Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19284 от 27.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3820/2023
Вид
Решение № 19284
Подписан
27.10.2025
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.78 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19284 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110103820 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „З. Агро“ ЕООД с ЕИК: 204933262, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Д., срещу „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК: 000694959 /като правоприемник на „Кей Би Си банк България“ АД, с ЕИК: 831558413/, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от 5000 лева – главница, представляваща изпълнено от ответника, но неоторизирано от ищеца плащане по превод № B210810205323879OPRTGS от 10.08.2021 г., с бенефициер И.

******, с посочено основание ***** и 2/ сумата от 4000 лева – главница, представляваща изпълнено от ответника, но неоторизирано от ищеца плащане по превод № B210810205333098OPRTGS от 10.08.2021 г., с бенефициер И.М., с посочено основание LIZING557, направени от сметката на „З. Агро“ ЕООД с IBAN: BG79RZBB91551011491079, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „З. Агро“ ЕООД и „Райфайзенбанк“ АД (впоследствие придобита от „Кей Би Си банк България“ АД, чийто правоприемник понастоящем е „Обединена българска банка“ АД) договор за откриване на банкови сметки на търговско дружество.

Уточнява се, че лицето З. П. З. като едноличен собственик и управител на ищцовото дружество е упълномощил сестра си Н. П.а З.а – С. да извършва онлайн плащания и поР. тази причина е заявил нея пред банката като лице, което да получава кодовете, чрез които ще се осъществяват онлайн 1 трансакциите. ПоР. това е заявил и че ще се изпращат кодове на нейния телефонен номер – *** на мобилен оператор „Виваком“.

На следващо място се посочва, че на 10.08.2021 г. Н. П.а З.а – С. получила код за извършване на паричен превод чрез онлайн банкирането на дружеството под формата на съобщение на посочения телефонен номер ***. След получаване на съобщението Н. З.а – С. силно се усъмнила, доколкото не била нареждала никакви плащания.

ПоР. това през телефона на съпруга си веднага позвънила на оператора „Виваком“ и след извършена проверка се установило, че „Виваком“ са получили обаждане около 09.00 часа на 10.08.2021 г. от телефонен номер ***. Обадилият се се представил за Н.З.С. и поискал да активират закупена от него карта и предоставил нейният телефонен номер. След това Н.З.С. осъществила достъп до онлайн банкирането и установила, че от двете сметки на „З. Агро“ ЕООД са извършени неоторизирани плащания на обща стойност от 27 800 лв. по сметки на напълно непознато лице, с което дружеството – титуляр на банковата сметка не е имало нито лични, нито делови взаимоотношения.

Предвид осъществените транзакции още същия ден Н. З.а и З. З. се обадили в централата на „Райфайзенбанк“ АД в гр. София и поискали блокиране на сметките на дружеството, а в офис на дружеството в гр. Сливен подали и уведомление за извършените непозволени онлайн платежни операции. По съвет на банковите служители отново на 10.08.2021 г. подали и сигнал в ОД на МВР гр. Сливен за случилото се, въз основа на което е образувана преписка № 343000-9497/2021 г. по описа на ОД на МВР – Сливен.

От направена справка в „Райфайзенбанк“ АД се установило, че на 10.08.2021 г. са направени неоторизирани трансакции от сметки на ищеца на обща стойност 27 800 лева, от които „Кей Би Си Банк България“ ЕАД успяла да възстанови 18 800 лева.

