Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 25.02.2026, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 132/2025
Вид
Решение № 21
Подписан
25.02.2026
В сила
27.03.2026
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20251880100132 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр.

София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В. Н., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против А. П. Д. от с. Б., общ. С., С. област, ул. „...” № , ЕГН **********.

Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.10.2024 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 713/2024 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК с № 437 от 28.10.2024 г. за сумата от 836,14 лева – главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2024 г. до изплащане на вземането, както държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева адвокатско възнаграждение. Вземанията произтичат от следните обстоятелства :

Неизпълнение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + .... ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер + .............. ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ....., сключени между А. П. Д. и „Йеттел България” ЕАД на 13.09.2022 г. Задълженията са за периода от 13.09.2022 г. до 24.11.2022 г., за което са издадени четири броя счетоводни документи през периода от 25.09.2022 г. до 25.01.2023 г., като главницата включва абонаментна такса и използвани услуги за трите предпочетени 1 номера и неустойка за всеки от тях. При така изложените фактически обстоятелства се иска от съда да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 836,14 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 713/2024 г. по описа на Районен съд Своге. Претендира се и присъждане на направените разноски, както по настоящото дело, така и в заповедното производство. По делото постъпи и подробно писмено становище от пълномощника на ищеца.

От назначения на ответника особен представител предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Иска се от съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 713/2024 г. по описа на Районен съд Своге.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на процесуалните представители и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Страните са били обвързани от три договора за мобилни услуги от 13.09.2022 г., с двугодишен срок на действие. Налице е неизпълнение по него за отчетния период от 13.09.2022 г. до 24.11.2022 г. от страна на потребителя – ответник по настоящото дело. А. Д. не е заплащала месечни абонаментни такси, които не са обвързани с фактическото потребление и са предварително определени в договора. Тежестта за доказване на направени плащания е на ответника, като доказателства в тази насока липсват. Във връзка с неизпълнението и по силата на ОУ мобилният оператор едностранно е прекратил договорите, а поради неизпълнението и според уговореното от страните, „Йеттел България” ЕАД е начислило неустойка по всеки от трите договора.

По договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ...... абонаментната такса и цената на използваните услуги за периода от 13.09.2022 г. до 24.11.2022 г. е в общ размер на 106,50 лева, а неустойката е 147,03 лева ; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ......... абонаментната такса и цената на използваните услуги за периода от 13.09.2022 г. до 24.11.2022 г. е в общ размер на 147,76 лева, а неустойката е 147,03 лева ; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ........... абонаментната такса и цената на използваните услуги за периода от 13.09.2022 г. до 24.11.2022 г. е в общ размер на 140,79 лева, а неустойката е 147,03 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са следните :

Налице са валидни договори за мобилни услуги, сключени между ищеца и ответника. „Йеттел България” ЕАД, чрез лицата които го представляват, доказа съществуването на вземанията, размера им и тяхната изискуемост. А.

Д. не представи доказателства, че е изпълнила задълженията си по договора.

2

Приетите по делото документи не са оспорени от страните, с оглед на което съдът счита, че те са истински – автентични и верни. Договорите от своя страна са частни писмени документи, който съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях, като същите не се оспорват по смисъла на чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. В този случай той има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. В тежест на ответника е да го опровергае, но в тази насока не бяха представени никакви доказателства.

По силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело не се събраха доказателства такива да са налични. В случая поради неизпълнение от страна на абоната на задължението му да плати в срок месечните сметки, съгласно предвиденото в чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в” от Общите условия, договорът е бил прекратен едностранно от доставчика. В договора е предвидено, че в случай на прекратяване му по вина или по инициатива на потребителя, неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни такси, като се дължи и част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената преференциална. С оглед очакваната продължителност на сключения договор за мобилни услуги от 24 месеца, претендираната неустойка в размер на три месечени абонаментни такси не е необсновано висока. В Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. е прието, че неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнение поради разваляне е дължима, ако такава е била уговорена. Именно тази хипотеза е налице по настоящото дело, като неустойката е компенсаторна, защото има за цел възмезди оператора за вредите от неизпълнението от страна на абоната – чл. 88, ал. 1, изр. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Този размер е предварително определен в договора и съответства на нейния обезщетителен характер за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД ). Тази вреда към момента на сключване на договора е предвидима и представлява нереализирана печалба от ползване на предпочетения номер в рамките на уговорения срок, като прекратяването на договора по вина на потребителя преди срока лишава ищеца от възможността да реализира печалби от месечните такси. В случая клаузата за заплащане на неустойка, ненадхвърляща три месечни абонаментни такси, не може да се определи като неравноправна и не сочи на несъответствие с присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Установи се по делото неизпълнение на парични задължения от страна на ответника. Прекратяването на услугите е факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната, поради което не е и следвало да й бъде връчвана писмена покана. От друга страна, самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 ЗЗД. А. Д. не е изпълнила паричните си задължения до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че й е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият 3 елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в общ размер на 472,43 евро, от които адвокатско възнаграждение в размер на 204 евро, 63,91 евро – заплатена държавна такса и 204,52 евро – възнаграждение на особен представител. Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство , които са в общ размер н а 258,20 евро. С оглед на обстоятелството, че от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, всички присъдени парични суми следва да бъдат в тази валута.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Приема за установено по отношение на А. П. Д. от с. Б., общ. С., С. област, ул. „...” № , ЕГН **********, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 427,51 евро – главница, представляваща сбор от парични задължения произтичащи от неизпълнение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ............, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ............. и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + .............., сключени между А. П. Д. и „Йеттел България” ЕАД на 13.09.2022 г. ; задълженията са за отчетния период от 13.09.2022 г. до 24.11.2022 г., за което са издадени четири броя счетоводни документи през периода от 25.09.2022 г. до 25.01.2023 г., като главницата включва абонаментна такса и използвани услуги за трите предпочетени номера и неустойка за всеки от тях, заедно със законната лихва върху сумата от 427,51 евро, считано от 25.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда А. П. Д. от с. Б., общ. С., С. област, ул. „...” № , ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 472,43 евро – представляваща направени разноски по гр.д. № 132/2025 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда А. П. Д. от с. Б., общ. С., С. област, ул. „...” № , ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 258,20 евро – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 713/2024 г. по описа на Районен съд Своге .

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

4

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5