Определение № 25503 от 29.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25503 гр. С., 29.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110124449 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Ю. С., ЕГН **********, представляван от адв. К. И. Б., със съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, ул. (АДРЕС) против (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, бул.

(АДРЕС) с представители В.Т. и Ф.Д..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който е оспорил допустимостта и и основателността исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения – Ищецът твърде, че ответникът претендира от него за заплащане суми по партида с абонатен № **********, открита за имот, находящ се в гр. С., ж.к. (АДРЕС).

Твърди се, че ищецът е получил процесната фактура с № ********** от 19/08/2021 г., която прилагам, без да има ясно обяснения на какво се дължи огромното количество начислена вода за един месец.

Ищецът твърди, че не дължи суми на отвентика за доставяна вода и ВиК услуги, като се позовава на изтекла погасителна давност, твърди, че липсва облигационна връзка между страните, като твърди, че не е собственик или вещно правен ползвател, както и че няма качеството на облигационен ползвател.

Ищецът твърди, че сумите не се дължат поради недоставена, неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативни изисквания услуга, която не е потребена от ищцата в процесния имот. Твърди се, че имотът не е водоснабден, че уредите, който се използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и сертификати.

1

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Ю. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. (АДРЕС) не дължи на (ФИРМА) АД с ЕИК *********, претендираната по партида с абонатен № ********** сума в общ размер на 420,77 лв., претендирана по фактура № ********** от 19/08/2021 г. за имот, находящ са в гр. С., ж.к. (АДРЕС).

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.

Твърди се от ответника, че ищецът не е носител на процесуалната легитимация да предяви заявения иск.

Твърди се с отговора на исковата молба, че М. Ю. С. не е собственик на процесния имот, а неговите родители Е. С.а и Ю. С. са придобили процесния имот чрез покупко продажба на 22.11.1999 г. и към настоящия момент, липсва информация да са се разпореждали със същия. Предвид това оспорвам иска като недопустим - ищецът не установява да е собственик или ползвател на процесния имот.

Твърди се отново с отговора на исковата молба, че М. Ю. С. е собственик на една част от процесния имот, в качеството му на наследник на покойния си баща Ю. С. от 2014 г., а неговите родители - Е. С.а и Ю. С. са придобили процесния имот чрез покупко - продажба на 22.11.1999 г. и към настоящия момент, липсва информация да са се разпореждали със същия,

Твърди се, че с писмо №О/Ж 266 от 2019 г. ищецът е заявил, че желае справка и отписване на погасените по давност задължения за ВиК услуги в процесния имот, в който живее. Сочи се, че със Заявление № ЗП - 17146 за промяна титуляр на партидата, на 15.08.2014 г. ищецът е подал искане до (ФИРМА) подписано от него, да бъде открита партида на негово име и декларация от майка му в качеството й на съсобственик.

Твърди се, че след като ищецът е собственик на имота той е и „потребител“ на В и К услуги за имота.

Твърди се, че между (ФИРМА) АД и ищеца в качеството му на „потребител“ на ВиК услуги, придобито на основание § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 вр. чл.2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от (ФИРМА) АД /Общите условия/, съществува валидно облигационно отношение, което се урежда от Общите условия за предоставяне на В и К услуги, в сила от 28.08.2016 г. досега, които са общодостъпни на следния интернет адрес: http://www.sofivskavoda.bg/SVDocuments/Obshti%20uslovia2016.pdf Твърди се, че именно в качеството му на потребител на В и К услуги, респективно на титуляр на партидата, открита за процесния имот, на името на ищеца е издадена процесната фактура за сумата в общ размер на 420.77 лв., като основание за начисляване на посочената сума и издаване на фактурата са доставените и потребени в имота В и К услуги за следните периода от 14.07.2021 г. до 14.08.2021 г., заедно с неговия индивидуален дял от общото потребление на вода, измерено от общия/приходен водомер, монтиран на водопроводното отклонение, с което сградата, в която се намира жилището на ищеца, е присъединена към уличната водопроводна мрежа.

