Определение № 1560 от 21.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1560 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов като разгледа докладваното от Николай Николов Частно наказателно дело № 20261100202111 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК.

Делото е образувано по жалба от В. Ц. К. срещу постановление от 01.12.2025 г., по пр. пр. 24402/2025 г., по описа на Софийска градска прокуратура, с което било отказано образуването на досъдебно производство по подадения от жалбоподателя сигнал за извършени престъпления от страна на магистрати и служители на МВР, потвърдено с постановление от 05.02.2026 г. по пр. пр. 3589/2025 г., по описа Софийска апелативна прокуратура.

С жалбата се инвокират доводи за извършени нарушения на материалния и процесуален закон от страна на представителите на прокуратурата. Твърди се, че по подадения сигнал била извършена повърхностна проверка, която не отговаряла на поставеното в НПК изискване за провеждане на пълно, всеобхватно и обективно разследване.

Прави се искане за отмяна на потвърденото постановление, като се твърди, че описаните в подадения от жалбоподателя сигнал до прокуратурата съдържа достатъчно данни за осъществено престъпление.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от правно легитимна страна срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е процесуално допустима.

След анализ на приобщените по делото материали, съдът констатира следното:

Пр. пр. № 24402/2025 г., по описа на СГП е образувана по повод постъпил сигнал от жалбоподателя В. К. по повод извършени престъпления от магистрати и свидетели по повод разглежданото срещу него и завършило с осъдителна присъда наказателно производство.

Чрез сигнала се навеждат доводи, че действията на членовете на съдебните състави на ОС – Пловдив, АС - Пловдив и ВКС, които са разглеждали водените срещу жалбоподателя наказателни дела следва да се характеризират като престъпления по служба, предвид обстоятелството, че същите целели пряко неговото осъждане и съзнателно пренебрегвали оневиняващите доказателство и тенденциозно давали вяра само на уличаващите такива. Също така, според жалбоподателя по време на водените срещу него наказателни дела под натиск множество от свидетелите давали пред органите на досъдебното производство и съда неверни обстоятелства, поради което същият счита, че по отношение на тях също има наличие на 1 достатъчно данни за извършени престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК.

След извършена проверка от страна на СГП, представителят на прокуратурата приел, че в настоящия случай няма достатъчно данни за извършено престъпление и с постановление отказал да образува досъдебно производство.

Недоволен от прокурорския акт жалбоподателят обжалвал същия, като била образувана пр. пр. № 3589/2025 г., по описа на Софийска апелативна прокуратура, по която с постановление бил потвърден отказа от образуване на досъдебно производство, а част от материалите по преписката, за твърдените престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК, били изпратени на компетентната районна прокуратура.

Съдът като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорската преписка и след като провери законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура, потвърдено с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура – София, намери за установено следното:

В настоящото производство, съдебният контрол върху постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство е ограничен до неговата обоснованост и законосъобразност.

На първо място, съдът намира за необходимо да изясни предпоставките за образуване на наказателно производство, с което се дава начало на наказателнопроцесуалното правоотношение.

Разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от НПК изисква за образуване на наказателното производство да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

Законните поводи са четири и са законодателно регламентирани в чл.

208 от НПК.

В настоящата казуистика, законният повод е съобщението от В. К. до органите на досъдебното производство за извършено престъпление.

Освен законният повод, както съдът вече посочи, за образуване на наказателно производство се изисква и достатъчно данни за извършено престъпление.

Член 211, ал. 1 НПК указва, че достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.

Тълкуването на тази разпоредба позволява извода, че за самото образуване на наказателно производство в този негов най-първоначален стадий компетентните органи на разследването следва да установят обективни данни, от които може да се направи предположение за извършено деяние, осъществяващо състав на предвидено в особената част на НК престъпление, без да е необходимо да се събират и изясняват данни за авторството на това деяние. Основателното предположение включва като необходима предпоставка фактическите данни като количество /достатъчност/ и като качество да позволяват, т.е. да послужат като реално фактическо основание за предположението, че е извършено престъпление.

Иначе казано, фактическите данни представляват обективно събрана информация, която според чл. 211, ал. 1 от НПК е достатъчна, за да обоснове вероятен извод за извършено престъпление.

Запознавайки се подробно с приложените по делото документи и конкретно с инвокираните в жалбата твърдения на В. К., съдът намира, че тези твърдения не са достатъчни за да се приеме, че от обективна и субективна страна е осъществен фактически състав на престъпление по служба.

2

Настоящият съдебен състав счита, че фактическите обстоятелства по делото са били изяснени правилно от прокуратурата, като прокурорът е стигнал до правилния и законосъобразен извод за липса на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК за образуване на досъдебно производство. В атакуваното постановление е направен подробен анализ на събраните данни, от които са изведени законосъобразни фактически и правни изводи, като същевременно не са пренебрегнати наведените от жалбоподателя твърдения, а напротив същите са аргументирано отхвърлени.

