Решение № 117 от 28.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500230 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №26 от 07.02.2023г., постановено по гр.дело №395/2022г. по описа на Окръжен съд-Хасково, „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН:**********, от с.С., община Х., област Х., ул.“Втора“№24, сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2021г. между с.В. и с.С., област Х., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.09.2021г. до окончателното изплащане на главницата, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 40000лв. като частичен от 50000лв. е отхвърлен; „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати в болза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Хасково, сумата в размер на 600лв. – държавна такса; „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН:**********, от с.С., община Х., област 1

Х., ул.“Втора“№24, направените по делото разноски в размер на 400лв., платено възнаграждение за вещи лица; „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „К.с.“, бул.“М.“№10, вх.2, ет.1, ап.12, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер на 1750лв. с ДДС; Г. Н. Г. с ЕГН:**********, от с.С., община Х., област Х., ул.“Втора“№24, е осъден да заплати на „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“№1, направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск, в размер на общо 587,50лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.

Н. Г., който чрез пълномощника адв.К. Г. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 15000лв. до пълния предявен като частичен от 50000лв. размер от 40000лв., с доводи за неправилност относно действително претърпените вреди и прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, като се поддържа липса на съпричиняване. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част, включително относно присъдените в полза на ответника разноски, и присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 25000лв., ведно със законната лихва от 07.09.2021г. до окончателното му изплащане, както и за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по жалбата „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“АД не е подал отговор на същата.

Против решението е подадена въззивна жалба и от „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“АД, чрез пълномощника юрисконсулт П. Н., посредством която то се атакува в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 15000лв. със законна лихва от 07.09.2021г. и разноски с доводи за неправилна преценка на доказателствата и формирани въз основа на нея погрешни изводи по отношение на механизма и вината за настъпването на процесното застрахователно събитие, както и такива за прекомерност на присъденото обезщетение, съобразно действителните вреди 2 и принципа на справедливостта, като се поддържа съпричиняване на вредоносния резултат и се възразява по отношение на началния момент на законната лихва, който се счита да е от датата на представяне на банкова сметка от насрещната страна, данни за каквато и до настоящия момент да не са представени. Претендира се за отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на обезщетението, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба Г. Н. Г. е депозирал чрез пълномощника адв.К. Г. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Г. Н. Г. против „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“АД иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 40000лв. частично от 50000лв. /според допуснатото в съдебно заседание от 23.01.2023г. при условията на чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска относно неговия петитум чрез увеличаването му/ за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от него вследствие получените при ПТП на 29.07.2021г. между с.В. и с.С., област Х., причинено по вина на водача Х.С.Ш. при управление на лек автомобил „Д.М.“ с рег.

№....., за който е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица ....., валидна от 21.09.2020г. до 21.09.2021г., травматични увреждания – луксация на дясно коляно с разкъсване на външно-латерална мускулна формация, наличие на оток и деформация в областта на дясното коляно и сублукация на дясната колянна става, ведно със законната лихва от 07.09.2021г.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на валидна застраховка към датата на ПТП. Оспорил е механизма на произшествието с твърдения то да не се дължи на противоправно поведение на застрахования. Заявил е възражение за съпричиняване, основаващо се на обстоятелствата, че след като ищецът Г. е бил принуден да спре аварийно с л.а. „О.К.“ с рег.№......, не е сигнализирал чрез задействане на аварийните 3 светлини, респективно габаритните светлини и не е поставил светлоотразителен триъгълник, с който да ангажира вниманието на останалите участници в движението, с които си неправомерни и необмислени действия е нарушил правилата на чл.59а, чл.74а и чл.97 от ЗДвП. Оспорил е претърпените вреди и размера на претендираното обезщетение. Оспорил е началния момент на претендираната законна лихва с твърдения такава да се дължи от датата на представяне на банковата сметка, т.е. от подаване на исковата молба, тъй като пострадалият е осуетил възможността да му бъде изплатено справедливо обезщетение в рамките на извънсъдебното производство и е налице забава на кредитора по чл.380,ал.3 от КЗ.

