Решение № 417 от 13.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120201319 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. Г. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0769-****** от ********г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, като в жалбата се излагат възражения в тази насока. Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като се навеждат твърдения, че жалбоподателят не е извършил процесното нарушение.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. В., която поддържа жалбата. Претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Ж., която не оспорва жалбата. Споделя становището на адв. В., че нарушението не е било извършено от жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

Свидетелят С. М., служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас към ОД на МВРБургас изпълнявал служебните си задължения на ******** г. на територията на гр. Бургас.

Около 13:46 часа по бул. „С.С.“ от Бензиностанция „ОМВ“ в посока ул. „С.“ се движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, като свидетелят М. констатирал, че водачът управлява автомобила без да използва обезопасителен колан, с какъвто е било оборудвано МПС. При съставянето на АУАН за установеното нарушение, свидетелят М. по грешка маркирал на техническото средство – таблет за отдалечен достъп за нарушител данните на жалбоподателя и управлявания от него автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *******, генерирани при извършена на жалбоподателя проверка, вместо данните на действителния нарушител – водачът на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № *******.

Впоследствие на ******** г. е било издадено обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото устни и писмени доказателства. Показанията на свидетеля М. са обективни, безпротиворечиви и съдът изцяло им се доверява. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

От показанията на актосъставителя С. М. се установява, че жалбоподателят не е извършил процесното нарушение. Свидетелят подробно описва, че поради допусната грешка при съставяне на АУАН за констатираното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, неправилно е бил посочен жалбоподателят като извършител на нарушението. Установява се, че действителният нарушител е бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* , а не жалбоподателят Н. като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******. При така установеното от фактическа страна се налага извод, че неправилно и незаконосъобразно е бил санкциониран жалбоподателят за нарушение по ЗДвП, което не е извършил.

Предвид установените от съда допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, описани по-горе в изложението, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се 2 заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 500 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Ето защо съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-****** от ********г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3