Определение № 4694 от 18.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4694 гр. Варна, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20263100101631 по описа за 2026 година

Определение, постановено по реда на чл. 140 от ГПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба от П. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Приселци, община Варна, ул. „Райна Княгиня“ № 2, чрез адв. П. Н., със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 4, офис 6, насочена против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2, с която са предявен обективно и съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 20 500 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от водено против ищцата наказателно производство по НОХД № 2261/2023 г. по описа на Районен съд-Варна по обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за което е била оправдана с влязло в сила Решение № 234 на 01.08.2025 г. по ВНОХД № 597/2025 г. по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.04.2026 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1909.34 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20 500 евро за периода от 01.08.2025 г. до 03.04.2025 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/.

В исковата молба се излага, че с постановление от 21.07.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура е образувано досъдебно производство №1149/2020 г. за престъпление по чл. 309 от НК, затова, че на 18.02.2004 г. в гр. Варна е съставен неистински частен документ, представен в Районен съд-Варна по гр. д. № 7753/2018 г., а именно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и разписка от 18.02.2004 г. Воденото гражданско дело било с ищец П. П. и имало за предмет искане за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ищцата и насрещната страна Теодора Величкова Гекова. Посочва се, че в хода на производството П. П. е представила предварителен договор за покупко-продажба от 18.02.2004 г. на недвижим имот, находящ се в с. Приселци, ул. „Райна Княгиня“ № 2 и разписка от 18.02.2004 г. за 1 предаване на сума от 30 000 лв. Тъй като документите били оспорени от ответницата, била изготвена съдебно графологична експертиза, която установила, че се касае за неистински частни документи, тъй като подписите в тях не били положени от лицето Гекова. Ищцата П.

П., с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.11.2021 г., била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, затова, че на неуточнена дата в периода след 2007 г. до 23.05.2018 г. в гр. Варна, чрез неустановено в хода на досъдебното производство лице, съставила неистински частни документи-предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2004 г. и разписка от 18.02.2004 г., и ги употребила на 19.04.2019г. по гр. дело № 7753/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, за да докаже, че съществува правно отношение. Спрямо ищцата била взета мярка за неотклонение „подписка“. Посочва се, че на същия ден, П. П. била разпитана като обвиняем. На 31.07.2020 г. била извършена очна ставка между ищцата и Величко Стефанов Геков, продължила близо час. На 03.11.2021 г. било предявено разследването на обвиняемата, придружена от адвокат, след което давала обяснения. Поради процедурни нарушения от страна на Прокуратурата, на 24.04.2023 г. отново било предявено разследването, на което ищцата отново се явила с адвокат и се наложило да дава обяснения.

С постановление от 03.05.2023 г. на прокурора, производството било изпратено на Районна прокуратура с мнение за съд. Посочва се, че в хода на досъдебното производство са били изготвени графологически експертизи, за които на ищцата били вземани сравнителни материали от подписа. С обвинителен акт от 23.05.2023 г. било образувано НОХД № 2261/2023 по описа на Районен съд-Варна, 29 състав, за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че наказателното производство пред първата инстанция е продължило 2 години, като били проведени 8 открити съдебни заседания. Делото било приключило с Присъда № 75 от 06.03.2025 г., с която подсъдимата П. П. била призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Прокуратурата протестирала присъдата и било образувано ВНОХД № 597/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, което продължило 4 месеца и приключило с окончателно Решение № 234 от 01.08.2025 г., с което била потвърдена първоинстанционната присъда.

В исковата молба се излага, че незаконното обвинение, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейни правозащитни органи по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищата вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Излага, че в хода на досъдебното производство и съдебното дело, ищцата се защитавала лично и със защитник. Посочва, че за повдигнатото против нея обвинение, законът предвиждал лишаване от свобода до две години. Твърди, че за периода от 5 години, от 2020 г. до 2025 г., спрямо нея била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Излага, че от даването на обяснения по производството до приключване на делото с окончателен акт, у ищцата съществувало постоянно чувство за несправедливост, което й създавало стрес и психически дискомфорт, притеснения по отношение на бъдещето, както и страх от възможността да бъде осъдена несправедливо. Така още се притеснявала за всички 2 възможни негативни последици от неоснователното наказателно преследване, доколкото е практикуващ адвокат, вписан в Адвокатска колегия-Силистра, с №1700016075, но основната й практика е в гр. Варна. В исковата молба се посочва, че по време на цялото наказателно производство, правата й били системно нарушавани, тъй като разследващите органи подхождали тенденциозно спрямо нея. Излага, че това довело до тежки морални страдания, накърняване на професионалната й репутация като адвокат, сблъсквала се с пречки да упражнява професията си, а продължителността на разследването довело до негативно отражение на психиката й. Сочи, че е имала трайно притеснение, че професионалното й развитие ще бъде необратимо увредено и дори оправдателната присъда не би могла да възстанови накърнената й репутация. А в случай на осъдителна присъда, би довела до невъзможност да упражнява професията си, невъзможност да осигури доходи за себе си и семейството си. Намира, че притесненията й са се оказали основателни, когато неин клиент й е споделил, че разследващият полицай по делото, Иво Костов от Първо РУ-Варна, е коментирал, че е „обвиняема“ и го попитал защо се ползвал от услугите й. Щом разбрала за последното, се притеснила, че вече репутацията й е трайно уронена и няма да може да изчисти името си в обществото. Поддържа, че самият вид на обвинението, води до големи вреди на лице, упражняващо адвокатска професия, надхвърлящи границите на обичайните при едно наказателно производство. Така защото документното престъпление е в разрез с етичните стандарти на адвокатската професия. Наред с това сочи, че всяко явяване в сградата на съда или на прокуратурата, водело до голямо притеснение, че може да бъде забелязана от колега или клиент, които да узнаят, че е призована в качеството й на обвиняем и подсъдим. Всичко това водело у нея до голямо напрежение, чувство на срам и унижение, както и страх, че обстоятелствата по делото могат да бъдат разбрани погрешно от хората.

