Решение № 5567 от 18.06.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5567

Бургас, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20257040700714 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Е. Х., гражданка на Беларус, родена на [дата]., [ЛНЧ], подадена чрез адв. И. - служебно назначена от председателя на НБПП като процесуален представител за консултация и подготовка на документи за обжалване, против Решение № 1884/24.02.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 във връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във връзка с чл.9 от Закона за убежището и бежанците на Е. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С жалбата решението се оспорва във всичките му части като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че не е спазен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на правото па защита на жалбоподателката. Административният орган е подходил формално, избирателно са обсъдени събраните писмени доказателства, като обжалваното решение е и немотивирано. Сочи се, че връчването на процесното решение на жалбоподателката на 07.03.2025 г. не е станало в присъствие на преводач и не й е осигурен превод, като в решението е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Административен съд - София-град, като не е отчетен факта, че жалбоподатебката към момента живее на територията на гр. Варна. С оглед изложеното е поискано да се постанови решение, с което Решение № 1884/24.02.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/ да бъде отменено изцяло във всичките му части и да се възложат в тежест на насрещната страна всички сторени по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично, но ангажира писмени доказателства и депозира молби и становища. Представлява се и от адвокат В. Р., назначена за процесуален представител с Определение на съда № 4386/14.05.2025 г., която поддържам жалбата и депозира писмена защита, в която поддържа тезата за опорочаване на процедурата по връчване на решението на административния орган и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за допустима, но неоснователна, поради което намира, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.10.2024 г. Е. Х. подала молба вх.№ КП-01-134/25.10.2024 г. до Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/ за предоставяне на хуманитарен статут и е регистрирана на 31.10.2024 г. в РПЦ - гр. София. Информирана е писмено на разбираем за нея език в присъствието на преводач за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията по време на административното производство, за последиците от неспазването на задълженията й или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци, търсещи международна закрила в Република България.

На 22.11.2024 г. Е. Х. декларирала, че владее български език и желае производството по реда на ЗУБ да бъде проведено на български език.

На същата дата 22.11.2024 г. с Е. Х. е проведено интервю, а въпросите и отговорите са обективирани в Протокол с рег. № УП 23815/22.11.2025 год. В протокола е отразено, че Е. Х. за последно е напуснала страната си на произход по законен път през месец септември 2021 г., като към този момент вече са имали разрешително за пребиваване в Република България и в Беларус са се върнали легално, за да си „оправят“ лични документи. Посочва, че документите им за престой в страната ни са издадени на 21.07.2021 г. и са били валидно до 2022 г. Твърди, че през септември 2021 г. за последно е влязла в Р.България с резрешително и повече не е напускала страната ни. Х. мотивира искането си за закрила с лични причини като посочва дългогодишния си престой и желанието си да продължи обучението си в страната. Заявява, че на територията на Р.България е със своята майка - Е. Х., която от 28.05.2024 год. се намира в СДВНЧ – Любимец. Е. Х. съобщава, че първото й посещение в нашата страна е било през 2011г. на почивка, през 2012 г. двете с майка й са пристигнали с виза тип „Д" за престой от три месеца. Майка й е закупила офис в гр. Варна през 2012 г., а след това през 2016 г. майка й е сключила брак с български гражданин. Въз основа на семейното си положение, от 2019 г. майката и дъщерята започнали да подават документи за дългосрочно пребиваване в България, като последният такъв документ им е издаден през 2021 г. с валидност от една година. От 2022 г. разрешителните не са им подновявани, тъй като дотогава основанието е било, че са членове на семейството на български гражданин, но при посещение в ОДМВР - Варна са разбрали, че бракът между майката на Е. Х. и съпруга й е разтрогнат през месец май 2022 г. в гр. Нови пазар. По думите на Е. Х. още през 2021 г. тя й майка й са се върнали в Беларус за кратко, за да проверят дали бракът, който е сключен на територията на страната е валиден. Повод за съмнението им е станала издадената последна карта за продължително пребиваване на Е. Х., в която не било описано, че е член на семейството на български гражданин. Документ за пребиваване майката и дъщерята не получили и след предоставянето на справка за валиден брак от Беларус и на документ, че Е. Х. е координартор в международно сътрудничество между Националния беларуски технически университет и Икономическия университет във Варна. Е. Х. обяснява, че след сключването на брака на майка й през 2016 г. двете са идвали до Р.България само за летни почивки,а през останалото време двете и съпругът на майката са живели в Беларус. Добавя, че семейството е международно и според законите в зависимост на коя територия се намира то, гражданинът на съответната държава е длъжен да се погрижи финансово за останалите членове. Е. Х. твърди, че през март 2020 г. са дошли в България да си подновяват разрешителното за престой, но впоследствие границите на страната са затворени, заради пандемията от Коаид-19 и семейството остава тук. Обяснява, че тогава съпругът на майка й се променя, не му е харесвало да работи, започва да ги заплашва, а майка й става жертва на домашно насилие. Е. Х. посочва, че тя също е била заплашвана и е била потенциална жертва на домашното насилие, като тя и майка й са изгонени от къщата на мъжа на майка й през месец ноември 2020 г. като се местят в закупения по-рано офис в гр. Варна, а за да оцелеят майка й работи каквато и да е нискоквалифицирана работа. Според заявеното от Е. Х. решението за развод е получено през юни 2024 г., въпреки че е от май 2022 г. и е влязло в сила през месец юни 2022 г., като в съдебното решение за развод е било написано, че майка й е получила съдебните книжа, платила е съдебните такси и е назначен съдебен представител, тъй като не е открита на адреса. Заявява, че не е била политически активна. Е. Х. заявява, че не е съдена или осъждана, не е била арестуван или задържана. Декларира, че не е имала проблеми основани на етническата й принадлежност и изповяданата от нея религия, не е имала проблеми с официалните власти в Беларус, но се е чувствала дискриминирана от съучениците си в България заради това, че не е българка. По думите й се е чувствала заплашена от действията на МВР Варна и от бившия съпруг на майка й, като сочи, че никога не й е оказвано физическо и/ли психическо насилие в държавата й на произход. Допълва, че искането й към Република България е да легализира престоя й. Не желае да се отказва от страната й на произход и би се завърнала там някой ден, тъй като в Беларус живее баба й.

