Определение № 409 от 03.02.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 243/2020
- Вид
- Определение № 409
- Подписан
- 03.02.2020
- Състав
- РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187а,ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.188,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46,ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II -409 03.02.2020 година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 243 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ –МВР,чрез гл.юрисконсулт Румена Стоичкова, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Александър Малинов“ №1 против решение № 3175/22.11.2019г по гр.д.№5751/2019г на Районен съд –Бургас, с което е осъдена главната дирекция да заплати на Н.Д.Б. сумата 1763,21лв ,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 258,40часа извънреден труд, представляваща разликата между реално положения от него нощен труд през периода 19.07.2016г -19.07.2019г и преизчисления такъв с коефициент 1,143 и сумата 214,91лв ,представляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2016г до 18.07.2019г ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019г до окончателното изплащане и разноски в размер на 350лв.Жалбата е постъпила в срока по чл.259,ал.1 ГПК –решението е връчено на ответника –въззивник на 04.12.2019г ,а жалбата е изпратена по куриер на 06.12.2019г и е допустима.В нея се оспорва атакуваното решение като неправилно.Оспорва се изводът на съда,че след като в Наредба № 8121з-407/11.08.2014г е предвиден коефициент за преобразуване на нощния труд 0,143,а в следващите наредби такъв коефициент липсва, е налице празнота, като се твърди, че не е налице хипотеза на непълен нормативен акт и липсва необходимост такава празнота да бъде преодоляна чрез прилагане по аналогия на нормите на КТ. За служителите на МВР е налице специална уредба – Наредба № 8121з-776/29.07.2016г,издадена на основание чл.187,ал.9,вр.с ал.8,чл.187а,ал.4 и чл.188,ал.1 от ЗМВР.Счита,че неправилно съдът е приложил чл.9 от НСОРЗ,тя е неприложима
,тъй като не са налице две от предпоставките за това – продължителност на нощното работно време по –малка от дневното и трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Правоотношенията на служителите на МВР се регламентират от общия ЗДСл и специален ЗМВР,които регламентират една и съща материя ,а и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация не се предвижда механизъм за превръщане на нощните часове в дневни.Освен това чл.187,ал.3 от ЗМВР предвижда ,че продължителността на нощния труд е до 8 часа, а не 7часа, каквото е ограничението на КТ –чл.140,ал.1.При тази продължителност коефициента на корекция би бил 1, а не 1,143.
Оспорен е изводът на съда ,че неприлагането на разпоредбите на КТ и НСОРЗ ще постави в неблагоприятно положение служителите на МВР в сравнение с другите държавни служители и работещите по трудово правоотношение. Поддържа ,че е налице специална уредба на допълнителните възнаграждения на държавните служители ,която изключва общата такава. Налице е позоваване на чл.46,ал.1 ЗНА, като се сочи ,че нормите на цитираната по-горе Наредба са ясни и не възниква необходимост да се тълкуват.Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на ответника, наведени в отговора на исковата молба и писмената защита.Счита предявения иск за неоснователен и моли да се отмени атакуваното решение и той да бъде изцяло отхвърлен.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Н.Д.Б..
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ –МВР,чрез гл.юрисконсулт Румена Стоичкова, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Александър Малинов“ №1 против решение № 3175/22.11.2019г по гр.д.№5751/2019г на Районен съд
–Бургас,съобразно мотивите на настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: