Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1597 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3739/2024
Вид
Решение № 1597
Подписан
27.04.2026
В сила
22.05.2026
Състав
Мирослава Данева

Цитирани разпоредби

  • чл.101 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2 т. 10 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2 т. 10 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. В., 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20243110103739 по описа за 2024 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид С определение № 870/15.02.2025г., постановено по въззивно частно гражданско дело № ...... по описа за 2025 година на Окръжен съд – В. е отменено определение № 12447 от 03.11.2024г. на ВРС по гр.д.№ 3739/2024г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост, на основание чл.299, ал.2 вр. чл.130 от ГПК и е върнато делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдебният състав не е констатирал наличие на отрицателна процесуална предпоставка и съответно недопустимост на производството, поради което същото е допустимо.

Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, предявена от В. В. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. А. с. И. ул. „Ц.С." .... срещу „Т.Б.А” ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: грС. Район Л. ул. „Д.Х.” № .... с която са предявени следните искове, видно от депозираната по делото уточнителна молба с вх.

№ 7557/29.01.2026г., а именно:

І/ Главен установителен иск:

Да се постанови решение, по силата на което, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от 33Д вр.с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10,11 и 12 от ЗПК, да се прогласи за нищожен, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит № ....../31.10.2019 г., сключен между В. В. И. и "Т.Б.А" ЕАД, поради това, че не са спазени изискаванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото договора не е формиран по ясен и разбираем начин и че всички елементи на договора не са представени с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт не по-малък от 12, не 1 са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК доколкото договорът не е изготвен на разбираем език и не съдържа информация относно размера на годишния процент на разходите по кредита, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК доколкото договорът не съдържа погасителен план, съдържащ информация за начина по който са формирани месечните вноски, броя на месечните вноски, както и както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК поради това, че договорът не съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, погасителният план не посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент." В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с с чл.

10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10,11 и 12 от ЗПК, се моли съдът да се произнесе по следните евентуални установителни искове:

II/ Да се постанови решение, по силата на което, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 2, т.10 и т. 19 от Закона за защита на потребителите, да се прогласи за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № ....../31.10.2019 г., сключен между В. В. И. и "Т.Б.А" ЕАД, в частта, в която в общия размер на отпуснатия кредит е калкулиран размерът на застрахователната премия 1758,48 лв., като се приеме, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т.

10 и т. 19 от ЗЗП, предвид, че уговорката налага на потребителя приемане на клауза, с която не е имал възможността да се запознае преди сключването на договора и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от 33Д във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК вр. с §1, т.1 от ДР към ЗПК, се моли да се прогласи за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договора, в частта в която в общия размер на отпуснатия кредит е калкулиран размерът на застрахователната премия - 1758,48 лв., като се приеме, че същата е нищожна, поради противоречие със закона, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит във вр. с § 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за потребителския кредит, предвид че еднократната такса не е включена към общите разходи на кредита, а към главницата.

III/ На основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 2, т.10 и т. 19 от Закона за защита на потребителите да се прогласи за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № ....../31.10.2019 г., сключен между В. В. И. и "Т.Б.А" ЕАД, в частта, в която е уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 649,02 лв. , като се приеме, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 19 от ЗЗП, предвид, че същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК вр. с §1, т.1 от ДР към ЗПК, се моли да се прогласи за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договор в частта, в която е уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 649,02 лв., като се приеме, че същата е нищожна, поради противоречие със закона, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския кредит във вр. с 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за потребителския кредит, предвид, че еднократната такса за оценка на риска не е включена към общите разходи на кредита, а към главницата.

IV/ На основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД д а се прогласи за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, клаузата на чл. 9.1 от Договор за потребителски кредит № ....../31.10.2019 г., сключен между В. В. И. и "Т.Б.А" 2

ЕАД, в която е уговорен лихвен процент в размер на 33,67%.

V/ На основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закон за потребителския кредит да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № ....../31.10.2019 г. , сключен между В. В. И. и "Т.Б.А" ЕАД, в която е уговорен годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,27%, като нищожна, поради противоречие със закона, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК и ГПР по разходите не изразява общите разходи по кредита и е по-висок от пет пъти размера на законната лихва определена с постановление на МС.

