Решение № 9550 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9550 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110174655 по описа за 2021 година

Предявен е първоначален установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 4 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по договор за заем от 27.04.2021 г., за която сума по ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г., както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща част от получена от довереника и неотчетена на доверителя продажна цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с предмет: „....“, която ответникът дължи да възстанови на ищцата по силата на сключен между тях устен договор за поръчка, в изпълнение на който е съставено нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г.

Ищецът С. В. Т. твърди, че по силата на договор за заем от 27.04.2021 г. е предоставил на ответницата Л. Г. В. по банков път сумата от 4 000 лв., като в началото на м. май 2021 г. е отправил до нея искане за връщане на същата, но въпреки това тя не е сторила това, поради което я претендира. При условията на евентуалност счита, че изискуемостта на вземането следва да се счита за настъпила с получаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на производството по ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79 състав.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Г. В. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска при твърдението, че между страните липсват каквито и да било уговорки за сключване на договор за заем. В тази връзка посочва, че основанието, посочено в представеното платежно нареждане от 27.04.2021 г., е „захранване на сметка“, а не договор за заем. Счита, че сумата от 4 000 лв. представлява част от получената от него продажна цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г., по силата на който С. Т. е продал собствения й л. а. „....“, за което същият е разполагал с нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г. При условията на евентуалност заявява, че плащането на сумата от 4 000 лв. е израз на волята на ищеца да я подпомогне финансово с 1 оглед тежкото положение, в което се е намирала след раздялата помежду им, поради което същата представлява дарение от страна на ищеца, което тя е приела. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Ответницата Л. Г. В. е предявила срещу С. В. Т. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща част от получена от довереника и неотчетена на доверителя продажна цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с предмет: „....“, която Т. дължи да й възстанови по силата на сключен между тях устен договор за поръчка, в изпълнение на който е съставено нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г.

Излагат се твърдения, че по силата на устен договор за поръчка ответникът по насрещния иск С. Т. е следвало продаде собствения на ищцата Л. В. л. а. „....“, като в изпълнение на същия е съставено нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г. Поддържа, че в изпълнение на поръчката довереникът, действащ като нейн пълномощник, е сключил договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г., по силата на който, договаряйки сам със себе си, е продал автомобила за сумата от общо 7 000 лв., като към този момент част от продажната цена в размер на 4 000 лв. вече била заплатена на 27.04.2021 г., но същият не отчел остатъка от нея в размер на сумата от 3 000 лв., чието заплащане претендира от него под формата на насрещен осъдителен иск.

Насрещната страна – С. В. Т. не изразява становище по предявения насрещен иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 22.09.2022 г. съдът е отделил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 27.04.2021 г. С. В. Т. е превел по банковата сметка на Л. Г. В. сумата от 4 000 лв.

Нещо повече, за установяването му свидетелства и представеното като част от материалите по заповедното дело, приобщено към настоящото такова, платежно нареждане от 27.04.2021 г., удостоверяващо, че С. В. Т. е наредил по банковата сметка на Л. Г. В. в „Райфайзенбанк България“ АД сумата от 4 000 лв. с посочено основание за извършване на банковия превод „захранване на сметка“.

От т. 6 на представеното нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г. по описа на нотариус Д. Н. с рег. № 37 на НК се установява, че част от правата, с които Л. Г.

В. е упълномощила С. В. Т., са да продава, на когото намери за добре, за цена и условия, каквито договори, собствения й л. а. „....“, рама WBAVP51000VM67660, с рег. № ...., както и да я представлява пред физически и юридически лица, нотариус и навсякъде, където е необходимо, като подписва договор за покупко-продажба на същия, получава продажната цена и извършва правни и фактически действия във връзка с осъществяване на правата по пълномощното, включително и правото да договаря сам със себе си или с друго лице, на което също е представител. Изрично в пълномощното е удостоверено, че същото не е ограничено със срок.

По силата на нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 3477/11.06.2021 г. по описа на нотариус Д. Н. с рег. № 37 на НК продавачът Л. Г. В., действаща чрез пълномощника си С. В. Т., упълномощен с правата по чл. 38 ЗЗД с пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 37 на НК, е продала на купувача С. В. Т. собствения си л. а. „....“, рама WBAVP51000VM67660, с рег. № ...., в това състояние, в което МПС-то се намира към момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, числящи се към него, за сумата от 7 000 лв., която пълномощникът на продавача е заявил, че е получена напълно от купувача. Изрично в договора за покупко2 продажба е отразено, че при сключването му са представените следните документи: 1/ свидетелство за регистрация на МПС – част I № 011346484/04.12.2020 г., 2/ квитанция за платен данък на МПС, 3/ полица за застраховка „Гражданска отговорност“, 4/ удостоверение за застрахователна стойност № 0002382/08.05.2021 г., издадено от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД на стойност от 7 000 лв., 5/ декларации и 6/ пълномощно, описано по-горе.

