Решение № 142 от 29.06.2020, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№142

29.06.2020 г., град Добрич

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ

ПАШАЛИЕВ при участието на секретаря Румяна Радева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 298 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 617/12.02.2020 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД срещу Решение № 12 от 29.01.2020 г. по гр. дело № 15/2019 г., с което Районен съд Балчик е приел за установено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, че уволнението на М.И.Г. е незаконно и е отменил заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018 г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по обективно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е възстановил М.И.Г. на заеманата от нея длъжност „технически организатор“ във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, район Балчик.

Ответникът атакува първоинстанционното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излага съображения в обстоятелствената част на процесуалния документ. Иска съдебният акт да бъде отменен. Претендира и заплащане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е.Т..

В хода на устните състезания заявява, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че подробни съображения за порочността му са изложени в жалбата.

Въззиваемата страна е подала отговор, в който твърди, че жалбата е недопустима и неоснователна. Изтъква, че в жалбата се излагат аргументи, касаещи Заповед ВиК № 5339/26.11.2018 г., с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, а не Заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и която е предмет на настоящото производство.

Прави искане решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за въззивното производство.

Пред въззивния съд не се явява лично. Представлява се от адвокат К.И.. Същата оспорва твърдението на работодателя за системно нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18 от страна на М.Г.. В тази връзка изтъква, че в длъжностната характеристика на доверителката ѝ липсва задължение за спазване на Наредба Н-18. Прави искане обжалвания акт да бъде потвърден. В писмената си защита поддържа същата теза.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на обжалване е Решение № 12 от 29.01.2020 г. по гр. дело № 15/2019 г. на Районен съд Балчик, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по искове на М.Г. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Признал е уволнението ѝ за незаконно, отменил е Заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018 г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, и я е възстановил на длъжността „технически организатор“ във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, район Балчик.

Въззивната проверка е инициирана по жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Изявлението, материализирано в процесуалния документ се състои от две самостоятелни части. В едната се съдържат твърдения за неправилност на Решение № 12 от 29.01.2020 г. по гр. дело № 15/2019 г. на Районен съд Балчик и се иска отмяната му. В другата част конкретно е посочено в какво се изразява порочността, но не на обжалваното решение, а на друг акт, който не е предмет на настоящото производство. Излагат се твърдения за законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на М.Г. и се коментира Заповед № ВиК-5339#2/26.11.2018 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, а не процесната Заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018 г., с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Видно е, че оплакванията във втората част са неотносими към спора. Насочени са срещу акт, който не е индивидуализиран, но в който явно се съдържа произнасяне по законосъобразността на Заповед № ВиК-5339#2/26.11.2018 г. Ето защо, изложените в тази част от жалбата аргументи не следва да бъдат коментирани. На разглеждане от въззивната инстанция подлежи само втората част от жалбата, в която бланкетно е посочено, че съдебният акт е неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение на правилността обаче се прилагат ограниченията на въззивното обжалване. Тъй като в процесуалния документ не се съдържат конкретни указания в какво се състои порочността на съдебния акт, то въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и да се произнесе относно правилността на първоинстанционното решение.

Изложеното налага извода, че Решение №

12 от 29.01.2020 г. по гр. дело № 15/2019 г., с което Районен съд Балчик е уважил исковите претенции на М.Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззиваемата своевременно е направила искане за присъждане на разноски в размер на 400, 00 лева. Приложила е списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, от които се установява, че е заплатила тази сума на пълномощника си адвокат К.И. за изготвянето на отговор на жалбата, инициирала въззивната проверка, както и за процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.

На тази основа въззивникът следва да бъде осъден да заплати на М.Г. направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева.

С оглед на горното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение

№ 12 от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 15/2019 г. от Районен съд Балчик.

ОСЪЖДА, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, да заплати на М.И.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 400, 00 лева, представляваща направени разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.Обн.,

ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.