Определение № 539 от 27.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

И. П. Гоцева като разгледа докладваното от И. П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 2812/24.01.2024 г. на адв. Н. Т., в качеството му на процесуален представител на И. М. Д. от гр. Пловдив, с искане за допълване на определение № 74 от 10.01.2024 г. по в.ч.г.д. № 3395/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, като му се определи и присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за депозирането на отговор на частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против определение № 12008/20.10.2023 г. по гр.д. № 3637/2023 г. на Районен съд - Пловдив.

Молителят твърди, че към отговора на частната жалба пред въззивния съд е представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че ответникът Д. се представлява безплатно от адв. Т., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът по молбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И.Н., я намира за неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е основателна.

ВЧГД № 3395/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определение № 12008/20.10.2023 г. по гр.д. № 3637/2023 г. на Районен съд Пловдив, с което е прекратено производството по делото в частта относно 1 предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. М. Д. евентуални осъдителни искове за заплащане на дължими суми по договор за потребителски кредит. Ответникът по частната жалба И. Д. е представила отговор, изготвен от пълномощника й адв. Н. Т., като в него е поискано присъждане на разноски съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С определение № 74 от 10.01.2024 г., постановено по в.ч.г.д. № 3395/2023 г., ПдОС е потвърдил обжалваното определение, като не се е произнесъл по искането за разноски.

Налице са предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на ответната страна по частната жалба се дължи плащането на разноски, тъй като искането за присъждането им е своевременно направено.

Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия 2 смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

Настоящият състав на ПдОС намира, че в полза на адв. Н. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на И. М. Д. като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под минималния по чл. 7, ал.1, т.7 от наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е само за депозиране на отговор на частна жалба срещу първоинстанционно определение, преграждащо понататъшното развитие на делото. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възнаграждение на адв. Н. Т. е в размер на 100 лева.

На основание чл. 248, ал. 3, пр.2 ГПК настоящото определение подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 74 от 10.01.2024 г., постановено по в.ч.г.д. № 3395/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, VII в.гр.с., в частта за разноските като:

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на адвокат Н. Г. Т. от АК – Пловдив, със служебен адрес: ***************************, сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3