Решение № 762 от 24.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120201098 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Д. Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-0769-005863/******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 1000 лева, равняващи се на 511,29 евро, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В жалбата се излагат съображения за отмяна на наказателното постановление, като се навеждат твърдения, че водачът е управлявал автомобил със специален режим – линейка с пуснати светлинен и звукова сигнал към адрес с повикване с висока спешност. Твърди се, че след оказване на спешната медицинска помощ, автомобилът е бил прегледан от технически специалист, който е отстранил повредата. С тези доводи моли за отмяна на обжалваното НП.

Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и с адв. Н., която поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Ж.. Поддържа представеното в преписката писмено становище и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и 1 възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. в 08:13 часа жалбоподателят управлявал специален автомобил „ИНТЕГРА БОКС ИНТЕГРА ЖС“ с рег. № ********, собственост на Министерство на здравеопазването с ползвател Център за спешна медицинска помощ гр. Бургас, в гр. Бургас, по бул. „Т.А.“. Автомобилът бил изпратен да окаже спешна медицинска помощ на пациент в кв. „П.“ по подадено в 08:02 часа повикване, което било определено с минимална спешност.

Заедно с жалбоподателя в автомобила пътувала и свидетелката М. Х. О. – медицинско лице.

В 08:05 часа в линейката бил получен нов сигнал за оказване на медицинска помощ на друг адрес също в кв. „П.“, като сигналът бил определен с относителна спешност поради нестабилно състояние на пациента. Жалбоподателят включил звуковия и светлинен сигнал на автомобила. Поради настъпил технически проблем сигналите спрели. В същото време свидетелят Х. К. служител в сектор „Пътна полиция“ бил изпратен да регулира движението на кръстовището с ул. „С.“. Свидетелят К. спрял с подаден с СТОП палка сигнал движещите се автомобили в посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил със специален режим, като се обърнал с гръб и подал сигнал за преминаване на автомобилите с посока на движение от ул. „С.“. В този момент жалбоподателят не спрял, а продължил движението си към зададения като спешен адрес за оказване на медицинска помощ, като на кръстовището завил на ляво към ул. „С.‘. Междувременно потеглили и автомобилите, движещи се по ул. „С.“ по подадения от свидетеля К. сигнал, като водачът на първия потеглил автомобил марка „Шкода Румстър“ спрял автомобила, за да изчака преминаване на линейката.

Още на същия ден- ******** г. водачът на МПС „Шкода Румстър“ подал сигнал в сектор „Пътна полиция“ за извършените от жалбоподателя действия по отнемане на предимството му и възникнала опасност от настъпване на ПТП. След установяване на жалбоподателя като водач на линейката, на ******** г. свидетелят К. съставил срещу него АУАН за извършено нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП, за това, че не е съобразил разпорежданията на регулировчика да спре и завива наляво, като създава предпоставки за настъпване на ПТП с друг автомобил. Впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Показанията на свидетелите К., О. и К. са обективни, последователни, поради което съдът им се доверява при изясняване на фактическата обстановка по делото. Събрани са и писмени доказателства, които наред с гласните установяват изложените по-горе факти. В доказателствената съвкупност е наличен и видеозапис, който допринася за изясняване на фактическите положения по делото.

2

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

АУАН е бил съставен от оправомощено лице, а НП е било издадено от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя.

Административният орган не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, и е формирал извода си за извършване на твърдяното нарушение при липса на достатъчно доказателства.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП, съгласно която разпоредба участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на ******** г. около 08:13 часа свидетелят К. в качеството си на полицейски орган по контрол на движението в сектор „Пътна полиция“, регулирал движението на автомобилите на кръстовището в гр. Бургас, на бул. „Т.А.“ с ул. „С.“. Установява се, че по същото време жалбоподателят изпълнявал служебните си задължения като водач на специален автомобил „ИНТЕГРА БОКС ИНТЕГРА ЖС“ с рег. № ********, собственост на Министерство на здравеопазването с ползвател Център за спешна медицинска помощ гр. Бургас, като управлявал автомобила към адрес в кв. „П.“ с подаден сигнал, определен като относително спешен. От показанията на свидетелката М. О., която е пътувала в линейката се установява, че жалбоподателят е включил сигналите (звуков и светлинен), но поради техническа неизправност същите са спрели. Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно.

Тук следва да се включи и настоящата хипотеза, а именно да преминава при забраняващ сигнал, подаден от регулировчик, който регулира движението вместо светофарна уредба или пътни знаци. От показанията на свидетеля К. и от наличен по делото видеозапис се 3 установява, че при преминаване през кръстовището сигналите на линейката не работят. От показанията на свидетеля Я. К. изпълняващ длъжността механик в ЦСМП, който отговаря за техническата изправност на линейките в област Бургас обаче се установява, че след обслужване на подадения спешен сигнал в кв. „П.“, жалбоподателят е закарал автомобила при свидетеля К., който е констатирал технически проблем на сигналната система и го е отстранил.

При така установеното по делото съдът намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение. В момента на получаване на сигнала за оказване на спешна медицинска помощ е възникнала необходимост от по-бързо придвижване, поради което жалбоподателят е изпълнил задължението си да включи светлинен и звуков сигнал, обозначаващи тази необходимост, но същите са спрели поради техническа повреда. При формирано съзнание, че линейката се движи с подадени сигнали, жалбоподателят е предприел преминаване, въпреки подадения сигнал за спиране със СТОП палка от свидетеля К., поради което според съда нарушението не е осъществено от субективна страна. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Също така от предявения на страните видеозапис се установява, че при навлизане на линейката в кръстовището, автомобилите от съседното пътно платно не са в движение, а в процес на потегляне, поради което, в случай че сигналите са работели, така както е смятал жалбоподателят, е била налице реална възможност водачите на другите автомобили да възприемат сигналите на линейката и да я пропуснат да премине. Т.е. предприетата от жалбоподателя маневра, в случай че не е била възникнала техническа повреда на сигналната система, не е била застрашаваща за другите участници в движението. Още повече самият свидетел К. не би подал сигнал за спиране, а би пропуснал автомобила със специален режим.

Натоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние.

С оглед изложеното обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното НП, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представени по делото договор за правна защита и съдействие и банково извлечение, жалбоподателят е платил по банков път сумата от 400 лева за адвокатска защита, като същата сума се претендира за присъждане с представен списък за разноски. Следователно за жалбоподателя тази сума представлява реално направени разноски по делото, които подлежат на присъждане в негова полза.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-005863/******** г. издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Д. Г., ЕГН **********, за нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 1000 лева, равняващи се на 511,29 евро, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на С. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 400 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5