Решение № 748 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.а

Членове:

П. Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Катя Г. Драганова като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100602238 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 24.11.2025 г., постановена по НЧХД № 16236/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, VI състав, подсъдимият П. Е. Г. е бил признат за виновен в това, че на 12.02.2024г., около 18,30 часа, в гр.София, ул.****, на стълбищната площадка на ет.1, с удари с ръка и крак, причинил на А. Ц. С., с ЕГН **********, както следва: групирани охлузвания с подлежащи кръвонасядания и хематом в челно теменната област на главата срединно; множество кръвонасядания по външно страничната повърхност на дясната предмишница и по гръбната повърхност на дясната ръка; кръвонасядане по вътрешната повърхност на китката на дясната ръка; множество кръвонасядания по задно външно страничната повърхност на горната и средната трета на лявата предмишница и по вътрешната повърхност на средната трета на лявата предмишница; кръвонасядане по предната повърхност на лявото коляно; две кръвонасядания по външно страничната повърхност на горната трета на лявата подбедрица лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - престъпление по чл.130, ал.1 НК, като пострадалият А. Ц. С. отвърнал веднага на П. Е. Г. – нанесъл му удар с ръцете към главата, с което му причинил също такава лека телесна повреда, а именно: оток и петнисто кръвонасядане на челото централно и в дясно от предната срединна линия; оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око, дясната скула и на дясната повърхност на носа; четири лентовидни охлузвания по долния десен 1 орбитален ръб; кръвонасядане в основата на носа; засъхнала кръв в носните ходове; кръвонасядане в лявата половина в основата на носа и вътрешния очен ъгъл на лявото око; оток и кръвонасядане в лявата половина на долната устна; охлузване на кожно лигавичната част на устната; кръвонасядане по лигавицата на устната; лентовидно кръвонасядане на дясната мишница лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.130, ал.3 НК освободил и двамата от наказание.

На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия П. Е. Г. да заплати на А. Ц. С. разноски по делото в размер на 2200,00 лв., както и да внесе разноски по делото в размер на 285,00 лв. по сметката на Софийски районен съд.

На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил А. Ц. С. да заплати на П.

Е. Г. разноски по делото в размер на 1100,00 лв., както и да внесе разноски по делото в размер на 185,00 лв. по сметката на Софийски районен съд.

Присъдата е обжалвана с въззивна жалба от частния тъжител Атанас Ц. С. чрез повереника му адв. А. Г. от САК. Твърди се, че присъдата е неправилна, незаконосъобразно и е постановена при нарушаване на законни права и интереси на частния обвинител. Същата се обжалва в осъдителната й част спрямо частния обвинител А. Ц., а именно в частта, в която съдът го е признал за виновен по чл.130, ал. 1 НК. Иска се, Софийският градски съд да отмени присъдата в тази й част и да признае частния тъжител за невиновен, респ. да го оправдае изцяло, като потвърди присъдата в останалата й част.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба и от подсъдимия П. Г. чрез неговия защитник – адв. М. П. от САК. С жалбата се навеждат доводи, че постановената присъда е неправилна, необоснована, несправедлива, както и че същата е постановена при погрешна преценка на събрания по делото доказателствен материал и при неправилно приложение на закона. Отправя се искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част спрямо П. Е. Г. и да се постанови нова, с която да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление и оправдан изцяло.

Въззивният състав намира, че атакуваната присъда подлежи на обжалване по реда на глава XXI НПК. В хода на въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.

С допълнение към въззивната жалба, депозирано на 09.02.2026 г. с вх.

№ 40854, частният тъжител А. С., чрез повереника си адв. А. Г. от САК, оспорва анализа и оценката на доказателствата от първоинстанционния съд.

Възразява срещу кредитирането на показанията на свид. К.Г. относно свалянето на панталоните на подсъдимия и нанасянето на удари от страна на тъжителя, като поддържа, че свидетелката е могла да възприеме случилото се непълно и необективно. Оспорва се и достоверността на показанията на свид.

К., включително относно възможността да е наблюдавала инцидента през шпионката на входната врата, както и относно обстоятелствата, свързани с 2 използването на спрей от свид. Г.а. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен възрастовите и физическите особености на участниците и обстоятелството, че тъжителят се е намесил в конфликта с цел да го преустанови. Поддържа се, че доказателствата съдържат противоречия, които не са обсъдени надлежно, и че липсват мотиви защо едни доказателствени източници са кредитирани, а други – отхвърлени. Излага се тезата, че не е установено по несъмнен начин С. да е причинил телесните увреждания на подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата в частта, с която тъжителят е признат за виновен, и постановяване на съдебен акт, с който да бъде оправдан, както и присъждане на направените разноски във въззивното производство.

С допълнение към въззивната жалба, депозирано на 28.09.2026 г. с вх.

