Решение № 13926 от 14.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13926 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.П.С при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110134104 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

14.08.2023 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С

Секретар Белослава Испиридонова

1 като разгледа докладваното от съдия П.П.С гражданско дело номер 34104 по описа за 2022 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АСВ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д П.Д” № 25, офис сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Д.Б.Б, против А. Г. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.Т“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 18, за установяване по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 572,77 лв. - главница по договор за паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С., и приложение № 1 от 13.02.2020 г. към договор за цесия от 28.11.2018 г., сключен между „АСВ” ЕАД и „К.Т“ ЕООД, сумата от 38,31 лв. - договорна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 10.10.2019 г., сумата от 71,66 лв. обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 25.02.2021 г., със законната лихва върху главницата от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 13.02.2020 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за цесия от 28.11.2018 г. между „К.Т“ ЕООД и ищеца, по силата на който „К.Т“ ЕООД прехвърлило на ищеца вземането си срещу А. Г. С., възникнало от договор за паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г. при общи условия, сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С.. За извършеното прехвърляне ищецът уведомил ответника. Излагат се твърдения, че по силата на договор за кредит за паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., „К.Т“ ЕООД предоставило на А. Г. С. кредит в размер на 800 лв. Отпуснатият кредит бил усвоен от ответника. Също така се твърди, че страните по договора за кредит договорили заемът да бъде издължен заедно с договорна лихва в размер на 81,04 лв. на 12 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 73,42 лв., първата от които платима на 09.05.2019 г., а последната вноска с падеж 10.10.2019 г. Излага твърдения, че ответницата платила частично дължимите суми, но изпаднала в забава, като дължала и лихва за забава в размер на 71,66 лв. Излагат се твърдения, че е ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 11721/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Г. С., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се наличието на материалноправна легитимация за ищеца да предяви исковите претенции, както валидността на договора за цесия поради липса на дата на потвърждението за сключена цесия. Твърди, че рамковият договор не произвеждал 2 транслативен ефекти и не прехвърлял вземането на цесионера. Оспорва извършеното прехвърляне на претендираното вземане. Оспорва исковите претенции по основание и размер. Твърди извършено от ответницата плащане на дължимата сума. Прави възражение за нищожност на клаузите на чл. 3, т. 4 и т. 7 от договора за заем от 25.04.2019 г., като оспорва договорената възнаградителна лихва като надвишаваща трикратния размер на законната, договорената неустойка като нищожна. Оспорва сключения договор за заем поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 11721/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 28.07.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която А. Г. С., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 572,77 лв. - главница по договор за паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С., и приложение № 1 от 13.02.2020 г. към договор за цесия от 28.11.2018 г., сключен между „АСВ” ЕАД и „К.Т“ ЕООД, сумата от 38,31 лв. - договорна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 10.10.2019 г., сумата от 71,66 лв. обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 25.02.2021 г., със законната лихва върху главницата от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение от длъжника и дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в предвидения едномесечен срок „АСВ” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за предоставяне на паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., се установява, че „К.Т“ ЕООД е предоставило на А. Г. С. кредит в размер на 800 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 10.10.2019 г. на 12 равни двуседмични вноски, включващи лихва и главница, всяка вноска в размер на 121,43 лв. Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия, като към същия има изготвен и погасителен план.

3

От представения заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.11.2018 г., е видно че между „К.Т“ ЕООД и „АСВ” АД е бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, а от представения заверен препис от приложение № 1 от 13.02.2020 г. към същия договор се установява, че със същия „К.Т“ ЕООД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД вземанията си към ответницата в общ размер на 1 028,54 лв., в която е включена сумата от 572,77 лв. за главница, сумата от 38,31 лв. за договорна лихва, сумата от 384,08 лв. – неустойка и сумата от 33,38 лв. – лихва за забава. От представения заверен препис от уведомление за прехвърляне на вземане и разписка е видно, че „АСВ” ЕАД е изпратило уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, а от представения препис от известие за доставяне се установява, че същото е било връчено на ответницата чрез баба й на 26.02.2020 г.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че дължимата от ответницата сума по договор за предоставяне на паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г. е в общ размер на 682,74 лв., в която сума се включва: сумата от 572,77 лв. – главница, сумата от 38,31 лв. – договорна лихва и сумата от 71,66 лв. – законна лихва. Вещото лице също така установява, че по процесния договор са били извършени шест плащания в общ размер от 502 лв., от които: на 21.05.2019 г. – 180 лв., на 09.07.2019 г. – 100 лв., на 18.07.2019 г. – 50 лв., на 31.08.2019 г. – 61 лв., на 09.09.2019 г. – 50 лв. и на 17.09.2019 г. – 61 лв., като след датата на цесията – 28.11.2019 г. няма данни за извършени плащания. В съдебно заседание вещото лице също така установява, че преди прехвърляне на вземането е била погасена неустойка в размер на 192,04 лв., а посочените в експертизата 40 лв. са били отразени като други плащания. В погасителния план има размер само на общата вноска.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за предоставяне на паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г. се установява, че между „К.Т“ ЕООД и ответницата е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните, независимо, че договорът е именуван „договор за паричен заем“. Не се спори, че „К.Т“ ЕООД се е задължило да предостави на ответницата кредит в размер на 800 лв. Не се спори, че ответницата е получила сумата от 800 лв., като видно от представения заверен препис от договор същият служи като разписка за получената сума. Спори се за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор, както и относно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането по договор, сключен между страните по договора за цесия.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В чл. 9, т. 3 от представения договор за потребителски 4 кредит е предвидена възможност кредиторът, именуван „заемодател“ да прехвърли вземането си срещу длъжника на трето лице.

Кредиторът, съобразно с изискването на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, информира потребителя за прехвърляне на задължението, като законът предвижда изключение от това задължение при наличие на споразумение между кредиторите, по силата на което първоначалният кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. Цесионерът „Агенция за прехвърляне на вземания“ ЕАД, от името на цедента, по силата на чл. 4.5 от рамковия договор за цесия, се е задължил да изпрати писмено уведомление до длъжника в срок от един месец от прехвърлянето.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „К.Т“ ЕООД на длъжника – ответник в настоящото производство. Видно от представената по делото разписка уведомление е било връчено на друго живущо на адреса лице. По делото не се представиха и доказателства, установяващи писмено потвърждение от страна на „В.К“ ООД за извършеното уведомяване на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от предишния кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени нормата на чл. 99 от ЗЗД прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си спрямо длъжника. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът е следвало да докаже извършено уведомяване на длъжника. Независимо от изложеното съдът приема, че съобразно с нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. С връчване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, на ответника е връчен и препис от уведомителното писмо на прехвърлителя по договора за цесия. Следователно с получаването му договорът за цесия е породил правното си действие и по отношение на длъжника по договора за кредит.