Определение № 14833 от 05.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14833 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20241100513591 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.121 ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. №129029/22.11.2024г. по описа на СГС от „Добричфарма“ ЕООД срещу определение №32457 от 09.08.2024г. по гр. д.

№17 803/2024г. по описа на СРС, 36 състав, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на РС Кърджали.

Жалбоподателят – „Добричфарма“ ЕООД твърди, че в обжалавния акт не е съобразено тълкувателно решение от 21.02.2024г. по т. д. №1/2023г. на ОСГК на ВКС. Моли да бъде отменен обжалвания акт и делото да се върне на СРС.

Настоящият съдебен състав след като се запозна със съдържащите се в гр. д. №17 803/2024г. по описа на СРС, 36 състав документи установи следното от фактическа страна:

На 22.12.2023г. е подадена искова молба от „Добричфарма“ ЕООД срещу И.С.К., въз основа на която е образувано гр. д. №70 306/2023г. по описа на СРС, 31 състав. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответника на основание:

-сключен между страните е договор за заем на 06.01.2020г., - основание договори за покупко – продажба на вземания /цесии/ общо 13, с които ищецът е придобил вземания срещу ответника въз основа на 1 договори за заем от други тринадесет негови кредитори /описани подробно в таблица на страница 2 от исковата молба/ и

- договор за цесия от 20.11.2023г., с който от „Медикотрейд Варна“ ищецът е придобил непогасената част от вземане срещу ответника на основание издадена от посоченото дружество заповед от 12.11.2019г. на основание чл. 207, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за установена сума по липса в размер на 14 850 лв. Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми по тези договори. В исковата молба е посочено, че адресът на ответника е гр. Кърджали, но искът се предявява пред СРС, тъй като страните са уговорили в сключените от тях договори за заем – т. 9 споровете да бъдат разрешавани от местно компетентния съд в гр. София.

С определение №46024 от 28.12.2023г. постановено по гр. д.

№70306/2023г. по описа на СРС, 31 състав на основание чл. 105 от ГПК производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Кърджали на основание, че ответникът е с постоянен адрес в гр. Кърджали.

В изпълнение на описаното по-горе определение е образувано гр. д.

№222/2024г. по описа на РС - Кърджали. С определение №214 от 22.02.2024г. производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ОС – Кърджали.

С определение №124 от 13.03.2024г. постановено по в.ч.гр.д № 61/2024г. на ОС - Кърджали е прието, че спорът не е потребителски и не следва да се прилага чл. 113 от ГПК. Посочено е че, на основание чл.119, ал.4 ГПК възражение за местна неподсъдност, може да се направи само от ответника, най-късно в срока за подаване на отговор на исковата молба /до какъвто етап производството към момента на преценката от ОС-Кърджали не е достигнало/. Производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.

В изпълнение на описаното по-горе определение е образувано гр. д.

№16 402/2024г. по описа на СРС, 31 състав. С определение от 25.03.2024г. постановено по гр. д. №16 042/2024г. по описа на СРС, 31 състав на основание чл. 210, ал. 1 от ГПК е разделено производството по предявените обективно кумулативно съединени искове главни и акцесорни на „Добричфарма“ ЕООД срещу И.С.К. по тринадесетте договори за заем и акта за възстановяване на липси, посочени в исковата молба под №2 до №15.1 включително, като оставя 2 за разглеждане в настоящото производство първите два иска по договор за заем от 06.01.2020г., сключен между „Добричфарма“ ЕООД и И.С.К., посочени в исковата молба под №№1 и 1.1.

Съгласно писмо изх. №31683 от 28.03.2024г. на районен съдия от СРС, 31 състав до председателя на СРС, Ръководител на I Г. О., предмет на производството по гр. д. №17 803/2024г. по описа на СРС, 36 състав са исковете по т. 6 и т. 6.1 от исковата молба – по договор за заем с „Витамед“ ЕООД и договор за цесия от 20.11.2023г.

На 10.06.2024г. на ответника е връчен препис от: исковата молба, приложените към нея документи и разпореждане №76808 от 30.05.2024г. постановено по гр. д. №17803/2024г. по описа на СРС, 36 състав.

На 01.07.2024г. е подадена молба с вх. №216018 от „Добричфарма“ ЕООД, в която е изразено становище относно местната подсъдност на предявения спор.