Наред с това излага, че в съдебната зала при провеждането на открити съдебни заседания, в залата многократно е имало нейни колеги адвокати, които са присъствали по други дела.

Излага, че последното било източник на силен емоционален шок, засрамване и непрестанна тревога, че в адвокатските среди ще се разпространят съмнения относно нейната почтеност, а оттам и като цяло в обществото. Твърди, че основание за тези притеснения дало обстоятелството, че разследващият полицай е изпратил запитване до Адвокатска колегияСилистра, дали ищцата действително е адвокат. Намира, че чрез последното се поставяло под съмнение почтеността и професионализма й, но я компрометира пред колегите й.

В продължение се посочва, че периодът, в който се е водило делото срещу нея е необичайно дълъг за този вид дела, което допълнително създало тревожност и стрес у нея.

Изпитвала траен стрес и дискомфорт, както и омерзение, тъй като винаги се е считала за невиновна. Сочи, че макар и само с мярката за неотклонение „подписка“, притеснението от обвинението водело до дълбоко чувство на безсилие, несигурност и страх от несправедливо осъждане за деяние, което не е извършила. Твърди, че за 5 години, са били проведени множество разпити, очна ставка, двукратно предявяване на разследване, явявания на общо 8 съдебни заседания пред първата инстанция и последващо участие във въззивното производство. Излага, че всяко съдебно заседание и всяко процесуално действие, предизвиквало нов емоционален удар и поддържало формираното у нея напрежение 3 непрекъснато високо. Поддържа, че повдигнатото обвинение засегнало в най-висока степен нейната чест, достойнство и обществен авторитет.

В допълнение в исковата молба се излага, че наказателното преследване се отразило негативно и върху личния и социален живот. Била потисната, отчуждила се от свои приятели, колеги и близки, притеснявайки се, че знаят за воденото против нея наказателно преследване и до тях са достигнали слухове и коментари за наказателното дело. Твърди, че страдала от нарушения в съня, станала по-затворена и избягвала да общува, за да не се налага да споделя за наказателното производство.

Излага, че през цялото време се смятала за невиновна, тъй като узнала за неавтентичността на подписите едва в хода на гражданското дело. Намира, че липсата на умисъл за извършване на престъпление било опровергано от обстоятелството, че съществувал алтернативен, законосъобразен начин да придобие имота, от който впоследствие се възползвала. Счита, че проведеното наказателно производство против нея било безсмислено, тъй като й било повдигнато обвинение за период, в който графичният й почерк бил различен. Следвало да представи сравнителен материал за подписите си в диапазон от около 20 години. Въпреки това, твърди, че съдействала на разследването, дори сама предложила да се подложи на проверка с полиграф.

Моли твърдените значителни неимуществени вреди, да бъдат справедливо обезщетени.

Поддържа, че върху обезщетението за неимуществени вреди, ответникът дължи мораторна лихва за забава от датата на влизане в сила на присъдата, с която ищцата е била оправдана, 01.08.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба, 03.04.2026 г.

Моли за присъждане на сторените по делото съдебни разноски на основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Моли да бъдат приети по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

Моли да бъдат допуснати двама свидетели, в режим на довеждане, с които да установи претърпените неимуществените вреди, както и твърденията, изложени в исковата молба.

Моли за служебно изискване на НОХД № 2261/2023 г. по описа па Районен съд Варна, както и ВНОХД № 597/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна, ведно с пр.пр. с вх.

№ 3093/2020 по описа на РП - Варна по ДП № 1149/2020 по описа на Първо РУ - ОД па МВР - Варна.

От страна на ответника Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Варна, е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва се иска, като недопустим, тъй като по делото липсват доказателства както за това, че спрямо ищцата е водено наказателно производство, така и че е постановено влязла в сила оправдателна присъда. С аргумент от недопустимостта на главния иск, намира акцесорния също за 4 недопустим.

При условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Намира твърдението за тежестта на повдигнатото обвинение за неоснователно. Излага, че се касае за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, което няма характеристиката на „тежко“, съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК. Сочи, че предвиденото наказание за него е лишаване от свобода до 2 години, а така още е приложима нормата на чл. 78а от НК, т.е. освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. С оглед на това, намира, че всъщност лицето не е било заплашено от лишаване от свобода.