Решение № 20 от 09.04.2021, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Дряново , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20204220100346 по описа за 2020 година

, за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са субективно и обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че въз основа на подадено заявление е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Р. П. Д.. В рамките на предвидения от законодателя срок по чл. 415 от ГПК е предявен установителен иск относно вземането на длъжника.

Посочват, че вземането произтича от следните обстоятелства : На 12.09.2018г. бил сключен договор за потребителски кредит № 3035719184. Договорът бил сключен при следните параметри : сума на кредита 1500 лв, срок 18 месеца, размер на вноската 113,07 лв, годишен процент на разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, общо задължение 2035,26 лв. Избран и закупен пакет допълнителни услуги : възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 943,38 лв. и размер на вноска по закупен пакет допълнителни услуги : 52,41 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги : общо задължение 2978,64 лв., общ размер на вноска 165,48 лв., дата на погасяване 10-ти ден от месеца.

Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 1

12.09.2018г. превел паричната сума в размер на 1500 лв. по посочената от ответника банкова сметка (документ за кредитен превод № 17682341 с банкова референция 270PMWP182550518 от дата 12.09.2018г.). На 03.04.2019г. ответникът подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3035719184, като е пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска. На 10.04.2019г. бил сключен Анекс № 1 към договора, в който страните се договарят да бъде отложена погасителната вноска № 5, като същата трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения анекс е нов погасителен план. Погасителните вноски се променят от 18 на 19 броя.

Годишният процент на разходите след сключване на анекса се променя на 45,26 %.

Съгласно чл. 4 от Общите условия длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в погасителния план и е в размер на 535,26 лв. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 130,58 лв. за периода от падежа на първата неизплатена вноска – 10.06.2019г. до датата на предсрочна изискуемост на вземането – 13.08.2019г.

Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и съгласно чл. 15 от Общите условия длъжникът дължи възнаграждение в размер на 943,38 лв. , като към настоящия момент оставали да бъдат заплатени 576,51 лв.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само шест пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, последната от които на 22.11.2019г., след изпадане в забава и съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил информиран, че договорът бил едностранно прекратен, а задължението по заема обявено за предсрочно изискуемо.

Моли съда да установи съществуването на вземане в полза на *** срещу ответника в размер на 1092,23 лв. - главница, 130,58 лв. – договорно възнаграждение, 109,52 лв. – законна лихва, представляващи неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № 3035719184, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Молят съда да осъди длъжника да заплати сумата 576,51 лв. – представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендират разноски.

В дадения от съда срок не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

От приложеното ч. гр. дело № 227/ 2020г. по описа на съда се установява, че по заявление на ***, гр. София против ответницата Д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 81/ 14.08.2020 г., като е разпоредено да заплати сумата от 1092,23 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 130,58 лв. – непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 10.06.2019г. до 13.08.2019г., сумата 109,52 лв. – законна лихва за периода от 13.08.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до 12.03.2020г. във вр. с чл. 6 ЗМДВИППП, както и сумата 59,93 лв. – разноски съобразно уважената част от заявлението. С разпореждане от 14.08.2020г. заявлението е отхвърлено в частта, в която се иска издаване заповед за изпълнение за сумата 576,51 лв. – разноски за закупен пакет допълнителни услуги, както и за разноски за разликата от 59,93 лв. до пълния претендиран размер от 188,18 лв.

В дадения от съда срок е депозирано възражение от ответницата Р.Д. чрез адв.

М.А. от АК – Русе, в което е посочено, че не се дължи изпълнение по вземането по издадената заповед за изпълнение. Договор за потребителски кредит № 3035719184 от 12.09.2018г. бил недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Кредитното правоотношение между страните се явявало недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като такова не било в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Претендира направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от 01.10.2020г. съдът е констатирал, че против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е дал указание на заявителя в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта. Както и осъдителен иск за вземането, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Не е спорно по делото, че на 12.09.2018 г. между *** и ответницата Д., като длъжник, бил сключен Договор за потребителски кредит *** № 3035719184, по силата на който дружеството е превело по сметка на ответницата сумата 1500 лв. Последната се е задължила да върне сумата за срок от 18 месеца при месечна вноска в размер на 113,07 лв., годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,89%. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответницата се задължила да заплати сумата 943,38 лв. при месечен размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 52,41 лв.

3

Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 2978,64 лв., общ размер на вноска 165,48 лв. и дата на погасяване 10 ден от месеца.

Видно от представеното преводно нареждане за кредитен превод от 12.09.2018г. ищцовото дружество е превело по сметка на ответницата сумата 1500 лв.

На 03.04.2019г. ответницата подала Заявление за промяна по погасителния план по договора за кредит, като пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска. На 10.04.2019г. между страните по делото бил сключен Анекс № 1, с който страните договорили да бъде отложена погасителна вноска № 5, като тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от анекса станал коригиран погасителен план, като вноските се променили от 18 на 19 броя, а ГПР след сключване на анекса се променил на 45,26 %.

Ищцовото дружество признава в исковата молба, че ответницата е заплатила по договора пет пълни и една непълна погасителна вноска.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответницата е направил шест погасителни вноски на обща стойност 1131 лв. Остатъкът от задължението на ответника е в общ размер на 1856,43 лв., от които 1092,23 лв. главница, 85,35 лв. договорна лихва и пакет от допълнителни услуги 576,51 лв. Размерът на дължимата лихва за забава е 102,34 лв. за периода от 13.08.2019г. до 14.07.2020г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

„*** представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Поради което следва да се приеме, че дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не се оспорва от ответника, че на 12.09.2018 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит *** № 3035719184, по силата на който ответницата получила по банков път сумата 1500 лв. За погасяване на дадената парична сума е договорен годишен лихвен процент в размер на 41,17 %, годишен процент на разходите 49,89 %, срок на кредита 18 месеца и размер на вноската по кредита 113,07 лв. Доколкото по делото не се спори от ответницата подписването на цитирания договор за кредит и 4 получаването на сумата от 1500 лв., за нея възниква задължение да я върне.

Ищцовото дружество представя уведомително писмо от 22.06.2020г., с което длъжникът е информиран, че съгласно Общите условия към договор за кредит № 3035719184, считано от 13.08.2019г. същият е обявен за предсрочно изискуем. По делото не са представени доказателства, че писмото е получено от длъжника.

Независимо от горното обаче съдът приема, че към датата на подаване на заявлението в съда (15.07.2020г.) вземането за главницата е било изискуемо, тъй като към тази дата срокът на договора е бил изтекъл. Видно от представения погасителен план на л. 13 от делото падежът на последната погасителна вноска е на 10.04.2020г.

По отношение вземането за закупен пакет допълнителни услуги. Ищцовото дружество представя подписано от длъжника и кредитора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Съгласно уредбата на същото страните са договорили кредитора да предостави на длъжника по негово искане и при изпълнение на посочените в общите условия изисквания една или всички от посочените услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Договорено е, че клиентът има право, но не е длъжен, да поиска фактическото предоставяне на всяка една от горепосочените услуги през цялото време на изпълнение на договора, като изпълни изискванията за осъществяване на всяка една от изброените услуги, договорени и описани в общите условия. Страните се съгласяват, че 15% от възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.

Тази уредба, макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), по същество противоречи на духа на закона. В договора изрично е договорено, че само 30 % от договорената такса за услугата „Екстра“ покрива разходите на кредитора по събирането на дълга, а останалата част по същество е печалба на кредитора. С оглед гореизложеното следва изводът, че тази договорна клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.