Решение № 252 от 22.11.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Карнобат, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20222130101061 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Юробанк България АД гр. София с която тази банкова институция чрез неговия пълномощник е предявило искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против И. Д. И. от гр. Карнобат , с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми поради неизпълнение на договор за предоставяне на потребителски кредит № 2689 / CL/2017 г. сключен на 23.6.2017 г. между Банка Пиреос България АД гр. София / чийто универсален правоприемник се явява Юробанк България АД гр. София / и И. Д. И. , а именно общата сума от 21 055, 31 лв. представляваща неплатени задължения от ответника И. Д. И. , включваща следните суми : 1. Неплатена главница в размер на сумата от 20000 лв.

2. сумата от 588, 54 лв. представляваща дължима се договорна възнаградителна лихва по чл. 7 ал.1 от процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № 2689 / CL/2017 г. дължима се за периода от 25.07.2017 г. до 02.01.2018 г. , 3.

Мораторна лихва / наказателна лихва за забава / в размер на сумата от 383, 64 лв. по чл.11 от същия договор за предоставяне на потребителски кредит № 2689 / CL/2017 г. за периода от 25.07.2017 г. до 07.02.2018 г. , 4. сумата от 47, 13 лв. представляваща разноски за застрахователни премии дължими се по чл. 3 ал.2 от Общите условия на Банка Пиреос България АД , 5. Сумата от 36 лв. представляваща нотариални такси за връчване на нотариална покана за доброволно изпълнение на същия кредитополучател , 1 дължима се съгласно чл. 3 .2 от Общите условия на Банка Пиреос България АД , както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 12.02. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, се явява лично неговият процесуален представител, като последния поддържа така предявените искове и моли тяхното уважаване така както са предявени , ведно с всички законни последици от това. Претендира за разноски .

Ответникът И. Д. И. чрез специално назначените му особени процесуални представители в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни иск срещу него и по този начин е взел становище по същите искове като ги счита от една страна за недопустими за разглеждане като изтъква твърдения затова касаещи основателността на същите искове , но от друга страна ги счита за изцяло неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез явилият се в съдебно заседание негов особен процесуален представител адв. К. заявява , че поддържа изразеното от нея в съдебно заседание становище за неоснователност по повод предявените искове и моли отново исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените така предявени от ищеца Юробанк България АД гр.

София искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника И. И. съществуването в полза на ищеца посочен по- горе на твърдяните от него вземания за посочените от него суми – главница , лихви и други вземания по договор за потребителски кредит. Съдът намира , че същите искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане и затова следва да се произнесе със съдебно решение по съществото на делото. За да бъдат уважени тези претенции , установителни по своята същност съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения 2 от страните потребителски паричен кредит и посочената писмена форма договор за предоставяне на потребителски кредит № 2689 / CL/ 2017 г. , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по договора за кредит на ответника в качеството му на кредитополучател на същата сума

, ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за кредит и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че кредита е предсрочно изискуем.

Не се спори между страните по делото , че Юробанк България АД е станала универсален правоприемник на Банка Пиреос България АД чрез влИ.е на последната в първата, съгласно вписване от дата 12.11.2019 г.. Не се спори между страните по делото , а е и видно от приложените към делото писмени доказателства , както и това се потвърждава и от заключението на вещото лице А. по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза , че с договор за предоставяне на потребителски кредит № 2689/ CL / 2017 г. , сключен на дата 23.06.2017 г. между ответника И. Д. И. и Банка Пиреос България АД , ответникът е получил от същата банка потребителски кредит в размер на сумата от 20000 лв.. Съгласно същия договор същата сума от 20000 лв. ответникът се е задължил да я върне на кредитора съгласно чл. 5 и чл.2 от договора в срок до 23.06.2023 година , ведно с уговорените лихви, такси, комисионни и др. разходи към нея – договорни такива съгласно чл.