VІ/ Да се осъди „Т.Б.А" ЕАД да заплати на В. В. И. сумата от 5288,65 лв., равняващи се на 2704,04 евро, представляваща недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ...... от 31.10.2019 г., на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Ищецът обосновава правния интерес от предявяване на исковете, като основава същите на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се, че на 31.10.2019 г. между „Т.Б.А" ЕАД, в качеството си на кредитор, и В. И., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ....... По силата на Договора „Т.Б.А" ЕАД предоставя потребителски кредит на В. И. в размер на 3 650,00 лв. при годишен процент на разходите /ГПР/ 49,27 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 33, 67%. Съгласно сключения договор общият размер на кредита възлиза на 6 057,50 лв., от които 3 650,00 лв. реално усвоена главница, 1758,48 лв. общ размер на застрахователната премия, 649,02 лв. еднократна такса за оценка на риска. Не е посочен броя на погасителните вноски, но в инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план" вноските са 48, като всяка вноска е дължима месечно и размерът й е 231,24 лв. Не е посочено ясно какви компоненти съдържа погасителната вноска - какъв е размера на главницата, договорната лихва, други такси и вземания. Общата сума по кредита, която трябва да бъде върната е посочена в чл. 10 от договора и възлиза на 11 099,03 лв., при реално усвоена главница 3 650,00 лв.

Счита се, че при посочените параметри на договора същият е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност - че същият съдържа нищожни клаузи.

Доколкото ищецът е извършвал плащания по договора, на основание чл.

55, ал. 1, пр.1 се претендира сумата от 1000,00 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по договора.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК се посочва следната банкова сметка за заплащане на присъдените суми:

Обединена българска банка АД

IBAN: BG...........

BIC: RZBBBGSF

Титуляр: адв. Р. Д.

Ответникът „Т.Б.А” ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: грС. Район Л. ул. „Д.Х.” № .... в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Счита се, че процесният договор за кредит е действителен. Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът за потребителски кредит е недействителен, респективно, че отделните негови клаузи са нищожни, вкл. поради противоречие на ЗПК и ЗЗП.

Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят сторените разноски.

3

Ответникът отправя искане в отговора, на основание чл. 219 от ГПК, да се конституира като ответник по делото "Е.М." ЕООД, ЕИК ...... с адрес на призоваване гр.С. бизнес парк М. ул. „Р.П.К.“ ..... Съдът изрично е указал на ответника с Определение № 10404/31.07.2025г. да се уточни, в какво точно качество се моли да бъде конституиран като страна в производството по делото „Е.М.“ ЕООД, с оглед неуточненото искане, доколкото в отговора се моли „Е.М.“ ЕООД да бъде конституиран, на основание чл.219 от ГПК, като ответник, но разпоредбата на чл.219 от ГПК е във връзка с конституиране на трето лице помагач. В случай, че се моли „Е.М.“ ЕООД да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на ответника, да се изложат конкретни обстоятелства, обосноваващи наличието на правен интерес от конституирането му. Съдът изрично е указал на ответника, че при неизпълнение на горепосочените указания в посочения срок, съдът ще приеме, че искането за конституиране като страна в производството по делото „Е.М.“ ЕООД не е извършено, на основание чл.101 ал.3 от ГПК. Предвид липсата на отговор от ответника в предоставения срок, съдът намира, че не е сезиран с горепосоченото искане, с оглед нередовностите му.

По допустимостта на производството по делото:

С определение № 870/15.02.2025г., постановено по въззивно частно гражданско дело № ...... по описа за 2025 година на Окръжен съд – В. е отменено определение №12447 от 03.11.2024г. на ВРС по гр.д.№ 3739/2024г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на основание чл.299, ал.2 вр. чл.130 от ГПК и е върнато делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдебният състав не е констатирал наличие на отрицателна процесуална предпоставка и съответно недопустимост на производството, поради което същото е допустимо учредено и съдът дължи разглеждане на производството по делото по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед съвпадащите изявления на страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между В. В. И. и "Т.Б.А" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ....../31.10.2019 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.