Решение № 135 от 08.12.2022, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Девня, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20223120200221 по описа за 2022 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД, ЕИК: 200715946, срещу ЕФ № 8504347220. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 5, ал. 7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 1, ал. 2, т. 2, вр. чл. 179, ал. 3 А от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира 1 за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за отсрещната страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 07. 23 ч., на 05. 11. 2020 г., в землището на гр. *******, обл. ******, с устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. с ДК№ ********, с допустима техническа маса 20 500 кг., брой оси 2, категория евро 6, собственост на възз. „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД, се движи в композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, с обща допустима техническа маса 50 000 кг., по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Съставен бил ЕФ № 8504347220, връчен по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

2

От обективна страна за съда не остава съмнение, че възз. „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД е собственик на т. а. с ДК№ *******, с допустима техническа маса 20 500 кг., брой оси 2, категория евро 6. По категоричен и безспорен начин се доказа, че в 07. 23 ч., на 05. 11. 2020 г., в землището на гр.

********, обл. **********, посочения т. а. се движи в композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, с обща допустима техническа маса 50 000 кг., по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Същевременно не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Горното съдът прие въз основа на кредитираните писмени материали.

Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата, тяхната поддръжка и ремонт, съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. ЕССПТ по чл. 10, ал. 1 от ЗП е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, които сами по себе си не представляват автоматизирано техническо средство, респективно за същата не существува изискване за сертификат и одобрение от БИМ /съдът събра доказателства в тази насока, като се установи годност за приемане на изграждане, доставка и монтаж на стационарна контролна точка/. ЕФ съдържа всички реквизити съгласно чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП, в частност съдържа в достатъчна степен индивидуализиращи признаци относно място, дата, описание на нарушението, 3 като същевременно няма нормативно изискване да съдържа дата на издаване /съдът събра доказателства в тази насока, като се установи същата – 30. 05.

2022 г., което изключва давностни срокове/. Действително въззивникът е сключил договор с друго юридическо лице, което реално посредничи относно електронно събиране на пътни такси. В тази връзка следва обаче да се отбележи, че законодателят изрично е предвидил отговорността при изцяло /както е в конкретния случай/ или частично незаплащане на такса, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се носи от собственика, а не от посредника. Това е напълно логично, доколкото именно негово е задължението и дали той ще ползва услугите на трето лице е възможност от която може да се ползва, но това по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му. Тълкуването на закона от страна на въззивника в тази насока би довело до невъзможност да се ангажира ничия отговорност, доколкото законодателят не е предвидил такава за посредника, напротив, визирал е изрично собственика. Следва да се уточни и това, че съгласно договорните отношения между страните, при смяна на регистрационен номер, въззивникът е следвало до потвърждение за пренасочване на бордовото устройство /което е уникално за всяко заявено превозно средство/, т. е. неговото асоцииране /за конкретното това е станало на 10. 12. 2020 г., което времево е след датата на визираното нарушение/, да заплаща дължимите тол такси чрез закупуване на маршрутни карти, още повече, че на дисплея се е изписвал стария регистрационен номер. Чл. 2, т. 7 от Регламент за изпълнение ( ЕС ) 2020 / 204 действително предвижда възможност за отстраняване на нередност преди предприемането на принудителни мерки, но изрично се уточнява, че когато такава е предвидена съгласно националното законодателство, което в българското липсва. Но следва да се акцентира на това, че по делото се събраха данни, че за кратък период от време: 05. 10.

2020 г. - 27. 11. 2020 г., което е малко над 50 /петдесет/ дни, относно въззивникът са регистрирани идентични на настоящия казус нарушения, при това 18 /осемнадесет/ на брой, което вероятно не е идеята на европейския законодател. Освен задължение за уведомяване /което не се изчерпва с кореспонденция, а с подписване на приложение ком договора/, въззивникът има такова за своевременно заплащане на дължими такси, като това може да направи по два начина – чрез тол декларация или чрез маршрутна карта, като и чрез двата заплаща дължимото, респективно със своите действия, същият 4 по никакъв начин не е изпълнил задължението си. Без коментар следва да се остави довода относно ред на издаване на ЕФ, доколкото изразеното от въззивника не кореспондира с нормативно установеното в Република България. Приложени документи по никакъв начин не оневиняват въззивника, доколкото същият не е изпълнил своевременно задължението си относно твърдяното нарушение.

Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № 8504347220, с който на „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД, ЕИК: 200715946: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 5, ал. 7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 1, ал. 2, т. 2, вр. чл. 179, ал. 3 А от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.

ОСЪЖДА „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД, ЕИК: 200715946 да заплати на Агенция – Пътна инфраструктура сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5