С цел изясняване на фактите от значение за произнасяне по молбата на Е. Х. е изготвена справка № МД-02-128/13.12.2024 г. относно Беларус, касаеща общото положение, актуалната обстановка в страната и спазването на човешките права.

След проведеното интервю е изразено становище от гл. експерт в РПЦ София, да се откаже на Е. Х. предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 24.02.2025 г. председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/ е издал оспореното решение № 1884/24.02.2025 г., с което на основание чл.75, ал.1, т.2 във връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във връзка с чл.9 от Закона за убежището и бежанците на Е. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Административният орган е приел, че след извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на кандидатката и с държавата й на произход, се налага изводът за неоснователност на подадената молба за закрила, като мотивите въз основа, на които е направено искането, не обосновават основателни опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства. Органът е посочил, че от приложените по преписката доказателства е видно, че не са налице фактически основания за предоставяне на статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, като след разясняване на приложимата в случая нормативна уредба, е намерено, че в изложените от кандидатката в интервюто й причини за напускане, не се обективират твърдения за физическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват действия насочени лично към нея, а и подадената лично от чуждата гражданка молба с вх. № КП-01-134/25.10.2024 г. е „молба за предоставяне на хуманитарен статут“, което е потвърдено и при подаването на молбата с вх. № ПМЗ-ОК- 221/31.10.2024 г. в РПЦ - гр. София, поради което искането за предоставяне на бежански статут е отхвърлено като неоснователно.

По отношение на искането за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган е намерил, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ за предоставянето му. Посочил е, че Е. Х. не отправя твърдения, релевантни на цитираните разпоредби на ЗУБ, като предвид гореустановената фактическа обстановка, органът е приел, че Е. Х. не е била принудена да напусне Беларус, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В тази връзка в решението е посочено, че кандидатката изрично е заявила, че в държавата й по произход не й е оказвано насилие и няма проблем да продължи да живее при баба си в гр. Гомел. Напуснала е страната си легално - с валиден паспорт, въз основа на който е влязла е Република България. Органът е заключил, че въз основа на заявеното от Е. Х. не може да се формира извод, че тя е била принудена да напусне или да остане извън страната на своето предишно постоянно местоживеене по причина на реална опасност смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Бежанската й история е подкрепена от доказателства в този смисъл. Предвид изложеното е заключено, че за Е. Х. не съществуват законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.2 от ЗУБ.

Случаят е разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

След извършена детайлна преценка на актуалната обстановка в Беларус, посредством приложената в административната преписка справка с вх. № МД-02-128 от 13.12.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ-МС относно актуалната обстановка в Беларус, органът е заключил, че не се установява спрямо Е. Х. да са налице сериозни и потвърдени заплахи, които да са актуални към момента на производството, за да се счита, че ако се завърне на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск от тежки посегателства, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Приел е, че от цитираната справка става ясно, че връзките между Беларус и Русия са се засилили след нахлуването на последната в Украйна, като Беларус действа като единствен поддръжник на Русия във военните усилия и изоставя предишната официална политика на неутралитет на страната. По този начин Беларус ще остане изолирана от Европа през прогнозния период 2024-28 г., тъй като войната се проточи и за вътрешната подкрепа президента А. Л. разчита до голяма степен на връзките му с Русия и подкрепата на руския апарат за сигурност. Западните санкции ще продължат да възпрепятстват икономическата активност на страната, която ще се забавя стабилно през прогнозния период, подкрепена главно от търговията с Русия и необвързаните нации. След цитиране на информацията в справката относно настоящият президент и президентските избори, органът е заключил, че макар Беларус да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона и налагане на демократични порядки, страната не е в състояние на въоръжен конфликт, като цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, като такъв в Беларус не съществува. Следователно не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си на произход, чужденката би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т, 3 от ЗУБ, още повече, че тя е посещавала страната си през 2021 г., когато легално е влязла и легално е напуснала Беларус, без да има каквито и да е било проблеми за нея. Посочено е, че Беларус не е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, като е направен извод, че за чужденката не са налице предпоставките по чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и за нея не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е отбелязано и че не се установява спрямо Х. да е налице приложението на принципа „забрана за връщане", залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

Разпечатката съдържа 24 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd89fdb1-8536-4855-8538-5fb330d78d50