В тази връзка, по настоящото дело липсват данни за нарушение на правилата на НПК, установяващи основанието за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 от НПК, а именно наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, поради което не може да се направи обосновано предположение, че е налице извършено престъпление от магистрат, съгласно критериите на чл. 211, ал. 1 от НПК.

Несъгласието от страна на жалбоподателя с възприетото по фактите от страна на съдията при ВКС, във връзка с разглеждането на КНД № 1090/2023г., по описа на ВКС, I-во НО не може да послужи за обосноваване на теза за извършено престъпление от магистрата. За наличието на престъпление следва да се съдържат достатъчно обективни данни, каквито в случая не са налице. Субективните възприятия на жалбоподателя досежно конкретни факти, свързани с формирането на вътрешното убеждение на съдията са ирелевантни за образуването на досъдебно производство. Съжденията на жалбоподателя В. К. за незаконосъобразни действия срещу него, настоящият съдебен състав приема през призмата на правото му на свободно изразяване. В хода извършената проверка действително не са събрани данни за извършено престъпление от общ характер, което е обусловило и решението на Софийска градска прокуратура да откаже да образува досъдебно производство.

В тази връзка, правилно представителят на Софийска градска прокуратура е посочил, че прокуратурата не е компетентна да преценя законосъобразността на постановените съдебни актове. Осъществяването на правораздавателната дейност е свързана с охраняването на интересите на гражданите и юридическите лица. Съгласно чл. 132, ал. 1 от КРБ при осъществяването на правомощията си, магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

В допълнение, както правилно е отбелязано в атакувания акт, Конституционния съд на РБ многократно е изразявал становище /Решение № 17 от 08.11.2018 г. по конституционно дело № 9 от 2018 г.; Решение № 5 от 09.07.2009 г. по конституционно дело № 6 от 2009 г./, че имунитетът, установен в нормите на КРБ за определени лица /между които са съдиите, прокурорите и следователите/, представлява съвкупност от права, изразяващи се в тяхната наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност.

Наказателната неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им - т.нар. функционален имунитет.

Също така, в свои решения съдът в Страсбург /Ernst and Others v.

Belgium – 33400/96/ е имал възможността да посочи, че лица, които осъществяват държавна власт, няма пречка да се ползват от имунитет във връзка с упражняване на служебните си правомощия и това обстоятелство не е нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ. Този имунитет преследва легитимни цели, които в конкретния случай се изразяват в ефективно обезпечаване на независимостта на магистратите, което от своя страна гарантира справедлив съдебен процес от съд, който прилага закона само по вътрешно убеждение.

В настоящия случай, съдът счита, че е проведена пълна проверка, в резултат на която правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление от общ характер, вкл. такова по служба - по чл. 282 от НК.

3

Изводът на прокурора по същество не е произволен, а се основава и съответства на материалната съвкупност, като не е налице превратно тълкуване на доказателствата. Детайлно е разгледан съставът на визираното престъпление, както и защо фактическите действия на съдията, посочени в жалбата не съдържат белези на така очертания престъпен състав, нито от обективна, нито от субективна страна. На следващо място, оценъчната дейност от страна на магистрат и достигането до конкретни правни изводи е част от свободното вътрешно убеждение и една от гаранциите на независимостта на съда. Твърденията на жалбоподателя, че е осъден неправомерно, при превратно приемане само на уличаващите го доказателства е изцяло негова лична интерпретация на събитията и по никакъв начин не може да обоснове образуването на наказателно производство. В настоящия случай е налице влязъл в сила съдебен акт, който не само се ползва с формална законна сила – неотменимост посредством редовните способи за институционен контрол, но и с материална законна сила по отношение на посочените в чл. 413, ал. 1 от НПК субекти, както и за обстоятелствата, визирани от чл. 413, ал. 2 от НПК – извършено ли е деянието; виновен ли е дееца; наказуемо ли е деянието. Несъгласието от страна на жалбоподателя, останал недоволен от постановен съдебен акт, не е основание за ангажиране на наказателната отговорност на съдията и както правилно е посочил представителят на СГП е недопустимо процесуалните правила за контрол на съдебните актове да бъде заменяни със сигнали до прокуратурата или правоохранителните органи.

В заключение, съдът следва да обърне внимание на отправените твърдения на жалбоподателя за извършени престъпления по чл. 290 от НК от страна на свидетели при разглеждането на делото по което същият е осъден.

Настоящият съдебен състав споделя анализа на Апелативна прокуратура – София, като приема, че разследването по твърдените престъпления е извън местната компетентност на Софийска градска прокуратура и същото следва да бъде извършено от районната прокуратура по местоизвършителството на твърдените деяния.

По тези съображения съдът намира за законосъобразен и обоснован отказа на представител на СГП да образува наказателно производство.

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, СГС, НО, 30-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 05.02.2026 г. по пр. пр. 3589/2025 г. по описа Апелативна прокуратура - София, с което било потвърдено постановление от 01.12.2025 г., по пр. пр. 24402/2025 г., по описа на Софийска градска прокуратура с което било отказано образуването на досъдебно производство.