Протокол № 368 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 368 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

М. Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500231 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят В. А. К., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. В. А. Б., редовно упълномощена от първоинстанционното производство.

Жалбоподателят М. А. П., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. П. В. И., редовно упълномощен от първоинстанционното производство.

Ответникът А. А. К., редовно призован, не се явява. З а него се явява адв. Б. Ч. Д., редовно упълномощена от първоинстанционното производство.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 1347/05.11.2025 г. постановено по гр.д. № 1019/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ПО ИСКА на А. А. К. с ЕГН ********** от с. Симеоновец, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „15-та“ № 9 против М.

А. П. с ЕГН ********** от с. Симеоновец, общ. Септември, обл. Пазарджик, 1 ул. „12-та“ №14 Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от масивен гараж с площ 42 кв.м. /а според удостоверение за търпимост на строеж №8 от 31.01.2024 г. на Община Септември с площ от 63 кв.м./, построен в УПИ І-443, кв. 34 по плана на с.

Симеоновец, общ. Септември, обл. Пазарджик, с площ на имота от 700 кв.м., при съседни имоти: УПИ ІІ-282, УПИ ХІ-443 и от две страни улици и Е ОТМЕНЕН на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт №86 от 31.01.2024 г., том І, рег. №1331, н. дело № 76/2024г. по регистъра на Анета Илкова – нотариус с рег. № 423 в НК, до размера на признатото на ответника право на собственост върху 1/3 ид. част от гаража.

ПО ИСКА на А. А. К. с ЕГН ********** от с. Симеоновец, общ.

Септември, обл. Пазарджик, ул. „15-та“ №9 против В. А. К. с ЕГН ********** от с. Симеоновец, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „15-та“ № 9 Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от масивен гараж с площ 42 кв.м. /а според удостоверение за търпимост на строеж №8 от 31.01.2024 г. на Община Септември с площ от 63 кв.м./, построен в УПИ І-443, кв. 34 по плана на с. Симеоновец, общ.

Септември, обл. Пазарджик, с площ на имота от 700 кв.м., при съседни имоти:

УПИ ІІ-282, УПИ ХІ-443 и от две страни улици и Е ОСЪДЕН ответника да предаде на ищеца владението върху идеалната част.

ОСЪДЕНИ СА ответниците М. А. П. и В. А. К. да заплатят на ищеца А.

А. К. съдебни разноски в размер на 1610 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. К., чрез адв.

Б., с изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че неправилни били изводите на съда относно представената Декларация по чл. 56 от ЗТСУ с която наследниците Й. П. А.а и М. А. П. и Е.

А. Д. били дали съгласие А. А. К. да построи пристройка с площ 24 кв.м. към съществуваща и имота жилищна сграда. Процесната Декларация по чл. 56, ал.

2 от ЗТСУ /отм./ с изх. № 44/28.01.1994 г. по описа на село Симеоновец не била вписана в съответните нотариални книги на P C - Пазарджик, поради което с нея не било надлежно учредено вещно право на строеж в полза на ищеца А. А. К.. По делото не се били събрани доказателства процесната декларация да е вписана и в нотариалните регистри на кметство Симеоновец, като издаденото удостоверение от кметството не се коментирало от съда.

Съдът правилно бил констатирал, че за да бъде упражнено правото на строеж било необходимо сградата да е изпълнена до етап груб строеж. В този момент правото на строеж се трансформирало в право на собственост върху постройката /т. 1 на ТР № 1/04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС/, но съдът пропуснал да установи кой бил моментът, в който сградата била построена в груб строеж. Твърди се, че в хода на процеса се доказало, че строежа предмет на строителните книжа не бил реализиран в 5-годишния срок по чл. 67, от ЗС, поради което това право се било погасило в полза на собственика на земята по давност. Доказано било също така, че и процесният гараж, макар и 2 неотговарящ на издадените строителни книжа, също не бил реализиран в 5годишния срок по чл. 67 от ЗС.

Сочи се, че съгласно чл. 227, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ в относимата редакция, разрешението за строеж губело правно действие, когато в продължение на 3 години от неговото издаване строителството не било започнало или когато в продължение на 5 години от издаването му не бил завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. Аналогичната норма сега е в чл. 153 от ЗУТ /в сила от 2001 г./

Твърди се, че ищецът не бил представил никакви доказателства за извършеното строителство и въвеждането му в експлоатация, а това ставало посредством надлежно съставени актове и протоколи по време на строителство, предвидени в съответните Наредби по прилагането на ЗТСУ /отм./ и ЗУТ. Твърди се също така, че не било доказано по делото и издаването и наличието на удостоверение за въвеждане в експлоатация издадено на основание ЗТСУ /отм./ или по реда на ЗУТ от главен архитект на Община Септември, Област Пазарджик, именно поради тази причина ищецът се бил снабдил с удостоверение за търпимост, което се издавало за незаконни строежи.

Сочи се, че обстоятелството, че строежът не бил реализиран в груб вид до 29.01.1999 г., съответно до 16.12.1999 г., вкл. и не бил изграден покрива /плочата/ се установило и от свидетелските показания, в това число и от тези на свидетелите на ищеца. Всички тези обстоятелства не били разгледани от съда в мотивите на обжалваното решение, което било довело до формиране на неправилни правни изводи, а от там и до неправилно решение.

