Решение № 1484 от 05.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Диана Коледжикова

Кристина Филипова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000500410 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 263743/09.06.2021г., постановено по гр.д. № 10366/2018г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 и чл.45 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъден да заплати на Р. Ш. Ф. и И. М. Ф., /починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 ГПК/ от Р. Ш. Ф., участваща в процеса на лично основание и от К. И. Ф., сумите от по 150 000 лв.

/сто и петдесет хиляди лв./ на всеки един ищец, или общо сума в размер на 300 000 лв., от която на ищцата Р. Ш. Ф. сумата от 262 500 лв., а на К. Ф. сума в размер на 37 500 лв., с оглед настъпилото наследствено правоприемство в хода на настоящото производство, която обща сума, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния син К. И. Ф. /на 24г./, настъпила при ПТП, реализирано на 21.06.2017г. на път III-197, на територията на община Доспат, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.06.2018г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове за неимуществени вреди за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълния претендиран размер от по 250 000 лв.

Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ

ИНС” АД е осъден да заплати на осн.чл.38, ал.2 ЗА на адв.Р. И. М., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 1

9 133,21 лв. с вкл. ДДС, а в полза на СГС д.т. в размер на 12 000 лв. и сумата от 240 лв.

/двеста и четиридесет лв./-възнаграждения за вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

По компенсация Р. Ш. Ф., е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, сумата от 256,50 лв. /двеста петдесет и шест и 0,50 лв./ разноски, а К. И. Ф., сумата от 85,50 лв. /осемдесет и пет и 0,50 лв./ разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника, в лицето на К. Ф. Я..

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник ЗК „ЛЕВ ИНС” АД оспорва решението в неговата осъдителна част - за сумите над по 48 000лв. за всеки от първоначалните ищци до 150 000 лв. и молят съда да отхвърли исковете в тази им част. Изтъкват факта, че при заявените с исковата молба твърдения и приобщените по делото гласни доказателства съдът, за определяне размера на обезщетенията е посочил, че изхожда от действително установените по делото факти и взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността търпените от ищците неимуществени вреди, степента на преживяните от тях отрицателни емоции, близката връзка, привързаността между ищците и техния първороден син, възрастта на пострадалия, споделянето на общ дом, помощта при отглеждане на селскостопанските животни, както и периода между събитието и момента на настъпване на леталния изход на пострадалия, в който период К. Ф. е бил в кома. Твърди, че от съдържанието на свидетелските показания не става известно кои твърдяни с ИМ факти съдът е възприел за доказани пълно, спрямо кой от ищците и как тези факти са се проявили поотделно спрямо тях, съответно - как са преценявани и в каква насока с оглед определяне на конкретния размер на обезщетението, присъдено за всеки от тях. Посочва, че конкретни твърдения за вътрешното съдържание на отношенията между пострадалото лице и всеки от ищците не са заявени в ИМ. Съобразно изложеното в съдебния акт, свидетелските показания на В. Ч. са за непрекъснати отношения на ищците с пострадалия, нормални отношения в семейна среда, за участие на пострадалия в отглеждане на животни и селскостопанска работа, както и за отдръпване на ищците от активни социални контакти след произшествието. Подобни по съдържание са и данните, изложени от св.М. Ф.. Въз основа на тези общи, субективно оценъчни изявления на свидетелите, без посочване поради какви възприети от самите свидетели факти заявява изложеното, съдът е приел спрямо ищците да са възникнали нематериални вреди, за които е справедливо да бъде присъдена определената, но изключително висока, съществена в своето финансово изражение, парична сума. Твърди, че съдът е присъдил значителна парична сума за неимуществени вреди в полза на всеки от ищците, без да изследва в какво конкретно съдържание са установени отношенията между пострадалото лице и претендиращия обезщетение, с оглед определяне на отделни и конкретни критерии спрямо всеки от тях, поради което определената като обезщетение парична сума е незаконосъобразно завишена поради несъотносимост към доказаността на исковите претенции.

2

На второ място посочва, че съдебното решение е неправилно и в частта относно възражение за съпричиняване на пострадалото лице, което е доказано пълно и главно, чрез приобщените по делото доказателства и определя принос на пострадалия повече от 50%.

Пострадалият К. Ф. се е возил на задната седалка, в дясно, без поставен предпазен колан.

СГС е приел, че СМЕ безспорно установява, че със или без поставен предпазен колан, травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия, биха настъпили отново.

Оспорва този извод, тъй като в обсъждането, дадено след т.7 на стр.12 от заключението на СМЕ е посочено, че с оглед повредите на автомобила около мястото, където е седял пострадалият Ф. по време на ПТП, ако тялото му е било фиксирано с правилно поставен предпазен колан, не може да се изключи настъпване на смъртен изход. Вещото лице не е посочило, че със или без поставен колан, травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия, биха настъпили, а само че при поставен колан също не може да се изключи смъртен изход, поради повреди на автомобила вдясно - хлътване на 12 см.

