Решение № 609 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н**** И**** при участието на секретаря Б**** Д. М**** като разгледа докладваното от Н**** И***** Гражданско дело №

20253110109148 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК и е образувано по предявени от „А**** Б**** Б*****“ *****, ЕИК ****** против Д. Д. Д., ЕИК ********** първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с материалноправно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал.1; чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл.92 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1.) 252.26 лв. - главница ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.06.2025 г. – датата на подаване на отхвърленото от съда заявление по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на главницата;

2.) 10.24 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 31.03.2020 г до 30.07.2020 г.,

3.) 101.08 лв. - лихва за забава върху главницата за период от 30.07.2020 г. до 31.05.2025 г.,

4.) 168.64 лв. - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С*****“ *****,

5.) 24.50 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, които вземания произтичат от Договор за кредит № **** от 31.03.2020г., сключен между „С**** к****“ ***** /заемодател/ и Д. Д. Д. /длъжник/, като в последствие вземанията са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.

Ищецът поддържа в исковата молба, че ответникът е сключил в качеството на кредитополучател договор за кредит *****/31.03.2020г. със „С**** К****“ ***** за сумата от 252,26 лв. по електронен път, който следва да се върне на 4 вноски в срок до 13.05.2019 г., с лихвен процент от 40,05% и ГПР – 48,03%. Твърди, че заеманата сума е предоставена чрез „И*****“ на 31.03.2020г. Уточнява, че лихвата за забава представлява обезщетение за 1 забавено плащане, начислена върху всяка забавена погасителна вноска.

Посочва, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията по договора, като е настъпил срока на същия.

Вземанията по кредита ищецът, придобил с договор за цесия от 13.01.2022г., за който твърди, че ответникът е уведомен преди производството, но ако съдът намери, че не е – да се счита уведомен с връчването на исковата молба.

Излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.***** /2025 г. по описа на ВРС. На 09.07.2025г. получил препис от разпореждането на съда, с което заявлението му е отхвърлено и са му дадени указания за възможността да предяви осъдителни искове за вземанията, за които не е издадена заповед по чл.410 ГПК, което той е сторил в срока, като е образувано настоящото дело.

При изложеното се иска уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 22.12.2025 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни. Сочи още, че от страна на ответника има извънсъдебни плащания по договора за заем в общ размер на 230.91 лева.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК; чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване 1./ наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и „С***** К*****“ ***** учредено въз основа на договора за потребителски кредит от 31.03.2020 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер от 252.26 лева; 2./ изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума от страна на „С**** К****“ *****; 3 . / уговорката за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка при неточно изпълнение от страна на кредитополучателя; 4./ изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; 5 . / размера на предявените граждански притезания, както и 6./ че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите дилаторни и перемпторни вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора – погасяването на претендираните суми.

От приобщения договор за паричен заем кредирект № *****, сключен на 31.03.2020 г. се установява по несъмнен начин, че между ответника и „С**** К****“ **** е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски кредит в размер на 300.00 лева. Договореният срок за връщане на заетата сума е 4 месеца, при краен падеж 30.04.2020 г. Уговореният лихвен процент по кредита е 40.05%, а ГПР – 48.03%. Уговорената погасителна вноска е една вноска от 10.01 лева и три вноски от по 106.75 лева. Общият размер на всички плащания е 330.26 лева.

Видно е от представената разписка на л. 35, че заетата сума е усвоена от ответника на 31.03.2020 г. чрез системата за електронни плащания ePay.bg.

Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ – поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 6.2 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на 2

145.74 лева.

Видно е от погасителният план, който е инкорпориран в самия договор, че общият размер на вноската по кредита е 119.00 лева и включва вземанията за главница, договорна лихва и неустойка. Общата дължима сума по кредита възлзиа на 476.00 лева.

Към датата на сезиране на съда – 13.06.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ всички вноски са били с натсъпил падеж с оглед уговорката заетата сума да бъде върната изцяло с последната месечна вноска на 31.07.2020 г., което обуславя изискуемостта на главното задължение за връщане на главницата.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „С**** К****“ **** като цедент и „А**** Б**** Б*****“ ***** като цесионер. Съгласно § 5 от договора цедентите овластяват цесионера да уведоми длъжниците за правопрехвърлителната сделка. Представено е и увеодмление за цесия, изходящо от ищеца, адресирано до ответника.

Представено по делото е и Приложение № 1 към процесния рамков договор за цедиране на задължения.

Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, служебно преценява съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания, независимо от възраженията на ответника, доколкото последният е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/. В случая осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Така, поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника.

Главното задължение на заемателя по договора за кредит е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Съдът счита, че в случая неустойката за непредставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция е предвидено за заплащане, без да се намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума.

Включена по този начин като падежно вземане /арг. от погасителния план, инкорпориран в самия договор/, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка за неточно изпълнение на главното задължение за връщане на заетата сума, а добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на кредитодателя, което е единствената цел на начисляването му.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че е не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е налице заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорената неустойка, която според чл. 6.2 от договора възлиза на 145.74 лева, съставлява скрит добавък и следва да бъде включена в годишния процент на разходите.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, като в ал. 4 от цитирания законов текст е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

В случая се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора – 50%. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва – 50%, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с неустойката по чл. 6.2 в полза на кредитодателя се заобикаля 3 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тя се явява прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите. От значение е и фактът, че размерът на самата неустойка /145.74 лева/ е почти на половината на този на отпуснатия кредит /300.00 лева/.

Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Според специалната норма начл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

Крайният извод на съда е за недействителност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи.

В конркетния случай чистата стойност по кредита е 300.00 лева. От нея следва да се приспадне платената извънсъдебно сума в общ размер на 230.91 лева, която ищецът признава в молбата си от 22.12.2025 г. Т.е. искът за присъждане на главница е основателен до размера от 69.09 лева, което обуславя извода за отхвърлянето му за разликата до 252.26 лева.

Следва да бъдат отхвъврлени и всички искове за присъждане на акцесорните вземания за договорна лихва, мораторна лихва, такси и неустойки.