Акт № 5524 от 11.11.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5524

Стара Загора, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА канд № 20267240600813 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационната жалба на Началник група към ОД на МВР Стара, сектор Пътна Полиция Загора, чрез редовно упълномощен юрисконсулт, против Решение № 205/ 27.05.2026г., постановено по АНД № 1061/ 2025г. по описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №25-1228-000805/ 19.03.2025г., с наложено на В. И. Г. административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 предл. първо от Закона за движение по пътищата за това, че на 02.03.2025г. в 11.40ч. в [населено място], по [улица]в посока север-юг да номер 44, управлява лек автомобил Ауди с рег. №[рег. номер], собственост на М. Н., като водачът по време на движение не използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът, с което виновно е нарушил задължението си по чл.137а ал.1 от ЗДвП – водачът не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, когато същото е в движение.

За да отмени Наказателно постановление №25-1228-000805/ 19.03.2025г. въззивният съд е приел за опровергавани фактите по редовно съставения АУАН с аргумента, че между показанията на актосъставителя св. Х. и тези на очевидеца на нарушението и свидетел при съставяне на акта - св. В., са противоречиви по отношение на това дали по време на движение в посока север –юг, по [улица]в 11.40ч на 02.03.2025г водачът е използвал обезопасителния колан, с който е снабдено управляваното от него МПС. Съдът приел, че показанията на тези свидетели били еднопосочни относно това, че при преминаване на управляваното от Г. МПС покрай патрулния автомобил водачът не е бил с поставен предпазен колан, но противоречиво двамата свидетели давали показания за това, какво установили, след като спрели водачът за проверка. Според св. Х., водачът В. Г. си поставил предпазния си колан, веднага след като преминал с автомобила покрай патрулната кола, докато св. В. дал показания, че водачът след спирането му за проверката, не бил с поставен обезопасителен колан. Това противоречие съдът обсъдил с показанията на свидетелката, с която наказаното лице съжителства, че водачът е поставил колана си от момента и на мястото на потегляне, което е на бул. Руски над кръстовището с [улица], както и със собствените си възприятия, според които не било възможно под моста на [улица]да се възприеме дали водач на МПС използва обезопасителен колан.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение – не спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение, представляващо касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН, довело и до не правилно приложение на материалния закон с отмяна на НП, издадено след като е установено виновното извършване на деянието по чл.183 ал.4 т.7 предл първо от ЗДвП и без да е опровергана доказателствената стойност на редовно съставения АУАН. За доказване на касацинното основание – нарушение на правилата на чл.13-чл.15 от НПК касаторът се позовава на протоколите от открити съдебни заседания, в които са закрепени показанията на св. Х. и В., чието съдържание съдът е коментирал превратно, тъй като техните свидетелства за главния съставомерен факт съвпадат - управление на МПС без водачът да използва поставения обезопасителен колан, към който е посегнал и го е поставил в момента, в който както те са го видели, така и той. Действията на водача по поставяне на колона след подадения сигнал да спре са без правно значение и това, че единият свидетел не си спомня дали е бил с поставен колан след преустановяване на управлението, не е противоречие на свидетелствата за главния съставомерен факт, а именно че по време на управление не е изпълнил задължението си п очл.137а ал.1 от ЗДвП. Съдът е решил въпроса за вината само въз основа на показанията на свидетеля на защитата, но без да съобрази нейната заинтересованост. Извършил е собствена проверка за възможността да се възприеме нарушението, вън от установения в НПК ред за следствен експеримент – в мотивите се сочи, че лично е посетил мястото и действително по това време на денонощието, не е възможно от този ъгъл да се възприеме дали водачите, слизащи към подлеза в посока север-юг са с поставени обезопасителни колани. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП №25-1228-000805/ 19.03.2025г. за наложената на В. И. Г. глоба на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ОД на МВР Стара Загора. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, спрямо обема на оказаната правна помощ.

Ответникът В. И. Г., чрез редовно упълномощен адвокат в откритото съдебно заседание по същество иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решение, поради отсъствие на касационни основания за неговата отмяна с аргументи за спазване на правилата на НПК за формиране на вътрешното убеждение. Претендира разноски пред касационната инстанция, за което предлага договор за правна защита и съдействие.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Районният съд е допуснал съществено нарушение на принципа за разкриване на обективната истина – чл. 13 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В случая правно релевантня факт – управление на МПС от водач, без същият да е с поставен предпазен колан е установен от редовно съставен АУАН, който е средство за доказване до установяване на противното. С въззивната жалба се твърди, че нарушението не е извършено, но отсъства посочване на факт и средство за неговото установяване, който да отрича отрицателния за неизпълнение на задължението за използване на обезопасителен колан. Свидетелката на защитата твърди, че коланът е поставен в момента на тръгване, който е преди мястото, на което очевидец на нарушението – свидетеля В. възприема, че водачът не го използва и по тази причина посяга към него и го поставя докато изпълнява нареждане за спиране. По това му поведение няма противоречиви показания, а дали при спиране водачът е имал колан, защото междувременно е успял да го постави няма никакво правно значение. На следващо място недопустимо е съдът да извършва сам проверка на собствените си възможности за възприятие на факти, включени в предмета на доказване, както и на обстоятелства, представляващи доказателства за тяхното сбъдване. Съдът обявява общо известни факти, но дори когато притежава специални знания не може да ги използва, защото нарушава принципа за безпристрастност, обективност, състезателно начало и равнопоставеност, а го нарушава, защото това което той сам знае или субективно е възприел, не може да бъде проверено. Дали обективно е възможно на посоченото място, в светлата част на деня, при ясно време и липса на затъмнени стъкла на автомобила да се възприеме използването на обезопасителен колан е факт, който не е проверен чрез способите за събиране и проверка на доказателства, установени в НПК. Следователно при съществено нарушение на процесуалните правила за събиране, проверка и обсъждане на свидетелствата според тяхното точно съдържание и при съобразяване със заинтересоваността на източника съдът е формирал вътрешното си убеждение, че нарушението обективно не е могло да бъде установено от актосъставителя въз основа показанията на свидетеля –очевидец. Общо известни факти са местоположението на Германо-Българския център на същия булевард и пресичането на кръстовище със светофар, за да се достигне до сградата с административен адрес бул. Руски №44, както и срещу нея – от запад е античната улица и пространството е отворено за светлина. Не е обсъдено, че свидетелят по чиито показания е съставен акта, посочва факт с доказателствено значение – извършено от водача посягане към мястото на колана и неговото поставяне по повод на подадения сигнал за спиране. Това доказателство сочи на един извод, а именно че до този момент коланът не е използван. При нарушаване на правилата за проверка на оспорените факти, посочени в АУАН е формирано вътрешното убеждение на съда, че те не са установени а това е причинило и неправилно приложение на закона с отмяна на НП за виновно извършено нарушение на реда за държавно управление при извършване на правно регламентираната дейност по управление на МПС.

Искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е основателно, като претенцията за това е своевременно заявена пред настоящата и пред въззивната съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 205/ 27.05.2026г., постановено по АНД № 1061/ 2025г. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1228-000805/ 19.03.2026 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара, сектор Пътна Полиция Загора ОСЪЖДА В. И. Г., [ЕГН] да заплати на ОДМВР Стара Загора разноски за юрисконсулт за две съдебни инстанция в размер на 132,94 евро.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: