Решение № 812 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100504223 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.01.2023 год., постановено по гр.дело №65276/2020 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, са отменени на основание чл. 40, ал. 1 ЗЕУС по искове на В. В. А. и Ц. К.

К. срещу етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ул.“Акад. ******* решенията на Общото събрание, проведено на 01.12.2020 год., по т. 3 от дневния ред за определяне на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и по т. 4 от дневния ред за определяне на месечна вноска за управление и поддръжка на етажната собственост и ответниците са осъдени да заплатят на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 830 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ул.“Акад.

*******. Жалбоподателите поддържат, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото липсват данни за предполагаемите разходи за управление и поддържане или ремонти на общите части. Етажната собственост имала приет бюджет на разходите за управление и поддръжка в размер на около 13 000 лв. месечно. – видно от протокол от проведено на 04.09.2019 год. общо събрание на етажните собственици, на което били одобрени прогнозни разходи по пера, което доказателство не било взето предвид от СРС.

Освен това непосочването на разходите за управление и поддръжка на общите части не обуславяло незаконосъобразност на решението за определяне на вноската за управление и поддръжка. Достатъчно било вноската да е определена в еднакъв размер за всеки живущ в 1 сградата, като самият размер на вноската се определял от Общото събрание. По делото били представени и протоколи за проведени Общи събрания в периода от м.ноември 2019 год. до м.ноември 2021 год., но същите не били обсъдени от първоинстанционния съд. Неправилно СРС бил свързал вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ и нейния размер с конкретен ремонт, като недопустимо й бил придал целеви характер. Волята на законодателя била в етажната собственост да се генерират средства, които в бъдеще ще бъдат използвани за ремонтни дейности, свързани с нуждата на сградата, като тези ремонтни работи не били изначално формулирани и определени по размер – чл. 49, ал. 1 и чл. 50, ал. 5 ЗУЕС.

Анализът на правната уредба сочел, че целево било единствено разпореждането със средствата, но не и набирането им във фонда, поради което и самите вноски и техният размер не можело предварително да бъдат обусловени от конкретен ремонт и неговата стойност. Вноска във фонда се дължала от всеки собственик от момента на възникване на етажната собственост – чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, като Общото събрание било компетентно по собствена преценка да определи размера на вноската – т.е. касаело се до въпрос за целесъобразност, който не подлежал на съдебен контрол. В разглеждания случай ищците били възразили, че поканата за Общото събрание била обявена несвоевременно, че не бил събран необходимия кворум и че събранието не било проведено по предвидения в закона ред. Тези възражения били неоснователни с оглед ангажираните по делото доказателства.

Спазени били изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане на Общото събрание.

Спазено било и изискването вноските да са съразмерни с притежаваните идеални части. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата В. В. А. и Ц. К. К. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че решението на Общото събрание от 04.09.2019 год. действително било влязло в сила. Видно било от заключението на вещото лице по допусната по делото съдебно-икономическа експертиза, че нито едно от перата по този бюджет не се изпълнявал и нито един от етажните собственици, гласували „за” размера на вноските, не ги внасял, което било злоупотреба. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части се разпределяли поравно съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Следователно, сумата, която следвало да плащат задължените лица, следвало да се определи на база реалните разходи за управление и поддържане. Именно затова били използвани думите „разпределение на разходи”, а не „такса”, „вноска” и т.н, което означавало, че определената сума за плащане не можело да бъде посочена произволно, а следвало да се базира на реално извършваните разходи - § 1, т.

11 от ДР на ЗУЕС. Поради това и размерът на вноската следвало да бъде съобразен с реалното потребление, включително на вариращите разходи — за вода, електричество и други. Поради това определянето на размера на вноските без да се отчита реалното потребление и реалните нужди за поддръжка на сградата, противоречало на закона. Освен това очевидно било, че разходите по този т.нар. бюджет били очевидно драстично завишени.

