Определение № 22 от 13.01.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 13.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20223000500158 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е молба от ЗАД „Алианц България“ с вх.№ 8132/30.12.2022 г., чрез адв. И. М., с която се иска от съда да върне като недължимо платена внесената от застрахователното дружество държавна такса по чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК за обжалване пред въззивната инстанция в размер на 2 194 лв. по сметката на Апелативен съд – Варна.

Молителят излага доводи, че въззивното производство по отношение на него е било недопустимо към момента, към който е била внесена държавната такса, поради което същата е недължимо платена и като такава следва да му бъде върната.

Настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по подадената от ЗАД „Алианц България“ жалба пред въззивната инстанция, озаглавена „насрещна въззивна жалба“, против постановеното по гр.д. № 627/2020 г. на Окръжен съд – Варна, е прекратено с протоколно определение от 13.07.2022 г., тъй като е подадена извън установения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок за обжалване. Същото е потвърдено с определение № 4380/15.12.2022 г. по ч.гр.д. №3843/2022 г. на ВКС и е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ на връщане подлежат недължимо платените държавни такси, т. е. таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано, или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като 1 недължимо платени, т. е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ , като настоящият случай не попада в нито една от сочените хипотези. ЗАД „Алианц България“ е сезирал въззивния съд с конкретно искане, подавайки жалбата си против решение № 260089/22.11.2021 г. по гр. д. № 627/2020 г. на Окръжен съд – Варна. Делото е било образувано и въззивната жалба администрирана. Съдът е предприел редица процесуални действия, регламентирани в ГПК – проверка за редовност и допустимост на жалбата, спиране на производството, възобновяване на делото след влизане в сила на прекратителното определение по отношение на „насрещната“ въззивна жалба на застрахователя. Без значение е, че към момента на подаването й същата е била недопустима, предвид факта, че е извън срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Ето защо, съдът приема, че внесената държавна такса е дължима, тъй като същата се дължи за разглеждане, а не за решаване на спора по същество, поради което следва да бъде оставено без уважение искането за връщане на платената държавна такса във въззивното производството.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№8132/30.12.2022 г., подадена от ЗАД „Алианц България“, с която се иска от съда да върне като недължимо платена внесената от застрахователното дружество държавна такса по чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК за обжалване пред въззивната инстанция в размер на 2 194 лв. по сметката на Апелативен съд – Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2