Решение № 34 от 04.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. С., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500040 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 999/18.0112.2025г. по гр.д. № 6268/24г. на СлРС, с което е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД по отношение на Ж. И. Ч., ЕГН: ********** от гр.С., кв.»Д. ***, че ДЪЛЖИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Кукуш” № 1, следните суми: 255,15 лв. /двеста петдесет и пет лева и 0,15 ст./, главница за периода 27.04.2022г. до 21.11.2022г. по договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4909090, като част от рамков с идентифициран уникален номер 504705177, от която сума в размер на 155,15 лв., неплатени суми за ползвани ел.съобщителни услуги и сума 100 лв., неустойка за устройство фиксирана услуга предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2024г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 73,20 лв./седемдесет и три лева и 0,20 ст./, мораторна лихва за периода 27.05.2022г. до 30.10.2024г., като е отхвърлен искът над уважената част до пълния предявен размер от 355,15 лв. /триста петдесет и пет лева и 0,15 ст./, като неоснователен и недоказан; осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Ж. И. Ч., ЕГН: ********** от гр.С., кв.»Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на А1 България” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Кукуш” № 1, 1 сума в размер на 536,58 лв. /петстотин тридесет и шест лева и 0,58 ст./, деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и е осъдено, на основание чл.78, ал.3 ГПК А 1 България” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Кукуш” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. И. Ч., ЕГН:

********** от гр.С., кв.»Д. *** сума в размер на 93,38 лв. /деветдесет и три лева и 0,38 ст./, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство.

Въззивницата – ответник в първоинстанционното производство, обжалва цитираното решение, като твърди, че в уважителната част то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Заявява, че в тежест на ищеца е да докаже основателността на исковите си претенции, което в хода на съдебното производство не било сторено. По делото била назначена, изслушана и приета съдебно техническа експертиза, която е отговорила на поставените въпроси категорично отрицателно, а именно: няма данни в билинг системата на ищеца да са предоставени ответницата устройство за интернет - WiFi рутер и устройство за фиксирана телевизия. Освен това вещото лице заявило, че без тези устройства услугите, които ищеца твърди в ИМ, че е предоставял на ответницата, няма как да са били предоставени и съответно ползвани от нея.

Според въззивницата, това води до единствения извод, че за процесния период претендираните суми от ищеца, за предоставени и ползвани услуги по фактурите и договора от страна на ответницата са недоказани. След като няма данни в системите на ищеца да са й предоставяни необходимите устройства за ползването на посочените в ИМ услуги, то изводът е, че такива тя не е ползвала и съответно не би трябвало да дължи каквито и да било суми. Заявява, че по негова вина не е имала възможност и е била възпрепятствана да ползва услугите, за които е сключила договора.

По-нататък въззивницата заявява, че въпреки това първоинстанционният съд е игнорирал заключението на вещото лице и показанията му, като е счел, че след като ответница не оспорва, че за срока на договор тези услуги са й били предоставени, това означава, че необходимото оборудване й е било предоставено и услугите били ползвани от нея. Този извод е неправилен, тъй като излиза от рамките на процесния 2 период, за който се води настоящият съдебен спор, а неоснователно съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице. Заявява, че допълнителни съображения ще изложи в съдебно заседание.

С оглед всичко това, въззивницата моли да се отмени атакуваното решение в уважителните му части да се постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени.

Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, счита, че няма наведени доводи за допуснати съдопроизводствени нарушения, спазени са всички правила за протичане на процеса. Въззиваемият счита, че правилно съдът е стигнал до заключението, че при провеждане на пълно и главно доказване ищецът е доказал наличието на облигационно отношение между страните за процесните услуги, тяхното предоставяне в съответния обем и че цената им е останала незаплатена. В назначената СТЕ вещото лице е установило, че въпреки липсата на информация за предоставено на устройство рутер, без такова услугите не могат да се ползват, но е установено действително потребление. Освен това самата ответница не оспорва предоставянето на услугите. Правилно съдът е приел, че за прекратяване на договора от въззивницата трябва да има писмено предизвестие, каквото не е представено.

