г., СГС, І-20 с-в, ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, да заплати на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва:

- на К. В. Х., сумата от 1500 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 16.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2018 г. до окончателното плащане, и - на В. К. Х., действаща чрез своя баща и законен представител К.Х., сумата от 8 000 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 16.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от К. В. Х. за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева и иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от В. К. Х., за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева, като неоснователни.

Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба от ищците К.Х. и В.Х.. Излагат оплаквания, че приносът от 20 %, приет от съда по отношение на пострадалото дете, не е напълно доказан. Счита, че присъдения и на двамата ищци размер е занижен и несъответен на принципа в чл. 52 ЗЗД, предвид конкретните травми, търпени болки и страдания, застрахователните лимити и пр. Претендира да се отмени решението в 1 обжалваната част, да се уважат исковете в пълен размер, както и да се присъдят разноски, в това число адвокатски хонорар с ДДС.

Срещу решението, в частта, в която исковете са уважени е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, като се твърди, че няма доказателства за деликт, тъй като има съставен протокол за ПТП без данни за пострадали лица. Оспорва обема на претърпените вреди, както и размерът на обезвредата, който счита за завишен. Отделно сочи, че процентът на принос е занижен. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се отхвърлят исковете. Претендира разноски, като оспорва тези на ищцовата страна.

Физическите лица оспорват жалбата на застрахователя.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищците К. В. Х. и В. К. Х. (действаща чрез баща си К.Х.) твърдят, че на 16.07.2017 г. в гр. София, пострадали при ПТП (първият като водач, втората като пътник), по вида на водач на друго ПТП, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.

Ищецът получил травма в окосмената част на главата и на гръдния кош. Поради продължително главоболие ищецът приемал силни болкоуспокояващи медикаменти, което водело до бърза уморяемост и непълноценност, периодът на възстановяване бил продължителен, а това довело до срив на самочувствието и тежък психически шок, страх от шофиране, нарушение на съня. Ищцата на свой ред получила мозъчно сътресение, като на следващия ден била приета в "Пирогов", в Клиника по неврохирургия, поради оплаквания от отпуснатост и сънливост, от където я изписали на 20.07.2017 г. Твърди се, че детето изпитвало постоянно силно главоболие, имала сънливост и отпуснатост, преживяло силен стрес, нарушение на съня. Претендират да получат обезщетение на неимуществените вреди в размер на 6000 лв. (ведно със законната лихва, считано от 06.07.2018 г. до окончателното им изплащане) и 26 000 лв. за ищцата (ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.01.2020 г.), както и разноски.

Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва исковете. Сочи, че няма деликт, че ищците не са пострадали при процесното ПТП (има само протокол за ПТП без пострадали лица), че не се установява причинна връзка. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като при настъпване на процесното ПТП са били без поставен предпазен колан. Оспорва размера.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

2

Страните не спорят, че на 16.07.2017 г. е настъпил инцидент, причинен от виновното и противоправното поведение на водач (шофиране от неправоспособен водач с несъобразена скорост при мокра пътна настилка и сблъсък с насрещно движещ се автомобил), чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Установява се, че в процесния инцидент е участвало МПС, управлявано от ищеца, като в превозното средство е пътувала и ищцата - Протокол за ПТП № 1657166 от 16.07.2017 г., АУАН № 026782 от 16.07.2017 г., свидетелски показания на застрахования водач – Д. В. А.. Последният е разказал за инцидента като е посочил, че автомобилът му са "плъзнал", навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил другия автомобил, почти челно, като след удара, свидетелят А. проверил пътуващите в другото МПС, където имало момиче, в детското столче, което се е намирало от дясната страна, и си било прехапало устата, а мъжът бил адекватен и излязъл извън автомобила.

Приетата САТЕ е установила, че водачът А. е навлезнал в десен завой с около 50 км/ч, при ограничение на скоростта до 30 км/ч, като критичната скорост е била 45 км/ч за мокър асфалт. Именно тази несъобразена скорост е довело до бързо странично занасяне и диагонално отклоняване наляво с ротация в посока на часовниковите стрелки, като така се е достигнало до сблъсъка с управлявания от ищеца автомобил, движещ се насрещно.

Установено е, че ищецът не е имал възможност да предотврати челният удар под ъгъл, тъй като времето за реакция е било по-малко от времето необходимо за задействане на спирачната система.

Приетата СМЕ е установила, че от процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош и корема, съставляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а ищцата - черепно-мозъчна травма (сътресение на главния мозък и контузия на главата), както и лицево-челюстна травма, състояща се от контузия на тялото на долна челюст вляво. За детето е посочено, че травмата е протекла с количествена промяна в яснотата на съзнанието (зашеметяване, обърквае), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние, с белези на разстройство на здравето, неопасно за живота.