Искането е да се отмени изцяло Решение № 1347/05.11.2025 г. постановено по гр. дело № 1019/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло ищцовите претенции.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от М. А. П., чрез адв. П. И. с искане решението на РС да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което да бъдат отхвърлите изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди се, че за да уважи предявените искове PC – Пазарджик, неправилно и в противоречие на доказателствата по делото бил приел, че въпросната Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./ с изх. № 44/28.01.1994 г. по описа на кметство село Симеоновец, Община Септември /лист № 10/, била вписана в нотариалните книги, в съответствие с изискването на цитираната разпоредба и в следствие на това, съдът бил приел, че в полза на ищеца било учредено вещно право на строеж, въз основа на което същият можел да пристрои към съществуващата в имота жилищна сграда нов самостоятелен обект и да стане негов изключителен собственик.

Видно било от съдържанието на процесната Декларация по чл. 56, ал. 2 3 от ЗТСУ /отм./, че същата не била вписана в нотариалните книги, противно на твърдението на съда. Единствената отметка било изписването на поредния номер и дата от регистъра на кметство село Симеоновец, Община Септември, в който се отразявали извършените от кмета на селото заверки на подписите.

Сочи се, че Законът, както и практиката на ВКС, под израза „вписване в нотариалните книги”, нямали предвид вписването в книгата на кметство село Симеоновец, тъй като същото удостоверявало заверката на подписите, а не вписването на Декларацията, още повече, че въпросните нотариални книги се намирали към онзи момент в съответния Районен съд, в случая в PC Пазарджик. Отразяването в Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./ на peг. индекс и дата от книгата на съответното кметство било задължително и без наличието му изобщо не можело да се говори за наличието на „Декларация с нотариална заверка на подписите". Безспорно било, че първо следвало пред кмета на кметството да се положат подписите на лицата в Декларация по чл.

56. ал. 2 от ЗТСУ /отм./. след което на същата следвало да се постави peг. индекс и дата от дневника на кметството за извършените заверки и едва след това Декларацията по чл. 56. ал. 2 от ЗТСУ /отм./ подлежала на вписване в нотариалните книги на съответният Районен съд.

Прави се обстоен анализ на свидетелските показания. Сочи се богата съдебна практика.

Твърди се, че ищецът не бил представил никакви доказателства за извършеното строителство и въвеждането му в експлоатация, а това ставало посредством надлежно съставени актове и протоколи по време па строителство, предвидени в съответните Наредби по прилагането на ЗТСУ /отм./ и ЗУТ. Не се били представени и данни за презаверяване на издаденото разрешение за строеж или издаване на ново за процесния обект. Нямало спор, че началото на строителството било с дата 16.12.1994 г. на същата дата на която било издадено Разрешение за строеж с дата 16.12.1994 г ., тъй като тогава бил съставен Протокол за дадена строителна линия и определено ниво № 15/16.12.1994 г. /лист № 18/. На следващо место, съгласно чл. 227, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ строителство следвало да бъде завършено най-късно до 16.12.1999 г., като това включвало цялостно завършване на грубия строеж, включително и покрива на сградата, в случая стомано-бетонова плоча.

Твърди се, че по делото не било доказано съставянето и наличието на Акт за установяване годността на строителната конструкция /приложение № 14/, а и такъв не било могло да бъде законосъобразно съставен, тъй като гаража бил реализиран след 16.12.1999 г., когато издаденото Разрешение за строеж с дата 16.12.1994 г. на основание чл. 227, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ било изгубило правното си действие, а и „отстъпеното право на строеж на пристройка" на основание чл. 67 от ЗС се било погасило в полза на собственика на земята по давност на 29.01.1999 г. Също така не се доказало по делото и съставянето и наличието на Акт за установяване годността за приемане на строежа /Приложение № 15/, като след 2001 г. било наименование /Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа Приложение № 15/, но с напълно идентични предназначение и 4 функция, същото се отнасяло и за издаването и наличието на Удостоверение за въвеждане в експлоатация издадено на основание ЗТСУ /отм./ или по реда на ЗУТ от главен архитект на Община Септември, Област Пазарджик.

Искането е решението на РС да бъде отменено в цялост като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендират се сторените от М.

А. П. деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от А. А. К. /ищеца пред PC Пазарджик/ адвокатско възнаграждение за производството пред Окръжен съд - Пазарджик по настоящата въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от адв. Б.

Д. от АК Пазарджик, като пълномощник на А. А. К. на въззивните жалби подадени от В. А. К. и М. А. П..

Искането е да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да бъде постановен съдебен акт, с който да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Твърди се, че Районен съд Пазарджик правилно бил преценил събраните по делото гласни и писмени доказателства и бил стигнал до единствения логичен и безспорно установен извод, а именно че ищецът бил построил законно процесната сграда въз основа на отстъпено право на строеж от всички собственици на земята. Изложени са подробни съображения в подкрепа изводите на първоинстанционния съд. Твърди се, че изложените от жалбоподателката доводи били неоснователни и незаконосъобразни, поради което се моли да не бъдат вземани предвид. Сочи се, че свидетелите многократно заявявали, че строежът бил правен на няколко етапа, като около 2000 г. се било наложило да се прави втора плоча, т.к. първата била потънала, което било безспорно доказателство, че сградата е имала завършен покрив в законоустановения за строежа срок. Няма формулирани доказателствени искания пред въззивния съд. Претендират се разноски.