Решение № 303 от 31.07.2026, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 484/2026
- Вид
- Решение № 303
- Подписан
- 31.07.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33, ал. 1 · Закон за българските лични документи
- чл. 33, ал. 3 · Закон за българските лични документи
- чл. 45, ал. 1 · Закон за българските лични документи
- чл.76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл. 11, ал.8, т.1 · Правилник за издаване на българските документи за самоличност
- чл.123 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 303 гр. Червен бряг, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Цветина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20264440100484 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. чл.127а, ал.2 от СК и чл. 45, ал. 1 и чл.76, т.
9 от ЗБЛД
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на С. С. В., с ЕГН **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. в . и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г. роден в . против Р. С. В., с ЕГН **********, с която на основание чл.127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да даде разрешение и замени липсващото от родителя, който не упражнява родит.ките права съгласие за преиздаване на задграничен паспорт и издаване на първа лична карта на децата, с всички произтичащи от това законни последици. В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са родители на малолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г., видно от представените по делото два броя удостоверения за раждане на дете. С Решение № 37PS2/21к на Районен съд В. - . са отнети родит.ките права на бащата Р. С. В. /ответника по делото/ по отношение на непълнолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г. и упражняването им е предоставено изцяло на ищцата. Твърди се още в исковата молба, че в мотивите на посоченото съдебно решение се сочи, че поР. 100 % инвалидизиране на бащата, вследствие на тежък инцидент, неговото тежко физическо и когнитивно състояние, той не може да подписва документи и да взема правно валидни решения, свързани с двете му деца. Твърди си още и, че през 2026-а година изтича срока на валидност на задграничните паспорти на децата, което налага подаване на заявление за подновяването им. Отделно от това при навършване 14 годишна възраст на всяко от тях, 1 съгласно българското законодат.тво уреждащо личните документи за самоличност, следва да се издаде лична карта, което отново налага подаване на заявление само от нея, което обосновало и правният й интерес от образуване на настоящето производство.
С молбата са представени писмени доказат.тва. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поР. което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Ищцата С. С. В. в съдебно заседание се явява лично, поддържа предявените искове, като моли съда да ги уважи изцяло. Позовава се на писмени и гласни доказат.тва. Не претендира разноски.
Ответника Р. С. В., редовно призован не се явява лично и не се представлява.
Съдът, след като прецени доказат.твата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представените по делото 2 бр. удостоверение за раждане на дете е, че страните по делото са родители на малолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г.
По делото е безспорен факта, че с Решение № 37PS2/21к на Районен съд В. - . са отнети родит.ките права на бащата Р. С. В. /ответника по делото/ по отношение на малолетните А.
В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г. и упражняването им е предоставено изцяло на ищцата.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че с Решение № 37PS2/21к на Районен съд В. - . са отнети родит.ките права на бащата Р. С. В.
/ответника по делото/ по отношение на непълнолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г. и упражняването им е предоставено изцяло на ищцата, което прави предявените обективно съединени искове за допустими.
По основателността на иска по чл.127а, ал.2 от СК: Предявено е искане за разрешаване на разногласие между родителите относно снабдяване на родените от брака деца с документ за самоличност, а именно – лична карта и задграничен паспорт, тяхното преиздаване, получаване и възможността за пътуване на децата в чужбина придружавани единствено от майката или упълномощено от нея лице. За осъществяване на това законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК. ПоР. това правото да се иска решение заместващо съгласието на родителя за снабдяване на родените от брака на страните малолетни деца с документ за самоличност, а именно – лична карта и задграничен паспорт, е независимо от упражняването на родит.ките права, след като дори и да има възлагане на родит.ки права в полза на единия родител, той не би могъл самостоятелно да вземе решение за това, без да е необходимо да се преодолява несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК.
Наличието на несъгласие за даване разрешение за снабдяване на роденото от брака малолетно дете с документ за самоличност, а именно – лична карта и задграничен паспорт се 2 установи по категоричен начин в настоящото производство. Следователно налице е възникнал спор и този спор следва да бъде разрешено от Районния съд. При това положение производството във връзка с отправеното от ищцата искане се явява допустимо. При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на децата. Изискването на закона за съвместното решаване на родит.ките права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето. С оглед спазването на специалните изисквания на закона и защита интиресите на децата Съдът намира, че следва да даде възможност на майката да се снабди с такъв документ, поР. невъзможността на бащата в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за това. Това съгласие по силата на разпоредбата на чл.123 СК следва да бъде заместено с решение на Съда. По изложените съображения, съдът счита и този обективно съединен иск за основателен и като такъв, следва да бъде уважен, като се разреши на майката да подаде необходимите документи за издаване/преиздаване на лична карта и задграничен паспорт на на малолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С.
В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г. и да получи същите след издаването им, без да е необходимо за целта съгласието на бащата.
По второто искане – да се разреши на децата да пътуват в чужбина без изрично даденото съгласие на бащата до навършване на 18 годишна възраст. При обсъждане на настоящия казус, Съдът следва да вземе предвид решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС на Р. България да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като „прекалено формалистичен подход“. При това положение и съобразявайки обстоят.твото, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и психическо развитие на малолетните А. В. и С. В..
При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК за основателна. От събраните по делото доказат.тва Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на децата, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата им като български граждани да влиза и излиза от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения. Ето защо съдът намира, че следва да даде възможност на децата да пътуват зад граница. ПоР. невъзможността на бащата в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване/преиздаване и полуване на международен паспорт и детето да пътува извън пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.
На основание чл.127, ал.4 от СК и чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови 3 предварително изпълнение на решението относно попълване и подаване на заявление от ищцата за издаване/преиздаване на задграничен паспорт на децата, получаването на същите и разрешението за пътуване извън пределите на Република България многократно и без ограничения, придружени от майката или изрично упълномощено от нея лице.
По разноските: Ищцата не претендира разноски, които с оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати. На основание чл.87, ал.6 от ГПК дължимата държавна такса за образуване на делото по чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 20.45 евро, следва да се присъди на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на Р. С. В., с ЕГН ********** за попълване и подаване на заявление за преиздаване на задграничен паспорт и издаване на лична карта на малолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г., както и за получаване на същите от С. С. В., с ЕГН **********, в качеството й на родител и техен законен представител.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл. 11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде/преиздаде паспорт за задгранично пътуване и издаване на лична карта на малолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г., без да е необходимо за целта съгласието на бащата Р. С. В., с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на малолетните А. В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г. да пътуват извън пределите на Република България, многократно и без ограничения, като осъществяват пътувания в чужбина, придружени от майката С. С. В., с ЕГН ********** или изрично упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие на децата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението в частта му относно попълване и подаване на заявление от С. С. В., с ЕГН ********** за издаване/преиздаване на задграничен паспорт и издаване на лична карта на малолетните А.
В., с ЕГН **********, роден на 11.01.2016 г. и С. В., с ЕГН **********, роден на 07.04.2019 г. и разрешението за пътуване извън пределите на Република България многократно и без ограничения, придружени от майката С. С. В., с ЕГН ********** или изрично упълномощено от нея лице.
ОСЪЖДА Р. С. В., с ЕГН ********** да заплати на държавата по сметка на Районен съд – Червен бряг, сумата в размер на 20,45 /двадесет евро и четиридесет и пет евроцента/ евро, представляваща държавна такса за предявените неоценяеми искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5