Решение № 2594 от 09.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2594 гр. В., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110107533 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на И. Н. С., р. на ********** г., руски гражданин, паспорт №**********, с адрес:

Р.Ф., *********, с която против „А.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******** и В. П. П., ЕГН **********, с адрес: *********, е предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен, по отношение на ищеца, на сключения между ответниците, договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 14.03.2023 г., по отношение на вземане в размер на 3040 лева. Против втория ответник В. П.

П., ЕГН **********, с адрес: ********* е и предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника, да върне на ищеца сумата от 608 лева – извършено частично плащане на задължение по изп. д. № ***/*** г., по описа на ЧСИ Л. С., придобито от ответника въз основа договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 14.03.2023 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ищецът е собственик на всички дялове от капитала на „А.“ ЕООД, като до 24.04.2023 г., представляващ дружеството е вторият ответник В. П. П.. По иск на ищцата за обявяване за недействителна на сделка по продажба на 1 дяловете в търговското дружество, сключена от В. П., който е договарял сам със себе си, е образувано т.д. № **/** г. по описа на ВОС, като с решение, влязло в сила на 29.03.2023 г., съдът е приел, че сделката е недействителна, като вписването в ТР на обстоятелството, че вторият ответник е собственик на дружеството, е било вписване на несъществуващо обстоятелство.

Твърди се, че към същия период, по искане на ищцата е било образувано т.д. №347/2019 г. по описа на ВОС, като предявеният иск против „А.“ ЕООД е бил отхвърлен като преждевременно заведен. Сочи се, че във връзка с това съдебно производство ищцата е била осъдена да заплати на „А.“ ЕООД, разноски в общ размер на 3040 лева. С договор за цесия от 14.03.2023 г., вторият ответник е прехвърлил сам на себе си вземането за разноски, при цена от 2000 лв. в брой. Твърди, че прехвърлянето е извършено, докато производството по т.д. № **/** г. по описа на ВОС е било висящо, като към този период, ищцата е кредитор на ответниците.

Заявява, че сума от 2000 лева не е заплатена на първия ответник нито на каса, нито по банков път, като не е налице счетоводно отразяване на това плащане. Твърди, че след придобиване на вземането, вторият ответник е инициирал образуването на изпълнително дело за събиране на присъдената в полза на „А.“ ЕООД, сума за разноски. Сочи, че по изп. д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ Л. С., по искане на взискателя В. П. е наложен запор на дяловете на ищцата в „А.“ ЕООД. За да осуети продажба на дружествени дялове с активи за повече от 500000 лв., ищцата била принудена да заплати 20 % от общия размер на задължението. Твърди, че към датата на сключване на увреждащата я сделка - 14.03.2023 г. тя има качеството на кредитор по отношение на ответниците. При горните доводи отправя искане за обявяване на договора за цесия, за относително недействителен, на основание чл.135 ЗЗД. Предявява иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на получената от втория ответник сума в размер на 608 лева, заплатена по изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ Л. С., като платена по недействителен договор.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК, ответникът В. П. П. отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Намира, че договор за цесия не може да бъде предмет на иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Намира, че е налице друг ред за защита на правата си, в 2 случай, че намира действията на управителя на търговското дружество за неправомерни. Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав по чл.135 ЗЗД. Твърди, че ищцата не е имала качеството кредитор по отношение на ответниците, през периода 2018 – 2023 г., както и че договорът за цесия не е сделка, увреждаща ищцата. Заявява, че цената по договора за цесия е заплатена от цесионера на цедента в брой, като е съставена разписка.

Намира, че за действителността на договора е без значение дали сумата е отразена счетоводно от дружеството – продавач. Сочи, че вторият ответник е бил освободен като управител на „А.“ ЕООД, с решение на едноличния собственик на капитала, а не след проведено съдебно производство. Оспорва предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД като недопустим и неоснователен.

В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

С решение № 260050/14.07.2020 г. по т.д.№**/** г. по описа на ВОС, потвърдено с решение №260008/15.01.2021 г. по в.т.д. №543/2020 г. по описа на ВнАС, оставено в сила с решение №50158/29.03.2023 г. по т.д. №1156/2021 г. на ВКС, 2 т.о., съдът обявява за недействителен, на основание чл. 40 ЗЗД, като сключен във вреда на представляваното лице, договор от 11.11.2013 г., нотариално заверен с peг. № 5295 от 11.11. 2013 г. на нотариус Ивелина Обретенова, с район на действие PC-В., с който В. П. П. в качеството си на пълномощник на И. Н. С., е продал на В. П. П., 50 дяла по 100 лв. всеки, общо на стойност 5000 лв., представляващи 100 % от капитала на „А.“ ЕООД, ЕИК *****, на цена в размер на 500 лева. Със същия съдебен акт е признато за установено, на основание чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, по иск на И.

Н. С., против „А.“ ЕООД, ЕИК *****, че с вписване № 20131115164214 по партидата на „А.“ ЕООД са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествен дял от И. Н. С. на В. П. П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В. П. П. като едноличен собственик на капитала, обявяване на нов учредителен акт.

