Определение № 1373 от 29.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 28.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900382 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационната жалба е подадена от „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ АД чрез процесуалния му пълномощник - адв. А. К., срещу решение № 660/31.10.2023г., постановено по в.т.д. № 536/2023г. на Апелативен съд София, с което отменено решение от 17.03.2023 г. по т.д. № 2042/20 г. на СГС, ТО , VІ – 19 състав в частта, с която „Аси Хидросис“ ЕООД е осъден на основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД да заплати на „Летище София“ ЕАД, сумата 160 200 лв. с ДДС, представляваща заплатена продажна цена по разваления с обратна сила договор за изпълнение на обществена поръчка изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 г., като вместо това е отхвърлен иска като неоснователен.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за разваляне на договора. Счита, че са налице съществени недостатъци в доставената стока и с исковата молба е направено изявление за едностранно разваляне и връщане на даденото по договора, което с достигането си до ответника на 18.01.2021г. е породило желаните правни последици. Поддържа, че констатираните недостатъци на доставените гранули са съществени и неотстраними с оглед договореното предназначение. Счита, че са неправилни изводите на въззивния съд, че в техническото задание не бил посочен конкретен производител на карбамида, като следвало да се съобрази офертата на „Аси Хидросис“ ЕООД, в която е 1 предложено изпълнение чрез производител от Румъния, а не от Туркменистан. Поддържа, че след като е била приета офертата, изпълнителят не е имал право да замени едностранно стоката с друга, произведена извън ЕС, както и че не е представил доказателства за спазване изискванията на Регламент 58/2001г. по отношение на продукта от Туркменистан. Не споделя и изводите на въззивния съд, че всяко лице при приемане на стоката можело да установи разликата в опаковката и етикирането, като счита, че това биха могли да направят само лица, които са детайлно запознати с обществената поръчка. Поддържа, че доводите на САС, че следвало да се констатират недостатъците при приемане на стоката не съответстват на разглеждания иск, тъй като се касае за стоки, които се отличават от поръчаното, а не за стока с недостатъци. Сочи, че погрешно въззивният съд е счел за приложима разпоредбата на чл. 324 от ТЗ, като поддържа, че като купувач не е бил в известност за характеристиките на доставената стока към деня на приемането й, а за това е уведомен едва след узнаване за протоколите от извършените лабораторни изпитвания. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност и основанията по чл. 280, ал.1, т.

1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „При наличието на договор, сключен след сложен фактически състав съгласно Закона за обществените поръчки, и предварителните условия, поставени от възложителя на обществената поръчка, кредиторът има ли право да развали договора като се позове на неизпълнение от страна на длъжника за предоставяне на писмени доказателства относно съпътстващите стоката / вещта/ задължителни изисквания за произход, качество и безопасност, независимо дали стоката / вещта/ по своето естество е с недостатъци или отговаря на техническите изисквания към субстанцията?“ 2. „При наличието на сключен договор съгласно Закона за обществените поръчки, по силата на който длъжникът се е задължил да престира вещи с точно определен териториален и персонален произход и предварително е представил доказателства за съответствие на вещите именно с посочения произход, при изпълнение на договора има ли право едностранно да замени вещите с други, които са с различен от уговорения произход и производител?“

3. „При наличието на сключен договор съгласно Закона за обществените поръчки за доставка на родово определени вещи, които обаче са индивидуализирани по отношение на териториален произход и производител, следва ли да се приеме, че сделката е от категорията на т.нар.

„фикс-сделки“ или длъжникът може да изпълни точно като достави родово определени вещи с друг произход и производител?“

4. „Обвързан ли е въззивният съд с мотивите на първоинстанционния съд относно предявен самостоятелен иск на договорно основание, при разглеждане на друг иск с извъндоговорно основание, след като предмет на 2 въззивно обжалване е само вторият иск, предявен на извъндоговорно основание?“

5. „Формира ли се СПН между едни и същи страни относно отношенията им, разгледани през призмата на договорната отговорност и при отношенията им, свързани с извъндоговорната отговорност?“ 6. „Приложим ли е чл. 324 от ТЗ при преглед на стоката, доставена на основание сключен договор по Закона за обществените поръчки, или в този случай са в сила правилата на специалния закон и изискванията на възложителя по конкретната обществена поръчка?“

Ответникът по касационната жалба – „Аси Хидросис“ ЕООД е подал отговор чрез процесуалните си пълномощници – адв. Г. А. и адв. П. А. от 21.02.2024г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения, изтъквайки, че същата съдържа неверни твърдения, като претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по приложения договор, фактура и извлечение от сметка.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел, че с исковата молба са предявени от „Летище София“ ЕАД срещу „Аси Хидросис“ ЕООД искове за присъждане на сумата 160 200 лева, представляваща заплатена от ищеца продажна цена на доставен карбамид общо 150 тона, разпределен в 212 бигбега, съдържащи урея с произход Туркменистан, вносител „Белор България“ АД по договор за изпълнение на обществена поръчка изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 година, обособена позиция № 2, поради скрити недостатъци на стоката, които съществено намаляват цената и годността й за предвиденото в договора потребление, с правно основание чл.195, ал 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 193 ЗЗД, както и на сумата 23 112 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението на ответника за предаване на вещ без недостатъци, представляващи претърпени загуби в размер 23 112 лева, изразяващи се в направени разходи за вземане на проби и извършване на лабораторни изпитания, с цел установяване на вида и състава на цялото количество по трите броя доставки в бигбеговете с оглед изискванията на възложителя, с правно основание чл. 195, ал. 2 от ЗЗД, и в съотношение на евентуалност, а именно в случай на отхвърляне на главната претенция, иск с правно основание чл. 55 ал.1, предложение 3 от ЗЗД за заплащане на сумата 160 200 лв. с ДДС, представляваща заплатена продажна цена по разваления с обратна сила договор за изпълнение на обществена поръчка изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 г., обособена позиция № 2, ведно със законната лихва за забава.

