Решение № 136 от 20.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Велико Търново, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.ЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600023 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда № 38/07.12.2023 г., постановена по НОХД № 151/2023 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия З. М. П. за виновен в това, че на 22.12.2021 г. на път III 118, на км. 22+000, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, в посока на движение от гр. Д.

Митрополия към гр. Гулянци /село Гиген/, при управление на МПС - колесен трактор, марка „John Deere 8320R“ с peг. № В 08795, с прикачено към него ремарке „Kinze 1051“ с гъсенични вериги, собственост на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, гр. Варна, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП и Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както следва: чл. 8, ал. 1; чл. 44, ал. 1; чл. 139, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДвП, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от Министъра на регионалното развитие и благоустройство съгласувано с Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с Министъра на околната среда и водите и с Министъра на вътрешните работи, като предприел движение по път за обществено ползване в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“, вр. чл. 2, вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като управлявал трактор с широчина 4.50 м с прикачено ремарке с широчина 4.14 м, при максимално допустима широчина за всяко превозно средство от 2.55 м и в нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който извънгабаритните ППС, на които поне един от габаритните размери е по – голям от съответно широчина – 3.50 м, могат да се движат само ако се съпровождат, съгласно изискванията на раздел VI, като управлявал трактор с широчина 4.50 м по път отворен за обществено ползване без съпровождащ автомобил, не бил сигнализиран с опознавателна табела по чл. 19, ал. 1 и с пътен знак № А39 по чл. 20, ал. 2, поставени на 1 предната или горната част, когато автомобила се движи пред извънгабаритно ППС и не бил сигнализиран с поне една мигаща или проблясваща светлина, видима от останалите участници в движението, съгласно изискванията на чл. 23 от Наредба № 11/03.07.2001 г., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на А. Ц. Д. от с. Подем, обл.

Плевен, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т.

1 и ал. 3 от НК го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 /три/ години и не наложил наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.

Признал е подсъдимия частично за невинен да е извършил деянието вследствие на нарушения по - чл. 5, ал. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и го е оправдал по обвинението в тази му част.

Съдът се произнесъл по въпроса за вещественото доказателство и направените по делото разноски. С определение потвърдил мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на подсъдимия П..

Срещу така постановената присъда е депозиран въззивен протест от Окръжна прокуратура – Плевен, само в нейната осъдителна част, досежно определеното по размер основно наказание „лишаване от свобода“, като се навежда оплакване за несправедливост при отмерването му. Излага се, че в хода на проведеното съдебно производство пред първоинстанционния съд не е имало неизяснени обстоятелства, а събраните били в достатъчен обем и напълно подкрепяли обвинителната теза за осъществен състав на претендираното престъпление по транспорта. Изтъкват се аргументи, че в случая наказанието следвало да се определи при условията на чл. 54 от НК, а не както е сторил решаващия съд при условията на чл. 55 от НК, поради липса на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като наложеното по размер наказание не кореспондирало със степента на обществена опасност на деянието и определената от съда санкция не можела да осъществи целите, визирани в чл. 36 от НК. Иска се от въззивния съд да измени протестираната присъда на Окръжен съд Плевен, като се увеличи наложеното на подс. З. М. П. наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, без конкретизация на искането относно размера.

Пред настоящия съд протестът се поддържа изцяло, относно направеното оплакване за несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия П. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, поради това, че не са налице основанията за приложението на чл. 55 от НК - нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи вината обстоятелства. Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново апелира конкретно, че справедливата репресия спрямо подсъдимия, с оглед наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, се явява наказание в размер от 2 /две/ години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 54 от НК, а не както е приел първия съд. Изтъква се, че не са налице пречки да бъде отложено изпълнението на основното наказание „лишаване от свобода“, при наличието на основания за приложението на чл. 66 от НК. Пледира се въззивният съд да определи и наложи „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 /десет/ месеца.

Изразява се и становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и неговия защитник, като се предлага въззивния съд да остави същата без уважение.

Недоволен от постановения съдебен акт останал и подсъдимият П., който чрез защитника си го обжалва, само в неговата осъдителна част, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. С въззивната жалба са наведени следните аргументи, които се поддържат пред настоящата инстанция, а именно:

Съдът необосновано бил приел, че настъпилата смърт на Д. е в причинно-следствена връзка с нарушаване правилата за движение по чл. 44, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 139, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДвП, включително и тези запълващи бланкета на последната – чл. 10, ал. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2011 г. на МРРБ. Прави се искане присъдата да бъде отменена, само в осъдителната й част, като бъде постановена друга, с която З. П. бъде признат за невиновен и 2 оправдан по останалите обвинения.

Пред настоящата инстанция подсъдимият лично и със защитника си, поддържат въззивната жалба с наведените в същата оплаквания и претендират да бъде уважена, а в условията на алтернативност претендират нейното потвърждаване.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата и протеста оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл.

314 от НПК, прие за установено от следното:

На първо място, доколкото присъдата не е обжалвана, в частта, в която подсъдимият П. е бил оправдан да е осъществил деянието по чл. 343, ал. ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съответно не е постъпил протест от ОП-Плевен в тази посока, то първоинстанционният съдебен акт в тази част следва да се счита за влязъл в законна сила, с оглед което и на основание чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК, настоящата инстанция не следва да осъществява проверка на акта в оправдателната част.

