Решение № 1185 от 15.10.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Велико Търново, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110101344 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "Енерго–Про Продажби" АД – град Варна срещу "Валтекс-Г" – град Дебелец искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в град Дебелец, ул.

„Патриарх Евтимий Търновски“ № 52, за който е разкрита партида с клиентски № 1500060638 и абонатен № 05233087, както и че страните се намират в договорни отношения, регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че ответното дружество има неизпълнени задължения към ищеца, като за сумата в размер на 684.11 лева е издадена Фактура № 0301908641 от 10.12.2020 година, представляваща главница за ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 24.10.2020 година до 30.11.2020 година. Посочва, че върху сумата е начислена мораторна лихва в размер на 12.54 лева от падежа на фактурата до 25.02.2021 година.

Развива съображения, че въз основа на подадено от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. № 803/2021 година на ВТРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, срещу която длъжникът е подал възражение. Твърди, че след 1 издаване на заповедта за изпълнение ответното дружество е заплатило част от стойността по процесната фактура. Направено е искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 384.11 лева - главница, представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ел. енергия за периода от 24.10.2020 година до 30.11.2020 година за обект в град Дебелец, ул. „Патриарх Евтимий Търновски“ № 52, с клиентски № 1500060638 и абонатен № 05233087, както и сумата в размер на 12.54 лева - мораторна лихва върху нея за периода от падежа на фактурата до 25.02.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както за исковото, така и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответното дружество развива съображения, че предявените по делото искове са процесуално недопустими, а по същество - неоснователни и недоказани.

Посочва, че ответното дружество е придобило собствеността върху имота на 27.10.2020 година, а е присъединен към електропреносната мрежа на 03.11.2020 година, което се установява от Констативен протокол № 5529507 от същата дата.

Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и видно от Справка № 246881 от 04.03.2021 година за отдалечен достъп от Агенция по вписванията /л. 50/, както и от Заявление № 5572581 от 29.10.2020 година, и Договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция от 29.10.2020 година, ведно с приложение № 1 към него /л. 6 – 14 от Ч.гр.д.

№ 803/2021 година/, ответното дружество е придобило собствеността върху обекта, за който е начислена процесната електроенергия на 27.10.2020 година, като въз основа на подадено заявление е сключен индивидуален договор за доставка на ел. енергия в същия с ищцовото дружество.

От приложения по делото Констативен протокол № 5529507 от 03.11.2020 година /л. 38/ се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение – Север“ АД – град Варна са извършили проверка на СТИ в обекта и е подменен старият електромер с нов, като в протокола са записани показанията както на демонтираното СТИ, така и на новото такова. Протоколът е подписан от служители на електропреносното дружество и от Г. К., като представител на клиента „Валтекс – Г“ ЕООД – град Дебелец.

Видно от приложените по делото /л. 7-9; 12/, Фактура № 0301908641 от 2

10.12.2020 година, ведно с Приложение А към нея; Справка за потреблението към 09.04.2021 година и Извлечение от сметка към 25.02.2021 година, за обекта в град Дебелец, ул. „Патриарх Евтимий“ № 54 е начислена за плащане ел. енергия в размер на 684.11 лева за периода от 24.10.2020 година до 30.11.2020 година, както и сумата в размер на 12.54 лева - мораторна лихва върху нея за периода от падежа на фактурата до 25.02.2021 година.

По делото са приложени и ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД; Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДКЕВР; Извадка от вестник "Черноморие" и "Дневник" от 30.11.2007 година; Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 13 – 25/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 803 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.03.2021 година е издадена Заповед № 332 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника "ВалтексГ" ЕООД – град Дебелец за сумата в размер 684.11 лева – главница за незаплатена ел. енергия и мрежови услуги за обект, находящ се в град Дебелец, ул. „Патриарх Евтимий Търновски“ № 53, с клиентски № ********** за абонатен № 05233087, за която е издадена фактура за периода от 10.12.2020 година до 10.12.2020 година, за сумата в размер на 12.54 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на фактурата до 25.02.2021 година, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.03.2021г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски общо в размер на 75.00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание, т.е. дължимостта на суми, начислени за реално доставена и потребена ел. енергия за обект на адрес в град Дебелец, ул. „Патриарх Евтимий Търновски“ № 52, с 3 клиентски № 1500060638 и абонатен № 05233087, както и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху тази сума. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, че ответникът има качеството на потребител на електроенергия - собственик или ползвател на недвижимия имот, за който е начислена процесната енергия за процесния период, че същият е присъединен към електропреносната мрежа, че реално е доставил на ответника в процесния обект посочените в представената фактура количества ел. енергия, както и размера на вземанията си за главница и мораторна лихва, включително изпадането на ответника в забава по отношение на главния дълг.

Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му енергия.

От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Ищцовото дружество обосновава исковите си претенции на обстоятелството, че ответникът е потребител на ел. енергия, въз основа на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "ЕнергоПро Продажби" АД, който не е изпълнил задължението си по чл. 17, т. 2 от последните да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина определен в ОУ.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, "потребител на ел. енергия за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, присъединено към електропреносната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД и което купува ел. енергия за стопански нужди.

В случая по делото няма спор между страните, че към настоящия момент ответното дружество е потребител на енергийни услуги за стопански нужди, както и че имотът, за който е начислена процесната ел. енергия е присъединен към електропреносната мрежа. Основния спорен по делото въпрос е от кой момент ответното дружество е потребител на ел. енергия за недвижимия имот, за който е начислена процесната сума. Не е спорно и обстоятелството, че дружеството е придобило собствеността върху недвижимия имот на 27.10.2020 година, което се установява и от приложената справка от Агенция по вписванията. Освен това от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към тази дата имотът е бил присъединен към електропреносната мрежа. Това се установява както от подаденото от ответното дружество Заявление № 5572581 от 29.10.2020 година /л. 1011/, в което изрично е посочено, че се касае за съществуващ обект с клиентски номер 1500060638 и абонатен номер 05233087, така и от приложения Констативен протокол 4

№ 5529507 от 03.11.2020 година /л. 38/. В последния изрично е отразено, че се демонтира стария електромер и се монтира нов, като са записани показанията и на двата. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че имотът е бил присъединен към електропреносната мрежа и към датата, на която ответното дружество е придобило собствеността върху имота. Ето защо и с оглед посочените по-горе разпоредби ответникът има качеството на потребител на ел. енергия от тази дата – 27.10.2020 година и от същото дължи заплащане на стойността на използваната в имота електрическа енергия /чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ/.

От събраните по делото доказателства се установява, че за обекта в град Дебелец, ул. „Патриарх Евтимий“ № 54 е начислена за плащане ел. енергия в размер на 684.11 лева за периода от 24.10.2020 година до 30.11.2020 година, от която ответното дружество дължи заплащането на използваната в имота ел. енергия след 27.10.2020 година, т.е. за периода от 24.10.2020 година до 27.10.2020 година ответното дружество не дължи заплащането й, доколкото в този период не е било собственик на имота, а по делото липсват твърдения, респективно – доказателства да е бил ползвател на същия през този период. В приложение А към Фактура № 0301908641 от 10.12.2020 година /л.

8/ изрично са отразени показанията на електромерите, измерващи ползваната в обекта ел. енергия в двата периода - от 24.10.2020 година до 03.11.2020 година, когото е сменено СТИ в обекта и съответно след тази дата – от 04.11.2020 година до 30.11.2020 година. Както бе посочено по-горе, доколкото ответното дружество е нямало качеството потребител на ел. енергия за периода от 24.10.2020 година до 27.10.2020 година същото не дължи стойността й за този период, а едва след тази дата. По тази причина, предвид броя на дните за които е начислена и по реда на чл. 162 ГПК, настоящия съдебен състав приема, че дължимата от ответното дружество цена за ползвана в имота ел. енергия за периода от 28.10.2020 година до 03.11.2020 година е в размер на 236.34 лева без ДДС, респективно - за периода от 24.10.2020 година до 27.10.2020 година ползваната в имота ел. енергия е на стойност в размер на 157.56 лева без ДДС, съответно - 189.07 лева с ДДС. Тъй като в този период ответното дружество не е било нито собственик, нито ползвател на имота и няма качеството на потребител на ел. енергия за този период, същото не дължи заплащането на сумата в размер на 189.07 лева за периода от 24.10.2020 година до 27.10.2020 година.