Решение № 261093 от 30.10.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е

Н И

Е № 261093 гр. Пловдив, 30.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 30.09.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5545 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1, т.3, вр. с ал.3 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Банка ДСК“ ЕAД срещу Е.А.М., с която се иска да бъдат присъдени следните суми - 954.92 лева – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.11.2016 г., 426.50 лева – договорна лихва за периода 01.12.2016 г,. до 18.02.2019 г., 23.31 лева – лихвена надбавка за забава за периода 31.05.2017 г. до 18.02.2019 г. и 96.34 лева – дължими такси и разноски за периода 01.12.2016 г. до 18.02.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Твърди се, че между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.11.2016 г. По договора била усвоена сума в размер на 954.92 лева, не били платени 4 броя минимални суми за револвиране за периода 20.02.2017 г. до 20.05.2017 г. Позовават се на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, която съобщават на ответника с настоящата искова молба. По договора била уговорена договорна лихва, като такава е начислена за периода 01.12.2016 г,. до 18.02.2019 г., начислена е и наказателна надбавка върху главницата, съгласно договора при поради просрочие на задълженията. Ответникът се е задължил да заплаща и такси и разноски във връзка с договора за кредит, съгласно тарифа на банката, с която ответникът се бил запознал и съгласил.

За вземанията е подадена заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2856/2019 г., като искането е отхвърлено от заповедния съд с мотив, че не надлежно обявена предсрочната изискуемост на вземането на длъжника. Поради което и ищецът се е възползвал от разпоредбата на чл.415, ал.1, т.3, вр. с ал.3 ГПК и предявява настоящите осъдителни искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорва възникването на облигационното правоотношение с ищеца. Оспорва да е усвоявал посочената в исковата молба главница. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост. Прави възражение за недействителност на процесния договор за кредит, поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, т.9 и т.10 ЗПК.

Не била посочена методиката на формиране на ГПР. В договора липсвало посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му. Не била посочена общо дължимата за връщане сума по кредита, нито лихвения процент по кредита. Поради недействителността на договор, счита че се дължи само чистата стойност на кредита, поради което моли да се отхвърлят исковете за договорна лихва и наказателна надбавка. Прави възражение за нищожност на уговорената договорна лихва, поради противоречие с добрите нрави, поради това, че е почти 50 % от уговорения кредитен лимит. Прави възражение за неравноправност на клаузата за наказателна надбавка, която не била уговорена индивидуално в договора, а в общите условия. На последно място, счита за недоказана претенцията за такси и разноски. Не било посочено за какви точно услуги са начислени таксите и разноските и че такива услуги реално са предоставени.Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2856/2019 г. по описа на ПРС, съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на ищеца. В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е подал осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаване заповед за изпълнение. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация: чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, чл.92 ЗЗД и чл.10АЗПК

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на наказателната надбавка, настъпила предсрочна изискуемост на кредита, наличие на уговорка за заплащане на такси и разноски, какви точно такси са начислени и какви разноски са направени от банката размер на вземанията за такси и разноски, както и че клаузата за наказателна лихва е уговорена индивидуално между страните. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок вземанията по договора за заем, както и възраженията си за нищожност на договора и клаузите по него.

Видно от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.11.2016 г. /л.7/, „Банка ДСК“, като кредитодател е предоставила на ответника, като кредитополучател кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лева. В чл.1, ал.3 от договора е посочено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 0 % годишно за срок от 6 месеца, а за останалия срок се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% - посочени са и компонентите на лихвени процент и от какво зависи промяната му.

Посочен е ГПР в размер на 5.98 %, както и общо дължимата сума по договора в размер на 1032 лева – чл.1, ал.4 от договора. Последната разпоредба, с направените отметки при ГПР и общо дължимата сума „**“, препраща към последната страница на договора – стр.

3, където фигурират същите отметки „**“. Там е посочено, че изчисленията в чл.1, ал.4 от договора за ГПР и общия размер на кредита са такива само при условие, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както и че кредитът ще се издължава съгласно условията и срока на договора. Всички страници на договора са подписани от кредитополучателя, включително и страница 3, в която се съдържа, посочената отметка „**“, което обстоятелство не е оспорено от ответника.

Към договора има погасителен план /л.17/, изготвен съгласно допускането, че кредитът в размер на 1000 лева бъде усвоен веднага за срок от 1 година. В този погасителен план отново е посочено как е формиран ГПР и какво включва същия и при какви условия е в посочени размер. Погасителният план е подписан от ответника, което не се оспорва от последния.

В чл.30 от ОУ вр. с чл.1, ал.6 от договора е посочено как следва да се погасява кредита, при неприлагане на погасителния план, а именно чрез заплащане на 20-то число на месеца на месечна вноска.

Съгласно Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK Maxicard на Банка „ДСК“

/л.20/ е посочено, че минималната вноска за револвиране е 3 % от усвоената сума. Посочените условия са неразделна част от договора и са подписани от ответника кредитополучател, което обстоятелство не е оспорено от последния.

От изготвената и приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.111/ се установява, че в периода от 16.12.2016 г. до 30.12.2016 г. ответникът е извършил тегления от кредитна карта, издадена по процесния договор за кредит сума в общ размер на 987.57 лева. Експертизата не е оспорена или опровергана от ответника, поради което съдът я кредитира.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №

23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, в това число дали договора противоречи на закона или на добрите нрави, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Не се констатират нарушения по чл.11, ал.1, т.7-9 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита при съответните допускания и условията за усвояването му – раздели VI Използване на картата и VII Кредит от ОУ към договора, реквизит по чл.11, ал.1, т.7 ЗПК. Посочен е лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти – чл.1, ал.3 от договора и чл.36 - 44 от ОУ, реквизит по чл.11, ал.1, т.8 ЗПК. Посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в договора и погасителния план начин, реквизит по чл.12, ал.1, т.9 ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало заемно правоотношение.

В тази връзка е неоснователно и възражението на ответника, че договорът е нищожен поради непосочване на коректния размер на ГПР. В договора е посочен ГПР, както и е описано защо и при какви условия ГПР е в такъв размер, уточнено е че в ГПР се включва възнаградителната лихва, ако не се прилага изготвения погасителен план. В договора ясно е посочено какъв е размера на възнаградителна лихва, каква сума ще се дължи от ответника по кредита при съответните допускания. Описани са и таксите и разходите по ползване на кредита. Наред с това обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, водещи до надхвърляне на законоустановения максимум, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:

По отношение на главницата

С исковата молба се претендира главница в размер на 954.92 лева. От Съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорена и опровергана от страните се установява, че ответникът е усвоил по процесния договор за кредит сума в размер на 987.57 лева.

Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането за главница.

За да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо същата да бъде обявена на длъжника, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като обстоятелството, че в договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост е ирелевантно и не поражда действие, ако предсрочната изискуемост не бъде обявена на длъжника.

Видно от уведомление за предсрочна изискуемост на кредит /л.18 от заповедното дело/ ищецът е възложил на *** да връчи уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника. От протокол за невръчено уведомление /л.19 от заповедното дело/ уведомлението е връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК чрез залепване, като са събрани сведения, че длъжникът не живее на адреса и е в чужбина. Длъжникът е търсен на заявения в договора адрес. В протокола е изписан номера на писмото на банката, с което съобщава на ответника за настъпването на предсрочната изискуемост. Приложено е и самото писмо.

Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd90976c-c81d-42b7-900e-8f88c251dff0