14.2 от договора в размер на общата сума от 23900, 79 лв., като плати общо 72 броя погасителни вноски . В същия договор в чл.4.1 е посочено , че същите погасителни вноски включващи част от главницата и начислената за съответния период лихва, ще се плащат на предварително уговорен от страните ден от месеца съгласно погасителен план явяващ се приложение 1 и представляващ неразделна част от договора , като съгласно чл. 4.2 първата дължима се месечна погасителна вноска е с падежна дата 25.07.2017 г. , а съгласно чл. 5 крайния срок за издължаване на кредита ведно с всички лихви , такси, комисионни и др. разходи е датата на която изтичат 72 месеца , считано от датата на усвояване на кредита.По делото обаче липсва такъв представен погасителен план. Съгласно чл. 7. 3 от договора е определен приложимият към датата на подписването на договора променлив годишен лихвен процент от 5, 75 %. Съгласно чл. 11 и чл. 23.1 от същия договор и чл.

8.1. от ОУ на банката е че банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е от задълженията във връзка с тази договор от кредитополучателя респ. и при просрочие с повече от 7 дни на която и да е вноска по кредита, при неплащане вкл. и при непълно плащане на вноска по кредита.

Съгласно заключението на вещото лице А. по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните по делото 3

, съдът е приел като абсолютно доказателство е че ответникът е получил плащане в размер на сумата от 20000 лв. на датата на подписването на договора - 23.06.2017 г. , като същият не е извършил никакви плащания по процесния договор за потребителски кредит .

По този начин въз основа на горепосочените клаузи на договора за предоставяне на потребителски кредит и на уговорените и приложими общи условия на длъжника по договора за потребителски паричен кредит е била изпратена нотариална покана от страна на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита , считано от 03.1.2018 г., което писмо длъжника не е получил и не е извършил исканите плащания по договора от страна на кредитора. Съдът намира , че са ангажирани по делото доказателства, обективиращи надлежно упражняване правото на банката да обяви целия дълг за предсрочно изискуем чрез отправяне на волеизявление до длъжника. По принцип недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника се приема за получено в случай, че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай, че договорът за кредит не обективира такава уговорка /какъвто е и настоящия случай/, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37 – 58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус по реда на чл. 50 ЗННД (в този смисъл решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/14 г. на I т. о. на ВКС, решение № 148/2.12.2016 г. по т. д. № 2072/15 г. на I т. о. на ВКС). В разглеждания случай ответника е бил поканен от банката с нотариална покана от 20.10.2017 г., обективираща както изявление на банката за настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредитното задължение, така и покана за доброволно изпълнение да заплати всичките си задължения по договора за кредит в срок от 7 работни дни от датата на получаването на поканата, с предупреждение, че при неизпълнение в дадения седмодневен срок от получаване на поканата, банката ще предприеме действия за принудително събиране на цялото задължение до крайния срок за погасяване, съгласно предвидения в закона ред. Длъжникът е търсен на адреса неколкократно по различно време, но не е бил намерен. Поканата е връчена по реда на чл. 50 ЗННД чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и е изтекъл 4 двуседмичният срок, в който длъжникът е имал възможност да я получи от кантората на нотариуса. Това се установява от констативния протокол на нотариуса от 20.10.2017 г., където е удостоверено непотърсването й от адресата в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК от залепване на уведомлението и връчването й на дата 18.12.2017 г.. При това положение съдът приема , че са настъпили условията на фингираното връчване на нотариалната покана на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК . Това е така тъй като с изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК на 03.01.2018 г. длъжника се счита за уведомен относно обявяването на предсрочната изискуемост, както и че разпоредбата на чл. 47 ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, е постановена практика на ВКС, намираща израз в решение № 84 от 05.06.2014 г. по т. д. № 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 217/12.05.2015 по дело № 62/2014 на ВКС, ТК, I т. о., както и в определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч. т. д. № 187/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. По делото са налице данни, от които да е видно, че при осъществяване на процедурата, уредена в чл. 47, ал. 1 ГПК са спазени всички законови изисквания. При връчване на книжата нотариусът е приложил нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й хипотези, като е издирил и връчил съобщението/книжата на постоянния адрес на адресата , който е вписан и в процесния договор, като не е било възможно да я връчи по настоящия адрес на длъжника който е в К.И. . В тази връзка съдът не споделя аргументите на ответната страна, че нотариусът не е изпълнил вмененото му от ал. 3 на чл. 47 от ГПК задължение служебно да провери пълната адресната регистрация на длъжника, местоработата, съответно местослуженето, тъй като те не са императивни изисквания касаещи нередовността на връчването .

Разпечатката съдържа 21 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd8823bc-8ce1-4ce1-b601-e82475edb610