Определение № 4410 от 10.12.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4410 гр. Варна, 10.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20213100502890 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 24693/30.11.2021г, подадена от името на С. АР. СЮЛ. от гр. Варна срещу прекратително определение №266008/27.10.21г по гр.д. 12366/20 г на ВРС -50 с-в.

Жалбата е изготвена и подадена от адв. Д., който е упълномощен от адв. Д.а, назначена от първата инстанция за особен представител на ответник-длъжник в хипотеза на чл. 47 ал. 6 ГПК. Като съобрази, че задължителното процесуално представителство на страна, лишена от възможност за лично участие в процеса поради отсъствие от регистрирани постоянен и настоящ адреси се учредява от съда въз основа на избор на адвокат, посочен по реда на чл. 26 ЗПП, по аналогия следва да се признае и възможността за делегирането на възложеното от съда представителство на друг адвокат от Регистъра за правна помощ. Въззивният съд намира сезирането от този процесуален представител за допустимо, доколкото съдът в първата инстанция вече е одобрил действията на преупълномощения колега на особения представител.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът необосновано е приел за своевременно и редовно изявление за оттегляне на претенция на ищеца, въпреки че искането е било подадено от лице без убедително удостоверена представителна власт и е постъпило в съда след провеждане на първото съдебно заседание, като е доставено от куриерска служба, а не по поща с официално удостоверена дата на подаване. Счита, че съдът неправилно е игнорирал възражението му срещу десезирането със спора. Моли прекратяването да бъде отменено, като въззивният съд съобрази и нуждата от авансиране на разноски за възнаграждението на особения представител за настоящото обжалване.

Насрещна страна ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД оспорва 1 жалбата с доводи за правилно приложен процесуален закон. Сочи, че изявлението за оттегляне е било изпратено преди провеждането на заседанието,насрочено от съда, чрез куриерска фирма, лицензирана за извършване на неуниверсални пощенски услуги и това приравнява доставката му на пощенска пратка и обосновава приложение на чл. 62 ал. 2 ГПК.

Възразява срещу оспорването на легитимацията на пълномощника на ищеца, като сочи, че трето лице, каквото е насрещната страна не може да се позовава на недействителност на действията на лице без представителна власт, действащо от името на търговско дружество.

Сочи, че в първа инстанция е бил авансиран хонорар на особения представител в размер, определен от съда за цялостна защита на ответника. Моли за потвърждаване на обжалвания акт без допълнително определяне на възнаграждение на особен представител.

Частната жалба (рег.№301917/11.11.21г. от регистър на ВРС), е подадена в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото определение.

Особеният представител, респ. и преупълномощения от него адвокат не внасят авансови такси(т.7 от ТРОСГТК 6/2012). Съдът приема производството по частната жалба за допустимо.

С оглед предмета на акта, предвиден в чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК, компетентността на съда се изчерпва само с въпроса относно наличието на процесуални предпоставки за десезиране на съда от ищеца въпреки волята на насрещната страна.

Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба на кредитор, в която са изложени твърдения за издадена в негова полза заповед за изпълнение по ЧГД 20193110117948 на ВРС, която не могла да се стабилизира, тъй като длъжницата не е била намерена на регистрирани постоянен и настоящ адрес. След назначаването на особения представител и размяна на книжа, връчени на особен представител, съдът е подготвил разглеждане на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и е насрочил заседание.

Ищецът е бил уведомен за проекто-доклада и отговора на длъжника със съобщение, връчено на 17.06.2021г. На 15.10.21г е проведено първото заседание в отсъствие на представител на ищеца и съдебното дирене е приключено след пледоария на ответната страна в 11.00ч. Видно от удостоверяването от регистратура на ВРС, в 11.30ч е приета куриерската пратка с изявление на ищеца( рег. с вх.№ 300259/15.10.21г) за оттегляне на иска. Въпреки, че е разпоредил връчване на това изявление на насрещната страна за съгласуване на десезирането, след изрично противопоставяне на представителя на ответника, съдът е констатирал подаване на оттеглянето преди съдебното заседание и е прекратил производството.

Като преценява доказателствата, събрани в първата инстанция, съдът намира жалбата за изцяло неоснователна.

