Решение № 790 от 14.07.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. П., 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20215220102364 по описа за 2021 година

Дело за делба във фазата на допускането.

В исковата молба против К. СТ. Д., ЕГН********** от гр.П., ***, ет.5, ап.16 ищецът К. АС. ГР., ЕГН********** от с.А., общ.С. твърди, че с ответника живеели на семейни начала и закупили през 2006г. жилище в гр.П. – апартамент на ул.“Г.“, №39, ет.5, ап.16. В нотариалния акт за купувач бил посочен само ответника, тъй като ищцата имала ангажименти към онзи момент в Испания и не успяла да се върне за сделката. От продажната цена половината заплатила тя, а останалата половина заплатил ответника, като уговорката им била впоследствие ответникът да й прехвърли половината имот. През 2009г. сключили с ответника брак и на 14.07.2014г. той й прехвърлил ½ ид.ч. от имота. На 12.08.2020г. с решение по гр.д.

№505/2020г. на РС-Костинброд бракът им бил прекратен, като процесният имот останал в обикновена съсобственост – по ½ ид.ч. Не могли доброволно да го поделят, поради което молят съда да допусне делба при равни права.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Същият не оспорва съсобствеността върху имота. Твърди, че той го у закупил с изтеглен и впоследствие изплащан от него банков кредит. Идеята му възникнала отпреди да се запознае с ищцата – да закупи имот, за да живее в него майка 1 му, с намерение имотът после да бъде за сина му, който към онзи момент бил 17-18 годишен. Идеята се осъществила скоро след запознанството с ищцата, когато нямали все още общи планове. След закупуване на апартамента в него се настанила майка му, която също с лични средства допринесла за покупката. С лични средства ответникът измазал стените, поставил ламиниран паркет и обзавел жилището – всичко това сторил две години след покупката и преди сключване на брака. До момента майка му продължавала да живее там. С ищцата никога не били обитавали това жилище, нито имали намерение да го ползват, тъй като двамата се запознали в Испания, където живеели към оня момент. Нямали планове да се прибират в България и да живеят в този имот. В редките случаи, когато с ищцата били там - по-скоро били на гости на неговата майка. По време на отпуските им в България ответникът оставал в гр.П., а ищцата отивала при свои роднини в с. А..

Няколко години след сключване на брака ищцата започнала да му подхвърля, че той бил закупил жилище, а тя нямала нищо и така се чувствала несигурна, когато се приберат в България. Ответникът й предложил да й учреди право на ползване, но ищцата желаела да придобие половината от имота чрез покупкопродажба. Пълномощник и на двамата по сделката била майката на ответника.

В този смисъл не оспорва основателността на предявения иск. Оспорва квотите в съсобствеността. Тъй като ищцата била закупила ½ ид.ч. от имота по време на брака им с ответника, то тази ½ ид.ч. била в режим на СИО между двамата и след прекратяване на брака правата на страните върху имота били съответно ¾ ид.ч. за ответника и ¼ за ищцата. Моли да се допусне делба в този смисъл.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №106, том ІХ, нот.д.№1335/06г. по описа на нот.Гагова „ГАРСИ“ООД продало на К. СТ. Д. недвижим имот, който по действащите КККР на гр.П. представлява самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор ***, находящ се в гр.П., ***, ет.5, ап.16 , представляващ жилище с площ от 98,20кв.м., ведно с мазе №4 с площ от 2,8кв.м., ведно с 0,53ид.ч. от ОЧ на сградата, прилежащи към мазето и 11,3кв.м. ид.ч. от правото на строеж, ведно с 33,05/1560,10кв.м. от ПИ с идентификатор ***. Имотът е закупен за сумата от 22000 евро, 2 която сума е изплатена по банков път със средства от банков кредит, предоставен на купувача от „Банка ДСК“ ЕАД - както е отразено в него.

На 30.10.2009г. страните са сключили граждански брак, прекратен впоследствие с решение по гр.д.№505/20г. по описа на РС-Костинброд.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №183, том ІІ, нот.д.№342/14г. по описа на нот.Хантова, поправен с нот.акт №6, том ІІІ, нот.д.№364/14г. по описа на нот.Хантова К.Д., действащ чрез пълномощника си Н.Т. – негова майка – продал на К.Г. - действаща чрез пълномощника си Н.Т. ½ ид.ч. от делбения имот за сумата от 9 900лв, която продавачът получил напълно от купувача преди подписване на нот.акт – както е отразено в него.