На трето място намира за неправилен и незаконосъобразен извода на съда и относно възражението за съпричиняване на пострадалия, поради знанието му за повлияване на водача от упойващи вещества и себепоставяне в риск, тъй като е бил в известност за превоза му от водач под влияние на алкохол, съгласието му доброволно и без оказване на принуда да бъде превозван като пътник в л.а., управляван от алкохолно повлиян водач, съответно е приел риска от превоза при посочените условия. По делото е приета като доказателство Присъда, постановена по НОХД №20195400200043 по описа на ОС- Смолян за 2019г., с която водачът е признат за виновен за деянието, извършено в „пияно състояние“, концентрация на алкохол в кръвта 2,13 промила. Затова е поискан разпит на свидетел - очевидец на произшествието - С. Й. Д., който не е разпитан, тъй като е прието, че същият не се намира на адреса, което е съществено процесуално нарушение. С молба е представен протокол от разпит на С. Й. Д., проведен на 21.06.2017г. пред съдия, по НОХД №92/2017г. по описа на РС-Девин по реда на чл.223 НПК, което се образува в случаите, когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина.

Намира, че протоколът за разпит на свидетел пред съдия, в производство, образувано по реда на чл.223 НПК е документ с материална удостоверителна сила. От изложените от св.Д., пред съдия, по НОХД №92/2017г. по описа на РС- Девин данни се доказва пълно и главно възражението им за съпричиняване от пострадалия поради себепоставяне в риск, поради знанието му за употребата на алхохол от страна на водача, въпреки което знание се е съгласил да бъде превозван в л.а. след съвместна с водача употреба на алкохол, продължила около 7 ч. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Р. Ш. Ф., /лично и в качеството си на наследник на И. М. Ф./ и К. И. Ф. /като наследник на И. М. Ф./ спорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че вината на водача е безспорно 3 установена с Присъда № 5 от 19.09.2019г.г. постановена по НОХД № 43/2019 г. по описа на ОС- гр.Смолян, която е влязла в законна сила на 14.07.2020г. Със същата К. Ф. Я. е признат за виновен в това, че на 21.06.2017г., около 05.50ч. на четвъртокласен път SML 1080 на около 2 км. от разклона за с. ***. обл. Смолян в посока с. ***, при управление на л.а. модел ,,БМВ 320 И купе“, с per. № ***. е нарушил правилата за движение- чл. 20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта иа К. И. Ф.. От представеното по делото Удостоверение за наследници на починалото лице е видно, че двамата ищци - Р. и И., са родители на починалия К. Ф.. Считат, че СГС правилно е отчел младата възраст на починалия към момента на ПТП- едва на 24 г., както и обстоятелството, че със смъртта на своя син, ищците са лишени завинаги не само от един от най-близките си хора, но и от необходимата им през годините помощ и подкрепа. Правилно в решението си съдът е взел предвид и обстоятелството, че приживе починалият не е бил семеен, поради което родителите му са били неговото единствено семейство, на което той изцяло е разчитал. При определяне на конкретния размер на обезщетението правилно съдът е отчел и обстоятелството, че Р., И. и К. са живеели заедно, в едно домакинство, споделяли са своето ежедневие и са били изключително близки помежду си. Отчетено е, че техният син им е помагал при отглеждането на животните и непрекъснато е подпомагал родителите си, че около един месец след произшествието К. се е намирал в кома, на болнично лечение, през който един месец родителите му непрекъснато са го посещавали и са се намирали в мъчително очакване и надежда, че синът им ще се оправи.

На второ място, от приетата по делото АТЕ се установява, че процесният л.а. в резултат на ПТП е напуснал платното за движение и е преминал през множество храсти и дървета и канавка, намиращи се отляво спрямо посоката му на движение, като е получил множество удари при преминаването му през тях. Освен това л.а. е претърпял значителни материални щети, голяма част от които в областта на задна дясна част, точно там, където е пътувал и пострадалият К. (,,дясната врата има деформация под ръчката за отваряне и малко под лайсната., вижда се голяма деформация на ламарината непосредствено заа дясната врата, където ламарината е хлътнала навътре седалката /задната/, около 12 см. Същата тази деформация обхваща и задния десен прозорец. Също така вещото лице посочва, че процесното ПТП се характеризира с напускане на пътното платно в ляво с едновременно завъртане на автомобила около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка. При това завъртане на автомобила, телата на пътуващите в автомобила са се наклонили в дясно. При последващите удари в предната част на автомобила и същевременно страничните удари в дясната му част при завъртането, телата са се наклонили напред и надясно. Вещото лице е категорично, че при завъртането на автомобила обратно на часовниковата стрелка и при страничните удари в дясната му странична част, тялото на пострадалия К. се накланя на дясно по посока на деформациите на лекия автомобил и при това отклонение на тялото на дясно, предпазния колан не може да ограничи движението на тялото така, както би могло да го ограничи при челен удар. Прави извод, че при такъв страничен удар на лекия автомобил, предпазният колан е неефективен и не може да предпази тялото на пътуващия на задна дясна седалка пътник от настъпване на летален 4 изход. Същото се потвърждава и от приетата и неоспорена по делото СМЕ, в която вещото лице изрично посочва, че с оглед повредите по автомобила около мястото, където е стоял пострадалият Ф. по време на ПТП, ако тялото му е било фиксирано с правилно поставен обезопасителен колан, не може да се изключи настъпването на смъртен изход. В конкретният случай предпазният колан е неефективен и пострадалото лице дори и с правилно поставен такъв, е можел да получи травми, водещи до леталния му изход. Ето защо считат, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е отхвърлено правилно. Правилно съдът е отхвърлил и като недоказано твърдението, че К. Ф. е знал, че водачът на процесния автомобил е употребил алкохол, поради което съгласявайки се да предприеме пътуване със същия, сам се е поставил в опасност за живота и здравето си.