Видно от товарителницата към регистрирания документ с вх.№ 300259/15.10.21г, куриерската услуга е възложена от ищеца на 13.10.2021г в 11.50ч. на „Лео експрес“ЕООД, вписан в публичен регистър на оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1 – 3 от ЗПУ, поддържан с оповестяване в Интернет от Комисия за регулиране на съобщенията ( http://crc.bg:8080/ords/f?

2 p=923:230:262506881079469::NO:RP::). Доколкото този доставчик е регистриран като изпълнител на куриерска услуга по см. на пар.1 т.18 ЗПУ, която гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя в сравнение с пощенска услуга, няма никакво съмнение, че правилата на ГПК следва да се приложат изцяло и за тази доставка. Данните за постъпване на документа в съда именно с тази товарителница съставена от лицензирания оператор са удостоверени от съдебен служител, а обстоятелствата по приемането от адресанта са удостоверени от изпълнителя на доставката. Тези удостоверявания имат материална доказателствена сила и не са опровергани от жалбоподателя с някакво насрещно доказване.

Към изрично заявеното оттегляне на установителния иск на кредитора е приложено пълномощно, издадено от законен представител на търговец, с което юрисконсулт е овластен да води делата на дружеството, вкл. и изрично с право зда оттегля искове. Имената на упълномощеното лице съвпадат с имената, посочени в молбата до съда, при полагана на подписа на пълномощника. Вярно е, че в адресната част освен име и фамилия на юрисконсулта е посочено още едно име, но това не може да опорочи процесуалното изявление, преценено като едно цяло. Реквизит по чл. 102 ГПК е посочване на име, като няма изискване за три имена, а несъответствието е толкова явно, че не се налага да се търси допълнително уточняване на личността на подателя, подписал изявлението от името на дружеството, доколкото идентификацията му съвпада с данните по приложеното пълномощно. Качеството на служител с юридическо образование се преценява по удостоверяването му в изявлението на доверителя – работодател. Дори хипотетично да се приеме за съмнителна правоспособността на назначения в предприятието юрисконсулт, това само по себе си не може да опорочи действието на пълномощника, още повече, че дори и пълната липса на представителна власт може да се санира с потвърждаване, което винаги действа с обратна сила. В тази насока съдът съобразява и доводите на насрещната страна, макар и да са основани на принципно неприложимо за процеса тълкуване на материалния закон в ТРОСГТК 5/2014. Позицията на ищеца(чрез друг юрисконсулт) заявена пред настоящата инстанция недвусмислено потвърждава волята за десезиране на съда, а оспорване и на това потвърждение би било явно несъответно на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права по чл. 3 ГПК.

При така установеното въззивният съд намира за установени всички предпоставки за прилагане на правилото на чл. 232 ГПК: изявлението на ищеца е подадено преди дата на първото заседание, пълномощникът му е бил изрично овластен и няма пречка за разпореждане с процесуалното право на иск. Късното достигане на изявлението до съда се преодолява с правилото на чл. 62 ал. 2 ГПК фингиращо постъпването в съда към по-ранен момент и затова въззивният съд също достига до извод за упражнено право на оттегляне на иска, което не е обусловено от съгласие на ответника. Затова и становището на особения представител е изцяло без правно значение.

Пълното съвпадение на изводите по процесуалния въпрос и на двете инстанции налага потвърждение на обжалвания акт.

3

Несъбраната при подаване на жалбата такса в полза на окръжния съд следва да се възложи на ответника, чийто права е упражнявал преупълномощен от особения представител адвокат(т.7 от ТРОСГТК 6/2012).

При този резултат съдът не намира основание да възмездява представителя на жалбоподателя за действията по неоснователно обжалване. В тази връзка следва да се отчете, че за цялостната защита на ответника първата инстанция вече е определила и изплатила възнаграждение, а пренасянето на въпроса пред настоящия съд е било изцяло против интереса на представлявания ответник, след отпадането на изпълнителната сила на заповедта, в резултат на оттеглянето на иска на кредитора.

По тези съображения и на осн.чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на Варненския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на частна жалба на С. АР. СЮЛ. срещу определение №266008/27.10.21г. по гр.д. 12366/20 г на ВРС 50 с-в, с което е прекратено производство по оттеглен иск на кредитор по чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА С. АР. СЮЛ., ЕГН **********, гр. В., ул. Б. М. **, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: CECBBGSF, IBAN: BG 25 CECB 9790 31C8 7843 00, сумата 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за разгледана неоснователна жалба, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4