С оглед всичко казано, моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното решение като правилно. Няма заявена претенция за разноски, направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява, с писмена молба процесуалният й представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 3 от ГПК поддържа жалбата, оспорва отговора и моли да се отмени атакуваното решение в осъдителните му части и се постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък, пълномощно и договор.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмена молба процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска потвърждаване на обжалваните части на атакуваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно в атакуваната си част, поради което следва да бъде потвърдено в нея.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си към нея.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответницата към ищеца, чийто размер и основание са идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължи сумата 428, 35 лв., от които 155, 15 лв. стойност на електронни съобщителни услуги, 200 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора и мораторна лихва в размер на 73, 20 лв., както и разноските по заповедното производство, за които суми е издадена заповед № 3061 от 01.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 5496/2024г. на СлРС.

Ищецът претендира дължимост на суми, за които твърди, че 4 представляват стойност на предоставени електронни съобщителни услуги, включващи телефон, интернет и телевизия, въз основа на сключен договор за електронни съобщителни услуги, който е прекратен на 07.10.2022г. поради неплащане на издадени фактури повече от 124 дни. За да възникне притезание за ползвателя на услугите, е необходимо доставчикът да е изпълнил своите насрещни задължения, свързани с предоставянето на тези услуги, за което той е представил издадени фактури.

Доколкото точката на противопоставяне между страните е реалното предоставяне през процесния период на договорените услуги, като ключовият довод на въззивницата се състои в установената от вещото лице, изготвило СТЕ в първоинстанционното производство, липса на данни в билинг системата на ищеца за предоставяне на ответницата WiFi рутер и устройство за фиксирана телевизия.

Въззивният съд намира този довод за несъстоятелен, тъй като от една страна в предмета на иска не е включена стойност на такива устройства, а само стойност на предоставени услуги. От друга страна експертното заключение, прието от съда и изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице, е категорично, че твърдяните услуги действително са предоставяни на ответницата по абонатната й партида.

Липсата на данни в билинг системата не означава, че устройства не са предоставяни, доколкото този факт е вписан в Приложение №1 към договора, подписано от ответницата като абонат.

Вещото лице сочи, че отчитането на трафичните данни се извършват от специализиран софтуеър на независима страна - Амдокс, с разработени редица проверки на данните, които гарантират правилността на информацията, включена в клиентските фактури, фирмите, разработили този софтуеър са с международни сертификати, подлежат на строги проверки и вероятността за грешно отчетено потребление и трафични данни в билинг фактурите е нулева.

Експертът е установил ограничаване на услугите – на 02.06.2022г. – временно спиране на изходящи обаждания, на 03.08.2022г. – временно спиране на изходящи и входящи обаждания и на 07.10.2022г. – прекратяване поради неплащане. Доколкото съобразно клаузите на договора между страните ответницата е имала възможност да подаде писмено 5 предизвестие за прекратяване на договора, тъй като в противен случай, той продължава действието си при същите условия, но липсват доказателства тя да е сторила това, не е доказала и че е върнала оборудването, посредством което е ползвала услугите. Макар тя да е започнала да ползва услуги от друг оператор, действието на договора с ищеца е продължило и след първоначално определения срок – 27.02.22г., поради липса на предизвестие от ответницата, което е довело до начисляване на дължимите месечни такси съобразно уговореното, до момента на едностранното прекратяване на договора по нейна вина от доставчика на 07.10.2022г., за което е начислена и неустойка за невърнато устройство.

Така, щом безспорно е доказано предоставянето на услугите, за които са издадени фактури и те се отнасят за процесния период, за ответницата се поражда насрещно притезание да заплати тяхната стойност.

Същата е установена за исковия период до прекратяването на договорните отношения в общ размер на 170,49 лв., като ищецът претендира 155,15 лв., за който размер искът е основателен, а от търсената неустойка от 200 лв. следва да се присъди само сумата 100 лв., която единствено е начислена по сметка № 0559598886/07.10.2022г. За разликата искът, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

Върху вземането се дължи обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 31.10.2024г. до окончателното изплащане, а мораторната лихва се дължи в заявения размер то 73, 20 лв.