Решение № 2021 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2021 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20211100508547 по описа за 2021 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20104386/26.04.2021 г. по гр. д. № 52476/2020 г. по описа на СРС, 43 с - в са отхвърлени, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София против Ц. Б. Я. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл.153 ЗЕ и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1174,36 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 3, 0.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ап.16, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 188, 65 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 01.06.2020 г.; сумата от 43,97 лв. представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 8,35 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017 г. до 01.06.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 22985/2020 г. по описа на СРС, 43 състав. Ищецът е осъден за разноски в исковото производство.

1

Недоволен от решението, с което са отхвърлени исковете са установяване на задължения за главници за топлинна енергия и лихви върху нея, е останал ищеца, който го оспорва, чрез процесуалния си представител. В жалбата излага доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено. Поддържа, че по делото са представени категорични доказателства, че страните са обвързани в облигационна връзка в периода, както и че ответницата е собственик или ползвател на имота в процесния период. Сочи, че се установява потребителят да е обвързан от ОУ на дружеството за доставка на ТЕ, както и че е приел тези ОУ. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят.

Ищецът - въззиваема страна Ц. Б. Я., взема становище за оспорване на въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК като неоснователна. Поддържа, че решението е законосъобразно постановено, в съответствие с материалния закон и практиката на съдилищата. Моли жалбата да се остави без уважение.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на ищеца " Т.С." ЕООД, редовно призовано, изразява становище за основателност на жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните не са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153 , във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), "клиенти" на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за 2 собствени битови нужди. Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.

В случая договорното отношение между страните е възникнало от качеството на ответника на собственик на процесния имот, което се установява от приетия пред СРС договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за държавните имоти от 22.09.1978 г., сключен между зам. председателя на РНС „Васил Левски“, действащ като представител на председателя на ИК на СГНС и Ц. Б. Я..

С Протокол от 18.07.2002 г. от решение на общото събрание на собствениците в ж.к. „*******, „Б“ и „В“ е удостоверено взетото от тях решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД. Такъв договор е сключен между етажната собственост на ж.к. „*******, „Б“ и „В“ и „Т.С.“ ЕООД на 26.07.2002 г. В Приложение към договора се съдържат подписите на собствениците, като Ц.

Б. Я. се е разписала и е заявила уреди за 5 бр. радиатори за нейния аб. № 121965. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Предвид изложеното изцяло неоснователно е възражението, че е не е проведено доказване на качеството на ответницата на потребител на ТЕ в периода.

На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода. Неоснователно в жалбата се поддържа, че ответницата следва да бъде индивидуално запозната с ОУ на дружеството, за да се приложимо спрямо нея.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 3 регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

В случая се установява, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Т.С.“ ЕООД.

Не е налице и нарушение на общностното право (ЕО), в какъвто смисъл са изложени възражения на ответницата във въззивната жалба, тъй като предмет на установяване в настоящото производство е именно наличието на задължение за реално потребена топлоенергия, доказването на което в рамките на производството обуславя основателността на иска. Следва да се има предвид, че Европейските директиви са актове, които обвързва по отношение на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат формата и начина за въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях, както в случая. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на въззивницата - ответник за нарушение на европейското законодателство и за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП , забраняваща доставката на централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в националното законодателство на разпоредбите н а Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП , поради което между двата закона не съществува противоречие.

Съдът намира, че реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява не само от представените от ищеца доказателства, но и от приетата и неоспорена СТЕ, както и от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото разпределение за периода.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът констатира, че от заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото, както и на тези от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в абонатна станция, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. Вещото лице е констатирало, че за периода в радиаторите в имота са били затапени, не е била начислявана топлинна енергия, такава е била начислена само за БГВ – по отчет на два водомера за 4 топла вода и за отопление от сградната инсталация; от сградната инсталация е бил начислен отопляем обем, съобразно кубатурата на имота; вещото лице е констатирало, че по отчет на двата узаконени водомера за топла вода по справката за 2017 г./ 2018 г. изравнителната сума за БГВ е сгрешена.

Определено е потребление на топла вода за битови нужди: 91 куб. м., вместо 1 куб. м. , което вещото лице е констатирало завишен прогнозен дял за следващия отчетен период. Въпреки изравнителната сума за БГВ за отчетен период 2018 г. / 2019 г. Я. е останала ощетена с 50,36 лв. При изготвяне на изравнителните сметки от „Т.С.“ ЕООД за аб. № 121965 за отчетните периоди от 2016 г. до 2019 г. вещото лице е установило също допуснати грешки, като дължимата сума е 530,77 лв.

По делото е проведена и ССЕ, която съдът е възприел като достоверно дадена, предвид на която по партидата на Я. не са постъпвали плащания за процесния период. Сумите по изравнителните сметки за процесния период са били въвеждани в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД, изготвени от ФРД за имота на Я. и вещото лице е изчислило задължение по главница в общ размер 1218,33 лв. При проверка в топлофикационното дружество по партидата на абоната вещото лице е установило, че за процесния период от м. Май 2016 г. до м. Април 2019 г. включително са били фактурирани 1255,99 лв., от които 717,62 лв. за топла вода, 538,37 лв. за отопление, 0.00 лева такса мощност. Вещото лице е посочило мораторната лихва върху главницата 1218,33 лв., считано от датата на изпадане в забава до датата 01.06.2020 г. сумата от 197 лв.

В заключение, според СТЕ, за периода от м. Май 2016 г. до м. Април 2019 г. вместо сумата 1255,99 лв., следва да бъде общо в размер на 530,77 лв.