Въззивният съд споделя приетата за установена от първостепенният съд фактическа обстановка, която се изразява в следното:

Подсъдимият П. е правоспособен водач, притежаващ СУМПС с валидност до 26.07.2026 г. Придобил е съответно категории - В, C, M, AM, TKT, като е правоспособен водач за категория B, M от 08.11.2005 г., а за останалите категории C, AM, ТКТ от 17.05.2006 г. П. е български гражданин, със средно образование, работи, женен, живее в гр. Плевен и не е осъждан. От момента на придобиване на правоспособност срещу същия има издадени 11 бр. наказателни постановления по ЗДвП, като първите 10 са с давност от преди 8 години.

Подс. П. към датата на деянието работел по трудово правоотношение, на длъжност „шофьор-механизатор“ в „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, гр. Варна.

Св. Н. на 21.12.2021 г., след проведени телефонни разговори с подс. П. и св. Г. Д. им възложил да се явят в началото на следващия работен ден /22.12.2021 г./ в базата на дружеството - гр. Д. Митрополия. Подсъдимият П. следвало да вземе трактор „Джон Диър“ с рег. № В 08795 и прикачено към него ремарке с гъсенични вериги и да се придвижи до землището на с. Гиген, за жътва на царевична култура. Същото се отнасяло и до св. Г. Д., който следвало да управлява друг трактор, също собственост на дружество.

На 22.12.2021 г. подс. П. и св. Д. се явили рано сутринта в базата, преди започването на работния ден. Не изчакали св. Н., вписан в разрешителното за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство, издадено съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като съпровождащо лице. Двамата потеглили в посока от гр. Д.

Митрополия към гр. Гулянци /с. Гиген/, движейки се един след друг, като водел подсъдимия, а св. Д. се движел след него. П. управлявал колесен трактор марка „John Deere 8320R“ с рег.

№ В 08795 и прикачено към него ремарке „Kinze 1051“ с гъсенични вериги, собственост на дружеството-работодател. Двете композиции не били съпровождани от пилотен автомобил.

Движението си осъществявали по път III-118, в посока от гр. Долна Митрополия към гр.

Гулянци /село Гиген/, като в този район, участъкът бил изграден от нова асфалтова настилка с налична хоризонтална маркировка. Пътното платно било за двупосочно движение, като ширината му, ограничена от хоризонталната пътна маркировка била 5.98 метра. Ширината на източната пътна лента, в която се движел колесния трактор била 2.92 метра, съответно на осовата линия - 10 см. и на ограничителните линии - 14 см. Придвижвали се в тъмната част от денонощието, като подсъдимият бил с включени къси светлини, но без включена сигнална лампа. Поради това, че управляваните от подс. П. и св. Д. колесни трактори били с широка напречна база и при движение по пътното платно левите им ходови колела навлизали в насрещната лента за движение, което налагало при разминаване с насрещнодвижещи се МПС да се отбиват възможно най - вдясно, да намаляват скоростта, включително и да спират. По пътя си се разминали с няколко леки автомобила, включително и камион. Подсъдимият възприел приближаването на лекия автомобил, управляван от Д., но 3 същевременно наближавал и стеснен участък от пътя. Започнал да подава сигнал чрез превключване на къси светлини на движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил, за да го предупреди. Автомобилът на Д. обаче се движел бързо и не реагирал на подадения сигнал. Под. П. не реализирал действия с органите на управление на трактора в пошироката част на пътния участък, където широчината на десния банкет била по - голяма, а същевременно бил наясно, че неговото ППС е с напречна ширина по - голяма от полагащата му се пътна лента, за да спре и пропусне наближаващия лек автомобил. Също така бил наясно, че не ги съпровожда пилотен автомобил, който е следвало да изчакат със свидетеля Д. и въпреки това продължил движението си напред, навлизайки в стеснения участък от пътя. В този момент задната лява ходова гума на управляваното от него ППС отстоявала в лентата за насрещно движение с около 35 - 50 см /л. 79 от ДП – експертно заключение/. П. се движел със скорост от около 25 - 30 км/ч. Следвайки го св. Д. също се движел с ниска скорост. В този момент в насрещната лента за движение, в посока към гр. Д. Митрополия, се придвижвал А. Ц. Д. с управлявания от него л.а. „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № ЕН 23****, с включени къси светлини. Автомобилът на Д. бил разположен изцяло в собствената му лента за движение. Страничната лява част на купето на автомобила му отстоявала на разстояние от около 20 - 25 см. от осовата линия. Към този момент скоростта на движение на лекия автомобил е била 84.7 км/ч. Около 06:50 часа, на км. 22+000 на път III-118 от пътния участък, на територията на Община Д. Митрополия, колесният трактор и автомобилът се срещнали /движейки се по описания начин/, като последвал удар между тях – кос, страничен удар между предна лява ъглова част на автомобила „Мицубиши“ и задна лява джанта с гума на трактора, управляван от подс. П.. Ударът, между двете пътни превозни средства, настъпил в лентата за движение на лекия автомобил, след което лекият автомобил се завъртял, изминал още от около 10 метра и се установил в канавката до пътния банкет на неговата лента за движение, и в посока обратна на неговото движение. Подс. П. усетил разклащане на неговата машина и преустановил движението си. Вследствие на настъпилия удар при А. Д. настъпила несъвместима с живота му механична гръбначно - мозъчна травма, довела до неговата моментална смърт /л. 60-л. 61 от ДП - съдебно мед. експертиза/.