Установено е, че травматичните увреди на ищеца са получени от притискането на коланната лента по време на инцидента, а при ищцата - черепно-мозъчната травма е получена по контактен механизъм, като горната част на тялото се е изхлузило от столчето и предпазните ленти на колана, при което главата е дошла в съприкосновение с предна дясна седалка. В СМЕ е посочено още, че поради проява на отпуснатост и сънливост на следващия ден 17.07.2017 г., след нов преглед в неврохирургичен кабинет, ищцата е приета на лечение с диагноза „мозъчно сътресение“. Болничното лечение от три дни е включило режим на легло, активно неврологично наблюдение, медикаменти. Възстановителният период за ищеца е бил в рамките на 15-20 дни, като той е търпял болки и страдания за период от около 20 дни, найинтензивни в първите 10, по настоящем в добро общо състояние и благоприятна прогноза.

Възстановителния период при детето е от 3 до 5 седмици, с болки за 2 седмици, найинтензивни през първата седмица. И при нея понастоящем е отчетено добро състояние и 3 благоприятна прогноза.

Св. С. Б. М., разказва, че след като им съобщили за катастрофата отишли на място, където видяла ищеца – той имал задух, болки в гърдите и корема, а ищцата била в детското столче, закопчана. Тя си била ударила главата, коремът я болял, пищяла, поради което и свидетелката я извадила от столчето. Линейката пристигнала след нея и ги откарали заедно с ищците в УМБАЛСМ "Пирогов", където ищцата е останала за лечение за 5 дни, тъй като е имала течност в малкия таз от прерязването на колана, а ищецът е бил освободен. Разказва, че детето изпитвало голям страх, не искало да се вози в кола, плачело насън, плашела се.

Ищецът имал болки в гърдите около 7 - 10 дена.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

В настоящата инстанция не е спорно, че на 16.07.2017 г. е настъпило ПТП, в което е участвал водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Събраните доказателства установяват, че водача А. е причинил инцидента с виновното си поведение (поради необорване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД), което е нарушило правилата на чл. 20, ал. 2 и чл. 150 ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без валидно свидетелство за управление (което не се спори) и при несъобразяване със състоянието на пътя и атмосферните условия. Пряка причина за инцидента е управлението на МПС с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост (противоречие с чл. 20, ал. 2 ЗДвП), която е била над критичната и не е позволила на водача да овладее превозното средство при преодоляването на завоя.

Съдът приема, че всички събрани доказателства, ценени в тяхната съвкупност безспорно установяват, че при инцидента са пострадали ищците – това се потвърждава и от свидетелските показания, в това число на самия виновен водач. Обстоятелството, че в протокол за ПТП е отразено, че няма пострадали лица не може да бъде прието за обвързващо съда – от една страна и писмените доказателства и свидетелските показания установяват, че на мястото на събитията действително са присъствали ищците (водач и пътник в МПС, реализирало ПТП), а от друга страна следва да се отчете, че проявните форми на увредите могат да настъпят и в по-късен за инцидента момент.

В настоящото производство се поддържа само възражението, че ищцата е способствала за инцидента предвид неизползването на предпазен колан. (За пълнота следва да се посочи, че данните от СМЕ установяват, че ищецът не само е бил с колан, но и именно ползването му е способствало за гръдните травми). Настоящият състав намира следното по спорния въпрос:

Към датата на инцидента ищцата е била на близо 6 години и от данните (свидетелските показания, обсъдени по-горе) се установява, че тя е пътувала в система за обезопасяване „детско столче“ на задната седалка, в съответствие с правилото на чл. 137в 4

ЗДвП. Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционният съд, който приема, че събраните доказателства установяват обективен принос от страна на пострадалото дете.

Приетите експертни становища сочат, че детето е получило черепно-мозъчна травма и лицево-челюстна травма, състояща се от контузия на тялото на долна челюст вляво.

Експертите по КСМАТЕ са заключили, че пострадалата не е била надлежно обезопасена и това е способствало за изпадането от детското столче и удар на главата в предната дясна седалка. В о.з. на 02.11.2020 г. и изтъкнато, че ако детето е било добре прикрепено към столчето, не би трябвало да изпадне и да получи удар в главата. Както е прието и от СГС, не може да се кредитират показанията на свидетелката М., която не е очевидец на инцидента, пристигнала е по-късно на мястото на събитията, и данните, че към този по-късен момент детето е било с поставен колан не сочат, че това е било така и към момента на удара.

Отделно от казаното житейски нелогично е твърдението, че детето е оставено на детското столче, „закопчано“ с колан, плачещо, до пристигането на свидетелката. Изводът за липса на поставен колан, по начин способстващ прикрепяне на пътника трайно към седалката с ограничаване на възможността за свободно движение в купето, е основан на установените по делото данни за увреди на детето в областта на главата, място на пътуване на ищцата и самият механизъм на ПТП.

При преценка на данните по делото и с оглед установената практика, че отговорността на пътникът без поставен колан по правило е в по-малък обем от тази на водача на МПС (при съобразяване на конкретни данни по делото), съдът намира, че принос от 10 % е съответен за разглеждания казус.

Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd93d54d-081f-49d8-a8cc-4da6135232a5