На 03.07.2024г. е подаден отговор от ответника, в който е направено възражение за неподсъдност на спора на СРС на основание чл. 105 от ГПК, тъй като неговият постоянен адрес е в гр. Кърджали. Към отговора на исковата молба е приложен документ, съдържащ копие на личната карта на ответника.

На 09.08.2024г. е постановено обжалваното определение, в което е прието, че клаузите, свързани с договорната подсъдност, не важат за отношенията с цесионера, поради което направеното възражение за местна подсъдност е основателно.

При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните изводи:

На л. 23 от делото е представен договор за заем на парична сума от 06.01.2020г., сключен между „Витамед“ ЕООД, в качеството му на заемодател и И.С.К., в качеството на заемател. Съгласно т. IX от договора „В случай на спор, ако не се постигне съгласие между страните за доброволно уреждане на отношенията, спорът се решава от компететния съд в гр. София“.

На л. 43 от делото е представен договор за цесия, сключен на 20.11.2023г. между „Витамед“ ЕООД, в качеството на цедент и ищецът, в качеството на цесионер с предмет – вземане на цедента от И.С.К., което 3 произтича от договор за заем на парична сума от 06.01.2020г.

От така описаните два документа се установява, че в договора, от който е възникнало вземането, предмет на договора за цесия, е уговорена местна компетентност съгласно предоставената възможност на чл. 117, ал. 2 от ГПК – СРС. Възможността за сключване на договор за избор на съд е изключена относно спорове свързани с искове с потребители и трудови спорове, освен ако тази уговорка е сключена след възникване на спора – чл. 117, ал. 3 от ГПК.

Такава възможност е изключена и при спорове с предмет изчерпателно изброените в чл. 109 от ГПК. В разглеждания случай спорът е между юридическо лице, придобило вземане от кредитор на ответника – друго юридическо лице, а длъжник е физическо лице като предмета на договора е заем. Страните по делото не спорят, че конкретния спор не е свързан с потребител, доколкото ответникът изрично е посочил, че неговото възражение се основава на чл. 105 от ГПК. В случая основният въпрос е дали клаузата относно договорната подсъдност между страните по основания договор, от който възниква вземането, запазва своето действие при сключване на цесия и съответно цесионерът може ли да се ползва от нея. Настоящият съдебен състав, за да отговори на този въпрос, съобрази т. 1 от Тълкувателно решение от 21.02.2024г. постановено по т. д. №1/2023г. по описа на СОТК на ВКС, съгласно която „Арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да разгледа и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключени между прехвърлителя и длъжника“. Правната характеристика на арбитражното споразумение е институт едновременно на материалното и процесуалното право. От една страна, то трябва да отговаря на изискванията за валидност на един материалноправен договор, а от друга страна – неговите последици, се изразяват в десезиране на държавния съд със спорове между страните, които са от процесуално естество. По своята характеристика аналогична е и клаузата за договорна подсъдност, с разликата, че тук не е десезиран държавният съд, а е десезиран местно компетентния съд по правилата на ГПК, като за сметка на това е избрана местната компетентност на друг държавен съд. Предвид еднаквата правна природа на тези два вида споразумения, настоящият съдебен състав счита, че съответно разрешението прието в посоченото тълкувателно решение, следва да се приложи и при клаузата за договорна подсъдност. С оглед на така посоченото, следва да се 4 признае действието на уговорената в разглеждания случай договорна подсъдност по основното правоотношение, от което е възникнало вземането срещу ответника – длъжник, и по отношение на ищеца, приобретател по силата на договора за цесия.

С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай не намира приложение общата норма на чл. 105 от ГПК относно определяне на местно компетентния съд, а компетентен да разгледа правния спор е съдът, който страните по първоначалното правоотношение – договор за заем от 06.01.2020г. са избрали – съдът в гр. София, който предвид цената на исковете – под 25 000 лв. и чл. 104, т. 4 от ГПК е СРС.

Предвид несъвпадане на изводите на настоящият съдебен състав с този на първоинстанционният съд, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С тези мотиви съдебният състав

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение №32457 от 09.08.2024г. по гр. д.

№17 803/2024г. по описа на СРС, 36 състав, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на РС Кърджали.

ВРЪЩА делото на СРС, 36 съдопроизводствените действия по него. състав за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5