С първоинстанционното решение е прието въз основа на писмените доказателства, заключенията на назначените съдебни автотехническа и медицинска експертизи и показанията на разпитаните свидетели да се установява по несъмнен начин процесното произшествие да е настъпило по вина на водача Х.С.Ш. при управление на лек автомобил „Д.М.“ с рег.№..... с валидна застраховка при ответното застрахователно дружество, който при нарушение на правилата за движение по пътищата – закъсняла реакция за аварийно спиране и неадекватна реакция за предотвратяване на удара със спрелия автомобил „О.К.“, до който в непосредствена близост се намирал ищеца, чрез отклоняване „надясно“ в момента, когато вече е възприел спрелия в дясно на платното за движение автомобил, в нощни условия, на неосветен участък, причинил на ищеца телесно увреждане – изкълчване на дясно коляно с разкъсване на външната странична формация, наложило открито наместване на коляното, като причиненото увреждане е наложило и луксация на дясното коляно, лечение на оток и деформация, сублукация на дясна колянна става чрез оперативна интервенция, при което да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като, макар и да е установено, че ищецът не е поставил светлоотразителен триъгълник, с което да сигнализира аварирането на автомобила му на пътното платно, същият, както и спрелия автомобил на притеклия се на помощ св.В.А., са били с включени аварийни светлини и габарити, поради което и тъй като, според вещото лице по автотехническата експертиза, по принцип аварийните светлини се виждат на разстояние над 150м., което би било в зоната на видимост на водача на „Д.М.“, който, въпреки възможността да забележи 4 спрелите автомобили с аварийни светлини, не е предприел мерки да спре или да намали скоростта, вместо което е управлявал със скорост 74км/ч, която не е била съобразена с наличната опасност на пътя, като дори при липса на каквито и да било светлоотразителни елементи е имал техническа възможност да предприеме своевременна и адекватна на пътната обстановка реакция, с която да предотврати настъпването на произшествието. При определяне на размера на обезщетението са взети предвид: характера на причинените физически увреждания; продължителността на възстановителния период, през време на който ищецът е бил с обездвижен десен крак за около 40 дни и е проходил след шест месеца, когато се е върнал на работа; необходимостта от чужда помощ за около месец и половина; отражението на станалото върху неговата психика и физика. По отношение на претендираната законна лихва е прието такава, съгласно чл.429,ал.3,изр.2 от КЗ, да се дължи от датата на уведомяване от застрахования за настъпилото застрахователно събитие или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от данните е найранна, като в случая няма данни за уведомяване на застрахователя от застрахования, а ищецът е предявил претенцията си на 07.09.2021г., от която дата да се дължи законната лихва.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмена претенция по пощата, получена от застрахователя на 07.09.2021г., който с уведомление изх.№138/07.01.2022г. е отказал заплащането на такова, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Безспорно е за страните във въззивното производство настъпването на пътно-транспортното произшествие на 29.07.2021г. на пътя между с.В. и с.С. между управлявания от водача Х.С.Ш. лек автомобил „Д.М.“ с рег.№....., застрахован към ответния застраховател, и авариралия лек автомобил „О.К.“ с рег.№......, управляван от ищеца Г. Г..

Спорът се концентрира около механизма на настъпване произшествието и причастността и на двамата водачи към него. на