Твърди се с отговора на исковата молба, че през месец юли 2021 г., в жилището на ищеца не е осигурен достъп за отчитане на измервателните уреди от служители на (ФИРМА) АД и е извършено служебно придвижване на показателите на база извършен самоотчет от ищеца. Сочи се, че в хода на проверката е установено, че потреблението на вода в имота се отчита от два пломбирани водомери, с фабрични № 2124650 и № 2088065 , които са преминали метрологична проверка.

Твърди се, че видно от страница втора на фактурата, част от начисленото количество в размер съответно на 130.353 м3, представлява индивидуалния дял за имота от общото потребление, отчетено за периода по приходния водомер, монтиран на водопроводното отклонение, с което сградата, в която се намира апартамента на ищеца, е присъединена към уличната водопроводна мрежа. Сочи се, че общото потребление се начислява въз основа на отчетените показания на общия/приходен водомер, за който е откри клиентски № **********. Твърди ес, че отчетените количества по приходния водомер, на основание чл.

25, ал. 2 от Общите условия във връзка с чл. 30 от Наредба № 4, се разпределят между 2 всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери (намиращи се след общия водомер) количества, или на определените съгласно чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 количества, „като в разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или вътрешната водопроводна инсталация. “ (чл. 25, ал. 1 от Общите условия).

Твърди се, че за периода, обективиран във фактурата, общото потребление, отчетено по приходния водомер, възлиза на 9152.000 м3, като разликата за разпределение по индивидуалните партиди на потребителите в етажната собственост е в размер на 8041.503 м3. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Общите условия и чл. 39, ал. 2, т.

3 от Наредба № 4, от количеството, измерено от общия водомер, по партидата на ищеца, пропорционално на изчисленото съгласно чл. 39, ал. 5 и 6 количество В и К услуги, доставени до имота му, са разпределени 130.353м , съставляващи неговия индивидуален дял от общото потребление за периода.

При горното се иска от съда да отхвърли претенцията и осъди ищеца да му заплати сторените по делото разноски.

2.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника: В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна квалификация – чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска със сила на пресъдено нещо ищецът да отрече претендирани и спорни вземания спрямо ответника.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива;

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По иска за главница, доказателствената тежест е на ищеца, който следва в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК да установи: Спорния размер на вземането и съответно фактите от които, черпи правния си интерес; ищецът следва да докаже и отрицателните факти, от които черпи права.

За ответника е доказателствената тежест в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК – да установи твърдените в отговора на исковата молба положителни факти, на които основава възраженията си по неговата основателност. За ответника е тежестта да докаже, че ищецът е собственик на процесния имот или негов вещен ползвател и има качеството потребител, както и е тежестта да докаже, описаните в отговора на исковата молба количества доставена вода по индивидуалната партида и сочения общ водомер, както и е тежестта да докаже твърденията си за преминат метрологичен контрол на средствата за измерване и твърденията си за неосигурен достъп до имота.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания: За приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, доколкото същите са относими, допустими и необходими, по отношение на правния спор – съдът следва да ги допусне като такива в процеса.

По доказателствените искания на ответника – за допускане и назначаване на комплексна счетоводно - техническа експертиза, в която вещите лица - специалисти, след като се запознаят с материалите и документите по делото и посетят на място процесния имот, по въпроси поставени в отговора на исковата молба – съдът следва да даде възможност на ищеца да изрази становище и се произнесе по това искане в първото по делото съдебно заседание.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на комплексна счетоводно - техническа експертиза, в която вещите лица - специалисти, след като се запознаят с материалите и документите по делото и посетят на място процесния имот, по въпроси поставени в отговора на исковата молба – съдът дава възможност на ищеца да изрази становище и ще се произнесе по това искане в първото по делото съдебно заседание.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на ответника, относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.