Решение № 1230 от 20.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря С. Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110203021 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.

А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Провадия, ул.„Камчия“ № 2, депозирана чрез процесуален представител -адв.С. С. от ВАК против Наказателно постановление № 25-0819-001339/09.04. 2025г.. издадено от Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва се приетата за установена с него фактическа обстановка като неправилна и несъответстваща на обективната истина. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично. В първото по делото съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ангажира гласни доказателства чрез доведен в с.з. свидетел. Във второто по делото заседание процесуалният представител не се явява, но с писмена молба ангажира писмени доказателства. Моли НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат 1 присъдени сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за направата на които ангажира писмени доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И. А. И. е правоспособен водач на МПС за категория „В, М, АМ” от 2009г. През годините, в периода 2011г. до 2025г. срещу него са били издадени и влезли в сила общо 10 наказателни постановления и 48 електронни фишове за различни нарушения на ЗДвП.

Към месец февруари 2025г., възз. И. управлявал автомобил марка „БМВ Х5 Драйв 30Д” с рег.№ В3586ТЕХ, черен на цвят, собственост ЮЛ „Алиса 666“ ЕООД.

На 16.02.2025г. жалбоподателят управлявал горепосочения автомобил в гр.Варна.

Към тази дата за автомобила нямало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Около 14:30ч. възз. се намирал с управлявания от него автомобил на бензиностанция „Бенита“ , находяща се на бул.“Христо Смирненски“, в близост до МОЛ-Варна. При излизане от района на бензиностанцията, той не спрял на знак В2- „Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, поставен на изхода на бензиностанцията, а направо навлязъл на пътя с предимство, където по това време в дясната пътна лента се движел св.Д. К. Д., с управлявания от него лек автомобил „Тойота РАВ4“ с рег.№В4910ВР. С цел да избегне удар с управлявания от възз. автомобил св.Д. свил леко в ляво към лявата пътна лента, където по това време се движели други автомобили. Въззивникът продължил маневрата си и ударил автомобила на св.Д. в задната лява част, в областта на калника, след което го заобиколил отляво и продължил движението си без да спре и да установи последиците от ПТП. Св. Д. започнал да свири с клаксона на автомобила си и да отправя призиви към възз. да спре. Въззивникът обаче напуснал произшествието без да спре. Поради това и св.Д. сигнализирал за случилото на органите на Сектор ППВарна. На място пристигнал екип на Сектор ПП-Варна, в който участвал св.П. В.. На органите на реда св.Д. споделил за пътната ситуация и номера на напусналия произшествието автомобил. От страна на органите на полицията било предприето издирване, което към него момент не дало резултат, тъй като било установено, че автомобилът е регистриран на юридическо лице. На автомобила на св.Д. били изготвени фотоснимки, в които били фиксирани щетите по превозното му средство.

Впоследствие на 28.02.25г. св.Д. подал молба по имейл до Сектор ПП-Варна, в която се поинтересувал дали е издирен и санкциониран водачът на автомобила, който 2 го ударил на 16.02.2025г., като отново описал пътния инцидент, както и обстоятелството, че е констатирал, че автомобилът на напусналия произшествието водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Във връзка с подадения от св.Д. сигнал за настъпилия пътен инцидент, на 09.03.25г. въззивникът бил издирен. Той попълнил декларация , че в процесния ден и час автомобилът се е управлявал от него. На автомобила били изготвени фотоснимки от органите на реда, при които било констатирано, че същият е с променен цвят /фолиран в бял цвят/. Бил съставен и протокол за ПТП. Впоследствие на 24.03.25г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения.

Писмени възражения срещу акта не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.. НП било връчено лично на жалбоподателката на 04.07.2025г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП, декларация по чл.188 от ЗДвП, справка за собственост на автомобила, описи на щети по застрахователна претенция, фотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите П. В. и А. А.. Техните показания изцяло кореспондират с останалите гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Като искрени, логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и показанията на св. Д. Д.. Макар свидетелят да е пострадал от пътния инцидент, то в настоящото производство той не е пряко заинтересован от изхода на делото. Неговите показания за случилото се на 16.02.2025г., около 1430ч. на изхода на бензиностанция „Бенита“, находяща се на бул.“Присто Смирненски“, в близост до МОЛ-Варна кореспондират изцяло с показанията на св.В., както и с останалите кредитирани от съда писмени, гласни и веществени доказателства. Обстоятелството, че след пътния инцидент цветът на процесния автомобил, управляван от въззивника е бил променен, безспорно се потвърждава от фотоснимките изготвени от органите на реда на 09.03.25г., направени след издирване на въззивника.

3

В хода на съдебното следствие от страна на въззивника бяха ангажирани гласни доказателства чрез показанията на неговата братовчедка – св.И. И.а. От показанията на тази свидетелка прави впечатление, че тя излага детайлно маршрута на въззивника в процесния ден, сочи конкретно местата които са посещавали, както и че са зареждали с гориво автомобила на бензиностанция, но твърди че не помни на коя бензиностанция се е случило това, както и че не помни да е станал пътен инцидент. Няма нито житейска , нито каквато и да било друга логика св.И.а да помни в подробности движението на въззивника в процесния ден и с процесния автомобил, а да не помни бензиностанцията на която е зареждано горивото. Така или иначе, поради противоречията на нейните показания с останалите кредитирани от съда доказателства, съдът не намери опора в наличните данни по делото да кредитира тези показания, а ги оцени като естествен стремеж за оказване на помощ на свой роднина, при когото освен това свидетелката работи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 17.07.2022г. видно от пощенското клеймо , с което жалбата е изпратена на Сектор „ПП“/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и 4 мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които те са извършени.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административнопроизводствените правила.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Тъй като в хода на АНП не са направени конкретни възражения, то и спорни обстоятелства АНО е нямал да изяснява.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.

Възз. е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която предвижда общи правила за поведение, които водачите следва да спазват. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. Тази норма, намираща се в Раздел І от Глава ІІ на ЗДВП – „Правила за движение по пътищата” е обща. Тя предвижда дължимо поведение на водачите, в частност задължение да се съобразяват с положените на пътя пътни знаци.