Решение № 261 от 04.08.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 261 г.Р., 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100742 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по ИМ, предявена от „Р..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.

„Г.М.“№12, е.1, с управител В.Т., ч/з адв. Т.Н. и С.А., против „Н.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№59, представлявано от Е.Т..

Твърди се в ИМ, че м/у ищцовото и ответното дружество на 26.10.2017 г. е сключен лицензионен договор за полезен модел, с който като лицензодател предоставил на лицензополучателя „Н.Б.“ЕООД неизключителна възмездна лицензия за ползване на полезен модел, регистриран в Патентното ведомство на РБ. С допълнително споразумение от същата дата, страните са договорили стойността на лицензионно възнаграждение и сроковете за заплащане съобразно посочени погасителни вноски. Поради финансови затруднения ответникът не спазил графикът за плащане. Независимо от това ищецът приел извършени от ответника 3 забавени частични плащания общо на 28`000.00 лв. с ДДС. С Решение №900802 от 23.06.2021 г. по описа на Бл.ОС, съдът осъдил ответника да заплати дължимото лицензионно възнаграждение от 87`200.00 лв., заедно с дължимата мораторна лихва.

Решението на Бл.ОС е потвърдено с решение постановено по в.т.д. №1091/2021 г. по описа на САС. Ищецът счита, че мотивите към решенията имат доказателствена сила относно констатациите по доказателствените и правнорелевантни факти. Сочи се, че по време на цитираните съд. дела падежирали още 3-годишни вноски по договора, а именно: четвъртата, петата и шестата вноска, всяка от 3`000.00 лв. с падежи 30.11.2020 г., 30.11.2021 г и 30.11.2022 г. или задължение за общо 10`800.00 лв. с ДДС, без мораторните лихви. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи и обезщетение от законната лихва в/у просрочените вноски от деня на забавата при съобразяване на посочените по-горе падежи.

Според ищеца изтеклите лихви към датата на подаване на ИМ за цитираните периоди са от 1`905.57 лв.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решене, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10`800.00 лв. – дължими лицензионни възнаграждения по лицензионен договор от 26.10.2017 г. , заедно с дължимите на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, законни лихви в/у посочената сума за периода от 01.12.2020 г. до датата на подаване на ИМ в съда от 1`905.57 лв., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на депозиране на ИМ до окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

1

С разпореждане №1298 от 30.08.2023 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК,.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото не е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ.

За ответника - редовно и своевременно призован за СЗ, не се явява представител.

В ОСЗ, ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявените искове, като прави изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК, и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК,.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в ОСЗ, проведено на 27.03.2024 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: с правно основание чл.587 ТЗ, във вр. чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК,. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или ч/з свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото откритото съдебно заседание за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК,. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в ЗЗ разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото ОСЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.587 ТЗ, във вр. чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, и чл.239, ал.1 от ГПК,, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на настоящето исково производство разноски общо на 2`386.22 лв., от която: сумата от 508.22 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 1`860.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК,, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

2

ОСЪЖДА „Н.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№59, представлявано от Е.Т., да заплати на ищеца „Р..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Г.М.“№12, е.1, с управител В.Т., сумата от 10`800.00 лв. – дължими лицензионни възнаграждения по лицензионен договор от 26.10.2017 г., заедно с дължимите на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, законни лихви в/у посочената сума за периода от 01.12.2020 г. до датата на подаване на ИМ в съда от 1`905.57 лв., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на депозиране на ИМ – 26.07.2023 г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА „Н.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№59, представлявано от Е.Т., да заплати на ищеца „Р..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Г.М.“№12, е.1, с управител В.Т., сумата от 2`386.22 лв., направени в хода на настоящото исковото производство разноски.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, с/у която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3