На 14.03.2023 г., в гр. В. между ответниците по делото е сключен договор за прехвърляне на вземане /цесия/, по силата на който цедентът „А.“ 3

ЕООД, представляван от управителя на търговското дружество - В. П. П., прехвърля на В. П. П., вземанията си срещу ищеца, за които е издаден изпълнителен лист по т.д. № 347/2019 г. на ВОС, за следните суми: 190 лева – съдебно-деловодни разноски по компенсация; 810 лева – съдебно-деловодни разноски за първата инстанция; 1040 лева – разноски във въззивното производство и 1000 лева – разноски в касационното производство. Уговорено е за придобиване на вземанията, цесионерът да заплати на цедента, сумата от 2000 лева, в брой, при подписване на договора, като нарочна разписка за плащането не се издава – обстоятелства, които се установяват от приобщения по делото, препис от договора за цесия.

С покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх. № 10605/04.05.2023 г., по изп.д. № ***/*** г. на ЧСИ Л. С. – рег. №895 на КЧСИ, ищецът е уведомен за образуваното против него изпълнително дело и е поканен, в двуседмичен срок от съобщаването, да заплати на взискателя В. П. П., сумата от общо 3941,24 лева, от които – 3040 лева – присъдени разноски; 405 лева – разноски по изпълнителното дело и 496,24 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Длъжникът е уведомен, че при неизпълнение в указания му срок, съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълненение, както и че същият е наложил запор върху дружествените дялове на „А.“ ЕООД.

От приобщено по делото удостоверение, издадено от ЧСИ Л. С. – рег.

№895 на КЧСИ по изп.д. №***/*** г., се установява, че ПДИ изх. № 10605/04.05.2023 г. е получена от пълномощника на ищеца, на дата 05.04.2023 г. /вероятно 05.05.2023 г./.

От платежно нареждане, от дата 10.05.2023 г., се установява, че на посочената дата, ищецът извършва плащане на сумата от 608 лева, по банковата сметка на ЧСИ Л. С. – рег. №895 на КЧСИ, с основание – „20 проц. от дълг ИД *******“.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отменителен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, при условията на пасивно субективно съединяване - необходимо задължително другарство по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК. Предявен е и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, при твърдение, че подлежащата на връщане парична сума е платена на нищожно правно основание.

4

По иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.

С иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД, всеки кредитор – титуляр на парично или непарично вземане може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането, като в случаите, когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Възражението на ответника В. П. за недопустимост на предявения иск , поради липса на правен интерес, е неоснователно, а принципното виждане, че договор за цесия не може да бъде обявен за относително недействителен, по реда на чл.135, ал.1 ЗЗД, е неправилно. Ищецът твърди, че е кредитор с право на вземане към ответниците, които, независимо, че са негови длъжници, са сключили сделка, с която го увреждат и която ищецът претендира да бъде призната за относително недействителна. При тези твърдения, ищецът е активно процесуалноправно легитимиран да предяви заявения иск. Дали ищецът е кредитор с неудовлетворено вземане, е въпрос по основателността, а не по допустимостта на претенцията. Преобразуващото право на кредитора, по чл.135, ал.1 ЗЗД, да обяви за недействителен спрямо него увреждащ го акт на длъжника възниква по силата на закона, при изпълнение на определен фактически състав, включващ: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от субективна страна - знание на длъжника, а при възмездност – и на третото лице съконтрахент – за увреждането /мотиви на ТР №2/2019 г. от 26.03.2021 г. на ОСГТК на ВКС/. Целта на предявяване на отменителния иск е да бъде препятствана възможността недобросъвестният длъжник да затрудни удовлетворяването на кредитора, като се лиши от свое имущество, намали го или извърши каквито и да е други действия, с които да обеднее, поради което за ищеца не съществува пречка да иска обявяване на сключения договор за цесия, за относително недействителен.

За да установи материалноправната си легитимация по предявения иск, ищецът следва да докаже, че е кредитор с право на вземане, което вследствие на увреждащото действие, не може да бъде удовлетворено, тъй като длъжникът се е разпоредил с имуществото си, респективно е намалил същото.

Наличието на действително вземане е основна предпоставка за пораждане на 5 правото по чл.135, ал.1 ЗЗД. Съгласно установената съдебна практика на ВКС /намерила отражение в актове като: определение №149/31.05.2016 г. по гр. д.

№ 1852/2016 г. на ВКС, I г.о., определение № 295 по ч. гр. д. № 3681/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о./, в производството по чл.135 ЗЗД не следва да се проверява дали съществува вземането, което легитимира ищеца като кредитор, както и че възникването на това качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Не е необходимо кредиторовото вземане да е ликвидно и изискуемо, но същото трябва да е действително и да е възникнало преди извършването на оспореното и увреждащо действие.

В процесния случай, ищецът не установи още първия елемент от фактическия състав на преобразуващото право, а именно, че е кредитор с действително вземане. В исковата молба и в последващите уточнителни молби, И. С. заявява, че за периода 2018 г. – 2023 г., тя е кредитор и на двамата ответници, които със сключване на договора за цесия я увреждат, но от събраните по делото писмени доказателства, тези твърдения не се установяват. Действително, ответниците дължат на ищцата сторените разноски по т.д. №**/** г. по описа на ВОС /общо 280 лв./ и по в.т.д.

№543/2020 г. по описа на ВнАС /общо 2400 лв./, но доколкото ищцата не навежда твърдения в този смисъл, съдът не може да направи извод, че именно това е вземането, което легитимира ищцата като кредитор на двамата ответници. По делото не се събраха доказателства за съществуването на друго вземане на И. С. към „А.“ ЕООД и В. П..