Решение № 176 от 19.06.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Монтана, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231630200028 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0996-000464/ 11.04.2022г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Монтана, на Б. И. Б. от с.Г, община К е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което, обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като административното нарушение не е установено по несъмнен начин и по-конкретно не е установена вината му за настъпилото ПТП. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно със законните последици и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт № GA 588557/24.03.2022г. за това, че на 24.03.2022г., в 08.40 часа в община Монтана, на път ІІІ-816, с посока на движение от с.Ерден към РП ІІ-81, управлява МПС, лек автомобил Фиат Брава с рег.№ ВР ХХХХ СС, като в района на км. 1+100 предприема маневра завИе наляво за навлизане по друг път и се блъска с попътно движещо се МПС Ауди А4 с рег.№ ЕН ХХХХ КХ, което е предприело маневра изпреварване, с което реализира ПТП с материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест, като отчита 0 промила алкохол в издишания от водача въздух.

Издаден протокол за ПТП с материални щети № 1767892.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

По същество жалбоподателят оспорва нарушението и констатациите по издаденото наказателно постановление, като твърди, че другия участник в ПТП е предприел маневра изпреварване при въведено ограничение и забрана за изпреварване в този пътен участък, а той е предприел маневра завИе наляво, след като се е убедил, че няма опасност за движението, с оглед на което нарушението не е извършено, както от обективна, така и от субективна страна.

Във връзка с твърденията в жалбата съдът е изискал информация от сектор ПП, ОДМВР Монтана, дали са предприети действия спрямо другия участник в ПТП, видно от която, че спрямо лицето ДВГ е взето административно отношение, като е съставен АУАН и издадено НП, влязло в законна сила от 26.05.2022г.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите П. З. П. и П. Ц.

И., които с показанията си потвърждават изложената фактология в съставения АУАН. По молба на жалбоподателя са допуснати и разпитани като свидетели И Б.ов И. и СКГ, пътували заедно с жалбоподателя по време на настъпването на ПТП.

2

Същите депозират показания във връзка с действията на жалбоподателя, предприетите от него маневри, и на другия участник в ПТП. С оглед констатирани противоречия са извършени очни ставки между първата и втората група свидетели, при които противоречията не бяха отстранени.

По делото е допусната и изпълнена и съдебна автотехническа експертиза от вещото лице Е. К., по която е даден отговор за механизма на настъпване на ПТП и причината за настъпване на удара между двете МПС.

Съдът приема заключението на вещото лице, неоспорено от страните, като дадено обективно и компетентно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че административното нарушение по посочената разпоредба от ЗДвП не е установено по несъмнен начин, досежно извършването на нарушени е т о и вината на нарушителя.

Установява се както от приложените писмени доказателства, така и от показанията на свидетелите, очевидци - И Б.ов И. и СКГ, пътували заедно с жалбоподателя по време на настъпването на ПТП, а също така и от заключението на експерта, че механизма на ПТП е следният – водача на МПС Фиат Брава, с рег.№ ВР ХХХХ СС, т.е. жалбоподателя, е предприел маневра „завой наляво“ на кръстовище (от път с предимство към такъв без предимство). Пътната маркировка е непрекъсната линия и е поставен пътен знак „забранено изпреварване“. При започване на маневрата и когато вече е в кръстовището в лявата му част (областта на преден ляв калник) се блъска друго МПС, л.а. Ауди А4, с рег. ЕН ХХХХ КХ, което е извършвало маневра „изпреварване“. В резултат на това настъпва удар между двете МПС, ПТП с материални щети. Вещото лице е категорично, че настъпването на ПТП е резултат от неспазване на поставени пътни знаци и пътна маркировка в зоната преди ПТП, в съчетание с движение с несъобразена скорост или отклонено внимание от пътя, довежда до опит на водача на лек автомобил Ауди А4 с рег. ЕН ХХХХ КХ да предприеме изпреварване в участък със забрана за такова, при което блъска маневриращото МПС (в завоя) в този момент.

Причината за настъпването на удара е именно неспазване на зададеното ограничение и пътна маркировка в зоната на ПТП от водача на автомобил Ауди А4 с рег. ЕН ХХХХ КХ. В съдебно заседание експерта поддържа, че участникът предприел маневра „изпреварване“ е причинил произшествието.

3

Заявява, че ако водачът на горния автомобил е бил спазил зададеното ограничение и пътна маркировка, ПТП не би възникнало.

Съдът няма основание да подлага на съмнение изводите на вещото лице, направени след запознаване с приложените по делото писмени и гласни доказателства.

В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.25, ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „ При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.“

В случая безспорно се установява, че ударът е възникнал в самото кръстовище, като жалбоподателя е предприел маневра завИе наляво и при започване на маневрата и когато вече е в кръстовището, в лявата му част на управлявания от него автомобил, преден ляв калник, се блъска другото МПС, което е извършвало маневра изпреварване, при въведена забрана за изпреварване с пътен знак и пътна маркировка.

Не се установява в конкретната пътна обстановка виновно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в това, че при извършване на маневрата завИе наляво, не пропуска ППС, които се движат в съседната пътна лента.

По несъмнен начин се установи в процеса, че вина за настъпилото ПТП е на другия участник, управлявал лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ЕН ХХХХ КХ, спрямо когото е предприета административно наказателна отговорност с влязло в сила НП №22-0996-000463/ 11.04.2022г.

Наказващият орган издава наказателно постановление, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай извършването на нарушението и вината на наказаното лице не са установени по категоричен и несъмнен начин, с годни доказателствени средства, не се установява нарушение на цитираната разпоредба на чл.25, ал.2 от ЗДвП и вината на санкционираното лице.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. с чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните 4 размери на адвокатските възнаграждения, както и направеното възражение за прекомерност от страната на наказващия орган, съобразно чл.63д, ал.2 ЗАНН, въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 400.00 лева адвокатско възнаграждение и 150.00 лева разноски за вещо лице или общо разноски в размер на 550.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-000464/

11.04.2022г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Монтана, с което на Б. И. Б.

ЕГН **********, адрес с.Г, община К е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР Монтана, сектор ПП да ЗАПЛАТИ на Б. И. Б. ЕГН **********, адрес с.Г, община К разноските по делото в размер на 550.00 лева адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5