3

Приел е, че решението по претенциите с правно основание чл. 195, ал.1 предложение 1 и чл. 195 ал.2 от ЗЗД, с което са отхвърлени същите, е влязло в сила като необжалвано, поради което предмет на въззивното производство е единствено решението в частта по претенцията с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД.

Софийският апелативен съд е приел от фактическа страна, че през 2020 г. ответникът „Аси Хидросис“ ООД е взел участие в процедура по обществена поръчка, обявена от ищеца „Летище София“ ЕАД, като е представил в срок предложение за доставка на стоката по обособена позиция №2 от обявлението - 300 тона карбамид, от които 100 тона антиобледенителни гранули, предназначени за обработка на писта за излитане и кацане, пътеки за рулиране, бетонови и други асфалтобетонови настилки на летище София. Счел е, че след проведената конкурсна процедура ответникът е класиран на първо място, в резултат на което на 20.02.2020г. страните са сключили договор № 100-Д-94/20.03.2020 г. на основание чл. 183 вр. чл.112 от ЗОП, който договор е със срок на изпълнение от една година и цена на доставката от 213 600 лева с ДДС. Въззивният съд е приел, че не се спори, че на 20.04.2020 г., 30.04.2020 г. и на 05.05.2020 г. ответникът е доставил на купувача на три пъти по 50 тона карбамид / антиобледенителни гранули/, за което са съставени и подписани по надлежния ред три броя фактури / съответно с № 1568/29.04.2020 г., №1569/30.04.2020 г. и № 1575/05.05.2020 г.

За приемането на стоката са съставени и три броя приемо - предавателни протоколи, съответно с № 1/ 29.04.2020 г., № 2/30.04.2020 г. и № 3/05.05.20202 г., които са подписани без забележки и възражения от купувача относно количеството и качеството на стоката. Приел е, че от представените по делото два броя платежни нареждания е видно, че на 11.05.2020 г. и от 15.05.2020 г. ищецът е заплатил сума в общ размер на 160 200 лева, представляваща продажната цена на получените 150 тона карбамид.

Въззивният съд, описвайки твърденията на ищеца по исковата молба и уточнителните такива, е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по заявеното основание и петитум по предявената в съотношение на евентуалност претенция, поради което доводите на ответника-жалбоподател за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск, са неоснователни. Поддържаното и възприето от съда основание на претенцията е връщане на даденото по развален поради пълно неизпълнение договор за доставка, предвид твърденията за доставка на стока, която се различава от посочената в договора по своите количествени и качествени характеристики, като това основание не е променено с уточнителната молба от 13.08.2021 г., в която е обосновано единствено отпадането на правния интерес на ищеца от последващо изпълнение на договора предвид сключения договор за концесия на летище София с трето лице.

САС е приел, че по делото не е установено осъществяването на твърдените от ищеца предпоставки за разваляне на договора, а именно доставяне от ответника на стока с толкова съществени отклонения от уговореното в количествено и качествено отношение, че същата да се явява напълно негодна за употреба съобразно посоченото в договора 4 предназначение. Въззивният съд е приел, че в техническото задание не е посочен конкретен производител на карбамида, който следва да бъде доставен, нито е налице изискване за конкретна държава или територия / Европейски съюз/, в която същият следва да бъде произведен, а единствено в т.3.4 от Техническото задание се препраща към установените изисквания за първо качество по БДС 137871977, което не е достатъчно, за да се обоснове извод, че продуктът следва да е произведен на територията на Европейския съюз, тъй като и карбамид, произведен в държава, която не е член на Европейския съюз, би могъл да отговаря на всички изисквания на посочения стандарт за качество. САС е приел, че такъв извод не следва и от посоченото в офертата задължение по т.5.2, а именно, че доставеният продукт ще отговаря на изискванията за качество, установени от Регламент ЕС 58/2001 или друг актуален еквивалент, тъй като и тези изисквания могат да бъдат покрити и от производител от друга държава по произход. САС е приел, че не съставлява основание за разваляне на договора доставянето на стоката в опаковки, различни от посочените в техническото задание, без етикети, на които да са указани ясно датата на производство и срокът на годност, тъй като макар тези изисквания да са посочени изрично в клаузата на чл. 12 от договора, неизпълнението им е установимо лесно при обикновен преглед на стоката и то от всяко лице, а доставката е приета без възражения съгласно приемо-предавателните протоколи.