Видно от представената разписка, издадена от .... Л. Г. В. е заплатила в полза на ...., р-н „Лозенец“ годишен данък за притежанието на л. а. рег. № ...., за което на нейно име е открита партида № 7211Т173244.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. А. Х., която разказва, че е близка приятелка на Л. В. и в това си качество е формирала впечатления относно връзката й със С. Т., която е продължила от 2018 г. до 2020 г. Свидетелката заявява, че по време на съвместното им съжителство двамата са сменили няколко автомобила, като последният от тях е бил марка „БМВ“, модел „I“, който е бил собственост на Л., но се е ползвал предимно от С.. Сочи, че след раздялата помежду им колата е останала при него, за което тя му е съставила пълномощно, по силата на което да я ползва и евентуално да я продаде, след което да й изплати парите, за да си възстанови разходите, които е направила въз връзка със закупуваето на нова кола. Допълва, че до сега Л. е получила само 4 000 лв., без да знае дали към настоящия момент автомобилът е продаден от С. или не, тъй като скоро се е наложило тя да заплати данъка за него, доколкото в противен случай е била в невъзможност да заплати данъка за новата си кола. Изрично свидетелката заявява, че впечатленията си относно уговорките помежду им е формирала въз основа на разказаното й от приятелката й Л..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По първоначалния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: възникването на заемно правоотношение с ответницата по силата на процесния договор за заем от 27.04.2021 г. с твърдяното съдържание; предоставяне на заемната сума по него и настъпване на изискуемостта на вземането; размера на вземането.

Както вече се посочи по-горе, в подкрепа на твърдението си относно сключването на процесния договор за паричен заем с твърдяното съдържание от страна на С. Т. е представено единствено платежно нареждане от 27.04.2021 г. /л. 7 от заповедното дело/, удостоверяващо осъществен от него в полза на Л. В. банков превод в размер на 4 000 лв., в което като основание за извършване на банковата операция е отразен текстът „захранване на сметка“. В случая, анализирайки вписаното в банковия документ основание за плащането, съдът приема, че сам по себе си същият не е годен да установи сключването на процесния договор за паричен заем между ищеца и ответницата, респ. възникването на твърдяното заемно правоотношение между тях. Действително, по делото не се спори, че плащането на сумата от 4 000 лв. е било осъществено, но с оглед правната характеристика на договора за паричен заем, от значение е не само реалното предаване на сумата по него, но също така и постигането на съгласие между страните в тази насока. В случая, сам по себе си фактът, че на 27.04.2021 г. ищецът Т. е превел по банковата сметка на ответницата В. посочената сума с отразено основание за извършване на плащането „захранване на сметка“ не може да обоснове извод, че между посочените лице е формирано съгласие относно сключването именно на договор за паричен заем, както се поддържа от него с исковата му молба. Това е така, тъй като посочването, че се касае за захранване на банковата сметка на лицето, в чиято ползва се осъществява паричният превод, не изключва възможността основанието за извършването му да е свързано с множество други причини, а не със сключването на договор за паричен заем между страните по настоящото дело. Основанието за сключване на договора не следва да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава 3 на него, а в случая, от страна на ищеца Т. не са ангажирани никакви други доказателства в подкрепа на твърдението му, че процесната сума в размер на 4 000 лв. е дадена на насрещната страна именно като заем, който тя да се е задължила да му върне. Следва да се отбележи, че изрично с отговора на исковата молба ответницата В. е оспорила този факт, поради което в тежест на ищеца е било да го установи при условията на пълно и главно доказване, което обаче той не е сторил в процеса, поради което с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да понесе последиците от недоказването на твърдяните изгодни за него факти – арг. чл. 153 ГПК.

Изложеното обосновава извод, че поради липсата на доказаност на първия измежду посочените по-горе юридически факти - възникването на заемно правоотношение с ответницата В. по силата на твърдяния договор за заем от 27.04.2021 г. предявеният от С. Т. първоначален иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание, без да бъде изследвано наличието на останалите такива – предаването на сумата, който факт е установен, както и настъпването на изискуемостта на вземането и неговия размер.

По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на следните предпоставки: възникването на мандатно правоотношение с ответника по силата на процесния устен договор за поръчка с твърдяното съдържание; осъществяване на предмета на договора чрез сключване от довереника на твърдяния договор за покупкопродажба № 3477 от 11.06.2021 г. с предмет: собствения л. а. „....“, както и уговорената с него продажна цена, която последният е получил и дължи да отчете в качеството на доверител по него.