№ 124796, подсъдимият П. Г., чрез защитника си адв. М. П. от САК, поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно и в достатъчна степен обстоятелствата относно поведението на участниците в конфликта. Според защитата частният тъжител А. С. пръв се насочил към подсъдимия и му нанесъл удари, поради което действията на последния били защитни и насочени към опазване на собствената му физическа неприкосновеност и тази на майка му. Оспорва се изводът на СРС, че свидетелят П. С. не е нанасял удари на тъжителя, като се поддържа, че показанията на свидетелите К.М. и Д.П. не са били надлежно обсъдени. Защитата изтъква и противоречия между твърденията на тъжителя в подадените от него сигнали до СРП и в частната тъжба относно участието на майката на подсъдимия в инцидента, които според нея поставят под съмнение достоверността на изложената версия. Иска се отмяна на присъдата в осъдителната част спрямо Г. и постановяване на съдебен акт, с който той да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло, както и присъждане на направените разноски във въззивното производство.

В хода на съдебните прения адв. Г. - повереникът на частния тъжител А. С. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, като моли съда да отмени първоинстанционната присъда в частта, с която на основание чл. 130, ал. 3 НК подс. Г. е освободен от наказание, както и в частта относно възложените му разноски. Излага доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, като оспорва извода на районния съд за наличие на реторсия и за извършено от С. престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Според повереника този извод се основава преимуществено на показанията на свидетелките К.Г. и Р. К., които били противоречиви и повлияни от родствените им отношения с подсъдимия. Оспорва се и възможността свид. К. да е възприела непосредствено случилото се през шпионката на входната врата, както и достоверността на твърденията относно механизма на конфликта и участието на отделните лица. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е изложил достатъчни съображения за кредитирането на отделни части от свидетелските показания и за отхвърлянето на други.

Повереникът акцентира върху възрастта и здравословното състояние 3 на частния тъжител, който към момента на инцидента бил на 75 години и страдал от ревматоиден артрит, както и върху физическите характеристики на подсъдимия, който бил значително по-млад и физически по-силен. Според него версията, че С. е осъществил описаните от защитата на подсъдимия агресивни действия, не съответства на житейската логика и физическите възможности на участниците. Излага се тезата, че тъжителят се намесил с цел да защити сина си и да прекрати възникналия конфликт, а подсъдимият му нанесъл удари по главата и долните крайници. Оспорва се наличието на доказателства, установяващи по несъмнен начин, че именно С. е причинил уврежданията на подсъдимия, като се сочи, че последните биха могли да са резултат от предхождащото сбиване между подсъдимия и свидетеля П. А.ов С..

В подкрепа на тезата си повереникът посочва и обстоятелството, че пристигналите на място полицейски служители задържали единствено подсъдимия и неговия братовчед. При условията на евентуалност, в случай че съдът не възприеме искането за отпадане на приложението на чл. 130, ал. 3 НК, моли при индивидуализацията на наказанието да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства възрастта и здравословното състояние на пострадалия, множеството нанесени удари, локализацията на уврежданията и последиците за здравето му, както и липсата на критично отношение от страна на подсъдимия. Претендира осъждането на Г. да заплати разноските за двете съдебни инстанции, като заявява разноски за първата инстанция в размер на 1124 евро и представя договор за правна помощ за претендираното адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Частният тъжител А. С. заявява, че поддържа изложеното от повереника си.

Защитникът на подсъдимия П. Г. – адв. П., поддържа въззивната жалба и допълненията към нея, като моли присъдата да бъде отменена в осъдителната част и подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно отношенията между участниците в инцидента и доказателствата относно началото и развитието на конфликта. Според защитата първоначалната агресия била проявена от свидетеля П. С., който нападнал подсъдимия, а последният действал с цел да защити себе си и майка си.

Оспорва се изводът на СРС, че подсъдимият не е нанесъл удари на частния тъжител, като се поддържа, че доказателствата не са били оценени в тяхната съвкупност.

Защитникът обръща внимание на противоречията в твърденията на С., включително относно посоченото в подадена до СРП молба участие на майката на подсъдимия в инцидента, което впоследствие не било поддържано в частната тъжба. Според адв. П. тези несъответствия поставят под съмнение достоверността на изложената от тъжителя версия и налагат критична оценка на показанията му. Изтъква се също, че полицейските служители К.М. и Д.П. заявили, че на място не било посочено трето пострадало лице, както и че подсъдимият потърсил медицинска помощ непосредствено след инцидента, 4 докато тъжителят направил това няколко дни по-късно. Според защитата тези обстоятелства подкрепят тезата за недоказаност на обвинението и за наличието на продължителен личен конфликт между двете фамилии. В заключение адв. П. моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло, като претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и отрича да е извършил деянието.

В последната си дума подс. Г. моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираната жалба от А. Ц. С. чрез адв. А. Г. от САК е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивният съд намира, че същата е постановена при накърняване на основните принципи на наказателния процес закрепени в разпоредбите на чл. 12, чл. 13 и чл. 14, ал.1 от НПК, гарантиращи реализацията на неговата непосредствена задача, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от НПК. Първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му задължения съгласно разпоредбите на чл. 107 и чл.