Останали дължими обаче 9 000 лева по следните трансакции: превод № B210810205323879ОPRTGS в размер на 5 000 лева, основание – *****, бенефициент - И. ****** и превод № B210810205333098ОPRTGS, в размерна 4 000 лева, основание – LIZING557, бенефициент - И. ******, които не са заплатени и към настоящия момент.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба и допълнителна молба са представени: извлечение № 8, №9 и №10 по сметка IBAN BG79RZBB91551011491079 и извлечение №8, №9, №10 и №11 по сметка IBAN BG36RZBB91551009917543, 2 бр. заявления, сведение, подадено от З. З., сведение от Н. П.а З.а-С., уведомително Писмо №343000-9672 от 13.08.2021г.на ОД МВР Сливен, удостоверение №20180110133439/10.01.2018г., протокол от учредително събрание, дружествен акт и удостоверение за актуално състояние на „З. Агро” ЕООД.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото „Кей Би Си Банк“ ЕАД /понастоящем „ОББ“ АД/, чрез процесуалния му представител юрк. В. Й., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

2

Посочва, че действително на 10.08.2021 г. банката е била уведомена от ищеца за неразпознати изходящи преводи на обща стойност 27 800 лева, изпълнени от банковите сметки на дружеството към неизвестни бенефициенти – физически лица /посочени в таблица - с банкова сметка и данни за всеки превод/. Разяснява се, че преводите са извършени след вход в системата за онлайн банкиране с коректно въведени потребителско име и парола. Твърди се, че онлайн логването чрез индивидуално потребителско име и парола се осъществява чрез първоначално дадени от „Райфайзенбанк България“ АД име и парола, но след първото влизане потребителят е длъжен да ги смени със свои имена и парола, които знае само той. Разяснява се и че потвърждението за онлайн преводи става с еднократен код, който се изпраща на предварително посочен за тази цел телефонен номер чрез СМС или чрез т.нар. „двуфакторна автентификация“.

Ответникът твърди, че в процесния случай плащанията чрез онлайн банкирането на „З. Арго“ ЕООД се извършвали чрез оторизация на СМС на номер ***. ПоР. това ответникът поддържа, че процесните трансакции са осъществени в съответствие с изискванията за установяване на идентификацията на клиента.

На следващо място ответникът посочва, че след получаване на сигнал банката на наредителя е изпратила незабавно SWIFT съобщение до банката на получателите с искане за възстановяване на сумите. Това било сторено и в процесния случай като така благодарение на бързите действия на ответника на 16.08.2021 г. пет от направените преводи били анулирани и така на ищеца била възстановена сумата от 18 800 лева. Действително оставащите 9000 лева не били възстановени поР. липса на наличност по банковата сметка на получателя Иван Маринов.

Предвид гореизложеното банката счита, че е положила необходимата дължима грижа за опазване на авоарите на клиента, предоставила е възможност на потребителя да определи индивидуално потребителско име и парола в профила си на онлайн банкирането, изпращала е СМС съобщения за всяка трансакция до деклариран от ищеца телефонен номер. Посочва, че единствено ако и двата елемента за установяване на идентичността са компрометирани независимо един от друг, може да бъде осъществена трансакция от лице, различно от титуляра.

В тази връзка ответникът обръща внимание, че ищецът сам признава в исковата молба, че е предоставил данни за операции с онлайн банкиране на лице, различно от управителя на дружеството З. З., а именно – на Н. П.а З.а-С. и че телефонът, на който са изпращани кодовете е бил на това лице, различно от управителя – като пред банката това обстоятелство не било декларирано.

Посочва, че едва на 07.09.2021 г., т.е. след датата на процесната трансакция З. З. е попълнил формуляр „Искане за ползване на електронни услуги за Юридически лица и ЕТ“, с което редовно е упълномощил Н.З.С. да оперира с банковата сметка на дружеството.

ПоР. това ответникът счита, че в процесния период, когато са се осъществили трансакциите, ищцовата страна е проявила груба небрежност по 3 смисъла на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, като е предоставила своите персонализирани данни за сигурност на трети лица, компрометирайки по този начин защитата си, поР. което и следва да понесе всички загуби, свързани с процесните плащания. Навежда, че посоченото поведение на ищеца е в причинна връзка с извършените преводи, тъй като ако ищцовата страна не беше проявила груба небрежност, компрометирайки елемента „знание“ като част от системата за сигурност, нямаше да може да бъдат осъществени процесните преводи.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

С отговора са представени:искане за издаване на дебитна карта на ЮЛ от 21.11.2018 г.; договор-искане за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица от 10.12.2018 г.; искане за ползване на електронни услуги за юридически лица и ЕТ от 21.11.2018 г. и от 07.09.2021 г., Общи условия за предоставяне на платежни услуги и Райфайзен ОНЛАЙН на юридически лица, които са били в сила към дата 21.11.2018 г. и 10.12.2018 г. и инструкции за сигурност при ползване на „Райфайзен ОНЛАЙН“.

С определение № 5531/05.02.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ответника е констиурано дружеството „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК: 831642181. Същото е изразило становище за отхвърляне на исковете. Заедно с това е представило налични данни за телефонен номер, но относно трафичните данни е отразило, че същите се пазят едва за срок от шест месеца и към момента на изискването им, вече не били налични.

В хода на производството по делото са изискани и приложени материалите по преписка № 343000-9497/2021 г. по описа на ОД на МВР – Сливен. Извършена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. № 198191/06.06.2025 г.

В съдебно заседание, проведено на 07.10.2025 г., процесуалният представител на ищеца не се явява. Изразява писмено становище за уважаване на исковата претенция. Поддържа, че същата е доказана, както по основание, така и по размер. Представя списък на разноските.

Процесуалният представител на ответника поддържа становище за неоснователност на исковата претенция.

Третото лице помагач не изразява становище по делото.

От ответника са постъпили писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства /искане за откриване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на ЮЛ, искане за издаване на банкова карта, искане за ползване на електронни 4 услуги и ОУ/ се установява, че ищецът е клиент на ответната банка / в случая на нейния праводател/. В тази връзка на ищеца са разкрити банкови сметки с IBAN: BG 79 RZBB 9155 1011 4910 79 и IBAN: BG 36 RZBB 9155 1009 9175 43. Съгласно искане за ползване на съответните услуги управителят на ищцовото дружество З. П. З. е единственото упълномощено лице да се разпорежда със средства от разкритите банкови сметки, като е получил съответните данни за откриване на услугата. Съгласно твърдения в исковата молба и отговора обаче телефонният номер, даден пред банката за извършване на платежните операции бил *** на мобилен оператор „Виваком“ с титуляр Н. П.а З.а – С. – сестра на З. П. З..

Едва с искане от 07.09.2021 г. ответникът е посочил пред банката лицето Н. П.а З.а – С. като упълномощен онлайн потребител с мобилен номер за предоставяне на средства за онлайн идентфикация/авторизация ***.

Видно от писма от писма от третото лице помагач „Виваком България“ ЕАД посоченият номер *** е опериран от тяхната мобилна мрежа.

Съгласно чл. 52 от ОУ на банката, приложени към отговора на исковата молба, за извършване на активни операции / извършване на преводни нареждания в национална и чуждестранна валута, междубанкови преводи, трансфери между собствени сметки и т.н./ в „Райфайзен онлайн“ средствата за авторизация са еднократен оторизационен код с временна валидност, изпратен от банката чрез SMS съобщение на мобилен номер на регистриран на територията на РБ мобилен оператор на името на съответния потребител и еднократен оторизационен код, генериран от Токен устройство. При неизпълнение на авторизационните условия банката не изпълнява платежната операция. Съгласно чл. 56 от ОУ потребителско име и парола за ползване на електронното банкиране се получават при сключване на договора за съответната услуга в запечатан плик. Според чл. 59.1 при авторизация чрез код, изпращан като SMS именно потребителят посочва мобилният номер, на който да се изпраща кодът. Потребителят съгласно чл. 76 и чл. 77 е длъжен да съхранява надлежно токена, както и да смени персоналния си идентификационен номер след получаването му.