Тази ½ ид.ч. К.Г. е придобила по време на брака си с К.Д., поради което същата е в режим на СИО. След прекратяване на брака им е трансформирана в обикновена съсобственост, като правата на страните са ¾ ид.ч. за К.Д. - 1/2 ид.ч. негова индивидуална собственост и ¼ ид.ч. от прекратената СИО.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата била осигурила половината от средствата за закупуване на апартамента през 2006г. и затова правата на страните били по ½ ид.ч. Съдът не възприема този довод, тъй като даване на пари на другиго за закупуване на имущество създава облигационни отношения между двете лица, но не и вещноправни. Дори ищцата да е осигурила на ответника част от средствата, за да закупи апартамента, то тя не е придобила заради това право на собственост. Представените извлечения от банковата сметка на ищцата за извършвани преводи към ответника за периода 2008г. – 2019г. не променят този извод на съда, напротив – същите биха имали значение в евентуално друго, различно от делбеното производство между страните.

Не може и да се приеме, че ищцата претендира по-голям дял в съсобствеността, защото от една страна претенцията по чл.29, ал.3 от СК се предявява само по исков ред, а не с възражение – такъв иск не е предявен.

Отделно от това следва да бъде в самостоятелно производство, тъй като е недопустимо да бъде сторено в делбено. Затова и не следва да се обсъждат събраните гласни доказателства в тази връзка

Отделен е въпросът, че в нот.акт №106, том ІХ, нот.д.№1335/06г. по 3 описа на нот.Гагова изрично е записано, че имотът е закупен за сумата от 22000 евро, която е изплатена по банков път със средства от банков кредит, предоставен на купувача от „Банка ДСК“ ЕАД - както е отразено в него.

Поради изложеното съдът приема, че правата на страните в съсобствеността са съответно ¾ ид.ч. за К.Д. и ¼ ид.ч. за К.Г..

Предявена е по реда на чл.344, ал.2 от ГПК претенция от ищцата против ответника за заплащане на обезщетение за лишаването й от възможността да ползва съсобствения имот. За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ съобразно с чл.31, ал.1 от ЗС, започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да ползуват и те общата вещ, законът поставя условие - писмено поискване, след получаването на което съсобственикът изпада в забава. Отправеното искане за ползване на имота или за заплащане на обезщетение следва да е доведено до знанието на съсобственика, който сам го използва и той да е отказал да предостави достъп /решение № 1305 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Е.Б. и др., проф.В., „Съсобственост. Правни въпроси“, 1994г., стр.40/.

В настоящия случай не е налице нито една предпоставка – съсобственикът К.Д. не ползва имота, тъй като живее в чужбина, съответно няма отказ от негова страна съсобственикът К.Г. да ползва имота.

Затова съдът приема, че не е доказано в настоящото производство след като ищцата е поискала да ползва съсобствения имот, то това да й е отказано, поради което да й се дължи съответно обезщетение. Затова претенцията по чл.31, ал.1 от ЗС като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К. СТ. Д., ЕГН********** от гр.П., ***, ет.5, ап.16 ищецът К. АС. ГР., ЕГН********** от с.А., 4 общ.С. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор ***, находящ се в гр.П., ***, ет.5, ап.16 , представляващ жилище с площ от 98,20кв.м., ведно с мазе №4 с площ от 2,8кв.м., ведно с 0,53ид.ч. от ОЧ на сградата, прилежащи към мазето и 11,3кв.м. ид.ч. от правото на строеж, ведно с 33,05/1560,10кв.м. от ПИ с идентификатор ***..

ПРАВАТА НА СТРАНИТЕ са ¾ ид.ч. за К.Д. и ¼ ид.ч. за К.Г..

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. АС. ГР., ЕГН********** от с.А., общ.С. против К. СТ. Д., ЕГН********** от гр.П., ***, ет.5, ап.16 иск по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 200лв месечно, за лишаване от възможността да ползва съсобствен имот, считано от 08.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 2седмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5