За произшествието е съставен представения с исковата молба 5 констативен протокол. Същият с отговора на исковата молба е оспорен от ответника досежно съдържащите се в него констатации. Протоколът не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно механизма на произшествието и причинно следствената връзка между него и щетите, по отношение на които обстоятелства се основава на изявленията на участниците в него, които изявления удостоверява по обвързващ начин, съгласно чл.179,ал.1 от ГПК, но не и съответствието им с действителната фактическа обстановка. Във връзка с произшествието е било образувано ДП №676/2021г. на РУ при ОДМВР-Х. за престъпление по чл.343,ал.1,б.Б вр. чл.342,ал.1 от НК, което не е приключило. От показанията на ангажирания от ищеца свидетел В.А., присъствал при настъпване на произшествието, и от приетото заключение от 13.01.2023г. на САТЕ, което съдът възприема като обосновано и кореспондиращо на останалите доказателства, се установява, че на 29.07.2021г., около 21,55 часа, в посока от с.В. към с.С. /изток-запад/ се е движел лекият автомобил „Д.М.“ със скорост около 74,9км/ч, при нормална видимост, по сух хоризонтален прав асфалтов участък от платно за двупосочно движение, и на около 2800м след изхода от с.В., в процеса на разминаване с микробус, водачът Х.Ш. е възприел спрелия в дясната част на платното за движение /в северната пътна лента/ в посока към с.С. аварирал лек автомобил „О.К.“, чийто водач Г. Г. се е намирал извън автомобила в зоната на предна лява врата, а пред него е бил спрян автомобила на св.А., пристигнал по молба на Г., за да му помогне да изтеглят колата, която не искала да пали. За предотвратяване на удара водачът на лекия автомобил „Д.М.“ задействал екстремно спирачната система и предприел маневра „отклонение надясно“, при което настъпил заден кос удар между предната му челна лява част и задния ляв ъгъл на спрелия автомобил „О.К.“, при който последният се придвижил напред със завъртане в хоризонталната равнина в посока обратна на часовниковата стрелка. В процеса на изместване водачът Г., който бил извън автомобила, в близост до предна лява врата, хванат за волана, също бил изместен чрез връзката с волана, но останал в динамичния коридор на лекия автомобил „Д.М.“ преди следващия му контакт с лекия автомобил „О.К.“ в зоната на предна лява врата и бил ударен от него. Според заключението, при конкретната пътна обстановка водачът на лек автомобил „Д.М.“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като опасната зона за спиране е била 69,15м., а при 6 движение с включени къси светлини е могъл да забележи авариралия автомобил от разстояние около 75м., при което е имал време за реакция от 1,6сек. Като причини за възникване на произшествието от техническа гледна точка се сочат от една страна необезопасяването с предупредителен светлоотразителен триъгълник на спрелия на платното за движение поради повреда и невъзможност да бъде изместен лек автомобил „О.К.“, какъвто триъгълник присъствалият на място св.А. не е видял и сочи Г. да не е бил със светлоотразителна жилетка, а от друга закъснялата реакция на водача на лекия автомобил „Д.М.“ за аварийно спиране и неадекватната му реакция за предотвратяване на удара чрез отклоняване на автомобила „надясно“ в момента, в който е възприел спрелия именно в дясно на платното за движение в нощни условия и на неосветен участък лек автомобил „О.К.“. Според св.А., двата спрели автомобила са били с включени аварийни светлини, а, според заключението, в случай, че водачът на лек автомобил „О.К.“ беше спрял на обозначеното за това място, своевременно беше задействал аварийните, респективно габаритните си светлини и беше поставил светлоотразителен триъгълник, от техническа гледна точка процесното произшествие не би настъпило. Отговорът на този поставен от ответника въпрос, обаче, е релевантен при кумулативното наличие на трите предпоставки. Налице е била обективна невъзможност авариралия автомобил да бъде изместен извън платното за движение, тъй като, според поясненията на експерта в съдебно заседание на 23.01.2023г., десните му гуми са били разположени върху затревения банкет, максимално вдясно, доколкото позволява банкета, който е 40-60см., с много малка широчина, а вдясно от него има храсти и дървесна растителност, които не позволяват позициониране на автомобила. Освен това, според експертът, по принцип аварийните светлини се виждат на разстояние над 150м., което е било в зоната на видимост на водача на лекия автомобил „Д.М.“, като дори и без да са били включени, както и при липса на други светлоотразителни елементи, водачът е имал възможност да види авариралия автомобил и да спре при своевременна реакция от негова страна. При така установеното настоящата инстанция намира произшествието да е настъпило вследствие единствено виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Д.М.“ поради несъобразяване на скоростта на движение, макар и разрешена за този пътен участък, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, попречила му да спре 7 своевременно и да избегне възникналата опасност за движението при наличие на техническа възможност, с което е нарушил изискването на чл.20,ал.2 от ЗДвП, както и поради извършената от него неадекватна на положението на авариралия автомобил маневра, предприемайки отклонение „надясно“ в посоката, в която именно се е намирал същия, в нарушение на правилото на чл.25,ал.1 от ЗДвП. Поведението на ищецът Г. не е нито в нарушение на правилата на чл.59а, чл.74а и чл.97 от ЗДвП, нито обективно е допринесло за настъпване на произшествието и вредоносния резултат, в каквато връзка възражението на ответника по чл.51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване е неоснователно. Г. е бил принуден да спре управлявания от него автомобил „О.К.“ поради повреда, непозволяваща движението му, позиционирал е същия максимално в зоната на банкета, доколкото малката му широчина и залесеността на терена в дясно от него е позволявала, незабавно е взел мерки за изтегляне на автомобила от пътното платно, търсейки помощ от отзовалия се св.А., и е включил аварийните светлини на автомобила, за да сигнализира останалите участници в движението. В ситуация на повреда и невъзможност за изместване на автомобила от платното за движение като настоящата разпоредбата на чл.97,ал.3 от ЗДвП вменява задължение на водача да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. В съответствие с това изискване ищецът е включил аварийните светлини, по който начин е осигурил възможност на водача на лекия автомобил „Д.М.“ да го забележи от разстояние над 150м., надвишаващо опасната зона от 69,15м. При това положение обстоятелството, че не е поставил светлоотразителен триъгълник и не е облякъл светлоотразителна жилетка, не би било от значение за съществуващата за водача възможност да забележи своевременно авариралия автомобил и да предприеме своевременни и адекватни действия за предотвратяване на произшествието, което той не е сторил.