Процесната сграда била обикновена пететажна кооперация, без луксозни общи части и без зелени площи. Ноторно било, че разходите за почистване в една такава сграда били около 2

150 лв. месечно, а за портиери – в рамките на 25 – 55 лв. на ден. Поддръжката на зелени площи, ако имало такива, била до 1.65 лв. на квадратен метър — а процесната сграда дори нямала прилежащи зелени площи. Изпълнението на обжалваното решение означавало, че едно четиричленно семейство, обитаващо жилище в процесната сграда, следвало да заплаща 640 лв. само за поддръжка. Процесното решение било правилно и в частта му, в която било отменено решението по т. З от дневния ред за определяне на вноска за фонд „Ремонт и обновяване”. СРС бил взел предвид, че действително в закона не се поставяла горна граница на вноските, но те трябвало все пак да са съобразени с планираните разходи за ремонт и с действителните нужди на сградата, а не да се определят произволно. План за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградата не бил приеман нито за предходен, нито за следващ период. Не бил представян и отчет за какво били разходвани събраните суми. От систематичното тълкуване на нормите на чл. 23, ал. 1, т. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС следвало, че размерът на вноските за фонд ремонт и обновяване следвал да е съобразен поне приблизително с предвидените ремонти и/или с вече извършените такива. Видно било от приложените протоколи, че необходимите за ремонтите суми били приети без каквато и да е техническа обосновка и остойностяване, произволно били посочвани стойности на ремонти. Това било потвърдено косвено и от отговорите на поставени въпроси по чл. 176 ГПК от управителя към процесния период — М.Ч. Следвало да се има предвид, че идентични решения на Общото събрание, приети на 28.05.2020 год., били отменени като незаконосъобразни с решение от 29.10.2021 год. по в.гр.дело №3260/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в. В случая не било представено каквото и да е доказателство за промяна на обстоятелствата в периода от половин година – от 28.05.2020 год. /датата на отмененото решение на Общото събрание с влязло в сила съдебно решение/ до 01.12.2020 год. /датата на процесното решение/, която да налага промяна в размера на вноската за фонд „Ремонт и обновяване”. Изтъкнатите във въззивната жалба доводи за съществуването на сериозни течове в становище от 2017 год. били валидни и към момента на отмяната на предходното решение. И към тогавашния момент, и към момента на вземане на процесното решение, не били предприемани каквито и да било мерки за отстраняване на течовете, не било направено обследване, нямало конструктивно становище и оценка на евентуалните необходими ремонти. Само била определена повече от два пъти по-висока вноска. Въпреки че решенията на Общото събрание били особен вид многостранни сделки, те също се подчинявали на общите правила за добросъвестност и забраната да се вреди другиму, както и не можело да служат за неоснователно обогатяване на едни лица за сметка на други. В случая размерът на сумите бил очевидно прекомерен и имал за цел да наложи необоснована и непоносима финансова тежест на конкретни собственици. Ако управителят на етажната собственост не събирал дължимите суми за фонд „Ремонт и обновяване“ на субективен принцип от определени собственици, то това не можело да служи като основание да се увеличава безконтролно финансовата тежест на останалите. Очевидно било, че не всички собственици били третирани еднакво, което водело до извода, че решението за определяне на размера на вноските било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

От събраните по делото доказателства било видно, че системно през 2020 и 2021 год. в 3 процесната сграда били приемани решения от Общото събрание, като едно и също мнозинство било определяло явно завишени вноски за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване”. Това мнозинство обаче не внасяло нито лев от посочените вноски, включително по влезли в сила решения – от 30.03.2021 год. и от 25.08.2020 год. Приетият „бюджет” от 04.09.2019 год. бил фиктивен, с явно завишени разходи, не били предприемани каквито и да е действия по изпълнението му, не били осчетоводявани разходи или задължения за портиери, почистване, озеленяване, възнаграждения за управител и касиер.

Не били приемани и не били осчетоводявани надлежно каквито и да е задължения, за да служат като основа за разпределение на разходи. Дори по твърденията на ответниците, основните разходи били за съдебни разноски – по заведени дела за претенции именно против ищците по настоящото дело, които всъщност били почти единствените, които заплащали някакви суми за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване”. Въззивният съд бил длъжен да изследва поставените въпроси за законосъобразност на размера на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, независимо от това, че чл. 50 ЗУЕС не поставял лимит за размера на вноските. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е по делото, че всеки един от ищците е собственик на индивидуални обекти в процесната сграда, а ответниците са собственици на останалите индивидуални обекти в нея /т.е. за процесната сграда са приложими специалните правила по ЗУЕС – виж чл. 1 и 3 от закона/.

Видно е от приетия като доказателство по делото протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда от 01.12.2020 год., че на посочената дата били взети решения, както следва: по т. 3 от дневния ред била определена месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 150 лв. на 1 % ид.ч. от общите части на сградата, като вноската за м.декември 2020 год. следвало да бъде платена в срок до 15.12.2020 год. и по т. 4 от дневния ред била определена вноска за управление и поддържане на общите части в размер на 160 лв. на живущ, като вноската за м.декември 2020 год. следвало да бъде платена в срок до 15.12.2020 год.