Определение № 5896 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5896 гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002102780 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Ф. К. Д., чрез пълномощника адвокат О. Д., срещу въззивно решение № 432/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 3137/2022 г. на Апелативен съд – София.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да се уважат. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и се твърди вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В., оспорва жалбата с писмен отговор, възразява за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, евентуално по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, придружена е с изискуемото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения от Ф. К. Д., правоприемник по чл. 227 ГПК на М. Б. В., против „Първа инвестиционна банка“ АД, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.чл. 45 ЗЗД, за 1 заплащане на сумата от 31 986,84 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на противоправно поведение от страна на банката, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на добрия търговец, чрез проявяване на пасивност за установяване кой е действителният кредитор на длъжника, респ. без да установи качеството надлежен кредитор на трето лице, ползващо се от неистинско завещание, в резултат на което неправилно и неоснователно е изплатил сумата по влога, принадлежала на наследодателката на ищцата, на лице, което няма права на наследник, ведно със сумата от 2008,07 лв. - лихва за забава от деня на неправомерното изплащане на сумата на неоторизирано лице 15.08.2018 г. до датата на исковата молба, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 01.04.2019 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Спорът е породен от твърденията на ищцата М. В., че е единствен наследник по закон - като първа братовчедка на В. Ц. К., починала на 21.09.2017 г. Преди смъртта си К. имала сметка при ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, наличността по която възлизала на сумата от 31 986,84 лв. На 15.08.2018 г. банката, като не е положила изискуемата грижа на добрия търговец, изплатила наличността по депозитната сметка на трето лице, легитимиращо се като наследник по завещание, въз основа на нищожно завещание. Твърди се, че преди плащане на сумата, банката била уведомена за това, че е налице законен наследник, че завещанието е оспорено относно автентичността му и че са образувани и висящи прокурорска проверка, и гражданско дело за това, но въпреки това ответникът, чиято грижа по изискване на чл. 302 ТЗ е завишена, не извършил проверка дали третото лице е надлежен, а не привиден кредитор и дали има право да получи сумата от депозитната сметка. Ето защо ищцата претендира от „Първа инвестиционна банка“ АД заплащане на сумата от 31 986.84 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на противоправно поведение от страна на банката, ведно със сумата от 2 008.07 лв. - лихва за забава от деня на неправомерното изплащане на сумата на неоторизирано лице - 15.08.2018 г., до датата на исковата молба, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата е заместена в процеса на основание чл. 227 ГПК от дъщеря си Ф. К. Д..

Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че В. Ц. К. е била клиент на „ПИБ“ АД по договор за дванадесетмесечен депозит на физически лица, придобили право на пенсия по българското законодателство с капитализиране на лихвата от 17.10.2015 г. Не е спорно, че К. е починала на 21.09.2017 г. и съгласно удостоверение за наследници от Община Столична, град София, район Люлин, М. В. е неин наследник по закон. Въззивният съд е приел за установено, че на 15.08.2018 г., на С. С., легитимиращ се като наследник по завещание на В. К., е изплатена наличността по банковата й сметка в размер на сумата от 31 986,84 лв. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че на 16.07.2018 г. по партидата на починалата К., е вписан препис от обявено завещание в полза на С. С., както и че по партидата на С. на 05.10.2018 г. и на 05.04.2019 г. са вписани искови молби срещу него, подадени от М. В.. С първата от тях- подадена в съда на 26.07.2018 г., е бил предявен иск за прогласяване нищожността на завещанието от К., образувано е гр.д.№ 49308/2018 г. на СРС, и с решение на пръвоинстанционния съд по него, искът е уважен като 2 завещанието е обявено за нищожно на осн. 42, б.“б“ ЗН. Решението е било обжалвано и е висящо производство пред въззивния съд. По втората искова молба, е образувано гр.д.№ 3496/2018 г. на СГС, по иск отново на М. В. с осн. Чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за връщане на получените от С. суми от банковата сметка на К. на основание нищожно завещание, производството по което е спряно до приключване на това по иска за нищожност на завещанието.

Установено е, че от пълномощници на М. В. са подавани до банката две молби- на 21.05.2018 г. – преди плащане на процесната сума, и на 15.10.2018 г.- след плащане на процесната сума на С., с искане за получаване на препис от завещанието, като с втората молба е уведомена банката, че е вписана вече искова молба срещу С.. Банката е отговорила на първата молба с писмо-отговор, че С. е представил на банката завещание в негова полза и протокол за обявяването му, а банката го е уведомила, че следва завещанието и протоколът за обявяването му да бъдат вписани, както и че за да задържи сумата по банковата сметка и да не изплати същата на С., е необходимо г-жа В. да представи надлежни доказателства за заведен иск или влязло в сила решение по такъв. На втората молба е отговорено също с писмо, че препис от завещанието е вписан на 16.07.2018 г., извършена е справка за установяване на това обстоятелство, и затова сумата е платена на заветника, а В. не е представила доказателства, че е завела иск срещу лицето, легитимиращ се като заветник.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.11.2018 г. на прокурор при СРП, от чиято обстоятелствена част е видно, че М. В. е подала жалба до СРП по повод действията на С., на 19.07.2018 г.

