Определение № 313 от 15.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Шумен, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно частно гражданско дело № 20263600500132 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2013/25.02.2026 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С., против разпореждане № 474/18.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 331/2026г. на НПРС, с което съдът е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника М. С. И., за сумата 140,92 евро., представляваща обезщетение за забава за периода 25.06.2025 г. до 05.02.2026 г. по договор за потребителски кредит № 7200312077670 от 11.02.2024г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че клаузите в договора за потребителски кредит уреждащи прилагането на обезщетение за забава са чл.9.4 и чл.15.1. Сочи, че потребителят забавил свои плащания по анюитетните вноски. Излага, че плащайки дължимата вноска няколко дни след падежа, размерът на договорната лихва, която била компонент от вноската по погасителния план и върху оставащия размер главница нямало да бъде същия – допълнителните дни забава на вноската водели до 1/ начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чийто размер не бил изчислен в погасителния план и 2/ начисляване на законна лихва за забава на плащането върху размер на погасителната вноска. Лихвата при договорите за банков кредит не била мораторна, а възнаградителна. Предвидената в погасителния план договорна лихва била изчислена при презумиране, че потребителят плаща в срок месечните вноски, при което всеки следващ месец размерът на непогасената главница намалявал. В случая обаче потребителят погасил само две вноски, т.е. договорната лихва се начислявала за по-дълъг срок на ползване и върху по-голям размер на непогасена главница, т.нар. договорна лихва върху просрочена главница. За срока на забава на потребителя банката начислила „допълнително“ възнаграждение /извън погасителния план/ в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено 1 плащане /лихва за просрочие/ в размер на законната лихва, върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент било 53.27 % /31.03% договорна лихва + 12.24% законна лихва/. Допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане били представени сумарно в извлечението от счетоводните книги по чл.417, ал.1 т.2 ГПК – в общ размер на 140,92 евро. Сочи още, че размерът и основанието на претендираното вземане били посочени в извлечението, представляващо документ по смисъла на чл.417, ал.1 т.2 ГПК. Договорът за кредит не предвиждал заплащане на неустойка. Предвид изложеното, моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горепосоченото обезщетение и пълния размер на разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№ 331/2026 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника М. С. И., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 873,82 евро главница по договор за потребителски кредит № 7200312077670 от 11.02.2024 год., сключен между длъжника М. С. И. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 139,71 евро договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.06.2025 г. до 25.01.2026 г. и 140,92 евро обезщетение за забава за периода от 25.06.2025 г. до 05.02.2026 г.

Посочено е, че вземането се основава на извлечение от счетоводните книги на банката. Заявителят претендира и разноски по заповедното производство в размер на 19,63 евро държавна такса и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размера на сумата съгласно договора за потребителски кредит – 2660,4 евро, начало на договора – 12.02.2024 г. и краен срок на договора – 25.01.2026 г., брой вноски по договора – 23, падеж на задълженията – 25-то число на месеца; брой платени вноски – 15, оставащи дължими вноски – 8. Посочено е, че размерът на задълженията към 05.02.2026 г. възлизат на: 873,82 евро – изискуема главница; 139,71 евро – изискуема договорна лихва за период 25.06.2025 г.

– 25.01.2026 г.; обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.06.2025 г. – 05.02.2026 г. – 140,92 евро, общо задължения – 1154,45 евро.

Представени са: договор за потребителски кредит с погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, декларация по ЗМИП, доказателство за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, общи условия по застрахователните програми.

С разпореждане № 379/12.02.2026г. заповедният съд е оставил без движение заявлението, с указания към заявителя в 8 точки, последното от които, да уточни претендираното обезщетение за забава от 140,92 евро върху каква основа се начислява, дали е изчислено върху размера на отпусната/просрочената сума по кредита или и върху други вземания /застрахователни премии, такси, услуги или др./. Във втория случай да посочи 2 размер на мораторната лихва върху всеки от компонентите поотделно. Указал е на заявителя, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок заявлението ще бъде отхвърлено.

С уточняваща молба от вх. № 1705/18.02.2026 г., заявителят е посочил, че допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени сумарно в извлечението в общ размер на 140,92 евро. Претендираното обезщетение за забава в общ размер на 140,92 евро се състои от 115,20 евро обезщетение за забава върху стойността на преведената на кредитополучателя сума и 25,72 евро обезщетение за забава върху застраховка „BANК Живот Агент“.

С атакуваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. С. И. за сумата от 140,92 евро, обезщетение за забава за периода от 25.06.2025 г. до 05.02.2026 год., по Договор за потребителски кредит № 7200312077670 от 11.02.2024 г.

Издадена е заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 873,82 евро главница ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 139,71 евро договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.06.2025 г. до 25.01.2026 г., съдебни разноски за държавна такса в размер на 17,23 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 22,44 евро.

За да отхвърли заявлението съдът е приел, че обезщетението за забава представлява неустойката по чл.9.4 от процесния договор за потребителски кредит и същата е нищожна.

Посочил е, че съгласно т.9.4. върху просроченото задължение се начислява лихва, която представлявала сбор от уговорената възнаградителна лихва и законната лихва, въпреки че през процесния период размерът на последната е не по-висок през май 2025г. от 12,24 %.

Това означава, че 12,24 % е максимално допустимият лихвен процент, който може да се начислява върху допуснатите просрочия по погасителния план. Обективно при извършване на пресмятания е невъзможно за процесния период да се акумулира сума от 140,92 евро.

Счел е, че клаузата противоречи на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждаща, че при забава на плащането се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на ЗЗД, правилата на специалния ЗПК, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - 3 нормите на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учредения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В случая представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл.417, т.2 ГПК за образуване на заповедно производство.

Жалбоподателят сочи, че съгласно чл.9.4 от договора: „при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на ОЛП +10 пункта надбавка. ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с ПМС. Съгласно чл.15.1 в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на сумата. Законната лихва се формира както е посочено в чл.9“ Настоящата инстанция намира, че сочената разпоредба противоречи на императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗПК, съобразно която обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Поради което и по отношение на претенцията за обезщетение за забава следва да бъде приложена императивната норма на чл.33, ал.3 от ЗПК, 4 като обезщетението за забава следва да бъде определено върху просрочената главница при законната лихва за периода.