За спорни пред въззивната инстанция са приети обстоятелствата- положила ли е банката дължимата грижа при изплащане на тази сума на третото за спора лице С. С., ако не е положила дължимата грижа, това причинило ли е на ищцата претендираните от нея вреди.

Въззивният съд изрично е посочил, че приема за правилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД предвид твърдените от ищцата правопораждащи факти. Разяснено е, че твърдението на ищцата е за противоправно поведение на служители на ответника, довели до вреди в размер на изплатената на третото лице сума. Сочи се, че за да се приложи отговорността на ответника за неразрешена платежна операция, следва ищцата да е ползвател на платежна услуга. Между ищцата и ответника договорни отношения не са възниквали, ето защо съдът е счел, че искът намира правното си основание в чл. 49 ЗЗД.

Пред САС е допуснат свидетел за това, че надлежно овластени представители на М. Б. В. преди 15.08.2018 г. са уведомили служители на банката, че завещанието е неистинско, че е подадено оплакване до Прокуратурата, че е заведено гражданско дело с предявен иск за нищожност на завещанието и че е искана среща с компетентни и оторизирани отговорни банкови служители. При разпита на свидетеля В. П. М. съдът е констатирал, че същият чете записани въпроси и отговори при разпита си. Съдът е приел за доказано въз основа на тези показания, че двамата заедно с Ф. Д., като пълномощници на М. В., са посещавали повече от веднъж офиси на „Първа инвестиционна банка“, като са уведомили служители на банката, че завещанието, което е представено, е неистинско. Съдът не е кредитирал показанията на 3 свидетеля в частта, в която разказва думи на служители на банката: „достатъчно е да съобщите на фронт-офиса за тези проблеми, ние ще вземем отношение“, но банката не е взела отношение по този въпрос. Приема се, че показанията се опровергават от представените писмени доказателства. Банката е отговорила на писмото на В. от 21.05.2018 г., че за да задържи сумата по банковата сметка и да не изплати същата на заветника, е необходимо г-жа В. да представи надлежни доказателства за заведен иск или влязло в сила решение по такъв. Подчертано е, че наследницата по закон е представила такова доказателство едва на 15.10.2018 г., въпреки че исковата молба за обявяване на недействителност на завещанието е заведена на 26.07.2018 г. Въззивният съд е достигнал до извод, че действията на банката след явяването на С. С. на 16.02.2018 г., когато той е представил препис от смъртен акт, саморъчно завещание в негова полза от 12.09.2017 г., протокол за обявяването му от 25.10.2017 г. от нотариус рег. номер 599 с район на действие РС-Монтана, удостоверение за наследници на В. К. от 12.12.2017 г., издадено от Столична община, район Люлин, са в рамките на дължимата грижа. Прието е, че завещанието от външна страна е редовно – като саморъчно завещание е изписано на ръка (не е написано на пишещо устройство, в който случай би била налице небрежност), подписано е, обявено е от нотариус, като е подчертано, че банката няма задължение да назначи експерт-графолог за установяване на автентичност на почерка и подписа. Посочено е, че от представеното удостоверение за наследници банката е установила, че няма наследници с право на запазена част. Банката е дала указания на С. да представи доказателство за платен данък върху наследството и вписано в Службата по вписванията завещание, и той е изпълнил указанията й – данъкът е платен на 08.03.2018 г., а завещанието е вписано на 16.07.2018 г. в Службата по вписванията, и след тези проверки банката е изплатила сумата по влога на легитимиралия се като заветник. Подчертано е, че от смъртта на К. на 21.09.2017 г. до изплащането на сумата на заветника на 15.05.2018 г., М. В. е можела да защити интересите си. Дори и да не е знаела за завещанието, видно е, че с отговора си на молбата от 21.05.2018 г. банката е дала информация на В. и нейните пълномощници за явилия се заветник. В исковата молба се твърди, че писмото от банката е получено в края на юни 2018 г. Банката не е доказала поранно приемане, поради което въззивният съд е счел, че същото е получено в края на месец юни. Приема се, че до 15.08.2018 г. е изминал месец и половина, в който В. не е представила доказателства за заведено дело за оспорване на завещанието. Посочено е, че банката не е била длъжна да проверява по информационните масиви в съда, а и не е могла да го стори.

Въззивният съд е приел за неотносими към спорния предмет доводите, свързани с въпроса дали банката може да дава указания на ищцата да представи доказателство за предявен иск.

Уточнено е, че е без значение как е наречена информацията, дадена от банката, че за да задържи изплащането на сумите по сметката на починалата, следва да й бъде представено доказателство за предявен иск. Посочено е, че банката е трето лице по отношение на споровете между наследници по закон и по завещание, и при редовно от външна страна завещание и при направени проверки, няма задължение да проверява автентичността на завещанието. Приети са за основателни съображенията на жалбоподателя, че обявяването и вписването не правят завещанието автентично. Подчертано е обаче, че от значение за спора е 4 дали банката е положила грижата, очаквана от нея като търговец и професионалист, каквато според въззивния състав е положена. Като неоснователни са намерени доводите, че е налице неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 70 ЗПУПС и банката следва да носи отговорността по чл.79 ЗПУПС. Посочено е, че В. не е титуляр на сметка и не е успяла да се легитимира като наследник на титуляр, за да се изисква нейното съгласие за платежната операция, откъдето да се постави въпросът за отговорността за неразрешена платежна операция.