Протокол № 41 от 09.03.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 41 гр. Бургас, 06.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. КА.киева

Даниел Н. Марков при участието на секретаря П. Ефт. Помакова и прокурора Е. Янч. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. КА.киева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600024 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор Е. Ч..

Жалбоподателят подсъдим Т. Ц. Й., редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана.“-Бургас и заедно с упълномощените защитници адв. Г. М. от АК-С. и адв. Д. К. от АК-Б..

За гражданския ищец А. Д. В. и неговият законен представител П. Ж.

М., редовно призовани, се явява адв. А. С. от АК-С..

Гражданският ищец и частен обвинител В. Х. В., не се явява. Вместо нея се явява адв. Н. П. от АК-С..

АДВ. П.: Доверителката ми В. В. е лично уведомена от мен по телефона за днешното съдебно заседание и е съгласна делото да се разгледа в нейно отсъствие.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

1

ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм днес да се разгледа делото.

След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. П.: Няма да соча доказателства.

АДВ. С.: Няма да соча доказателства.

АДВ. М.: Няма да соча доказателства.

АДВ. К.: Няма да соча доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна., поради което О П Р Е Д Е Л И:

Дава ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам обжалваната присъда и мотивите към нея, че са постановени в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 305 НПК, като първоинстанционният съд е изложил подробно в мотивите си доказателствата, поради които е счел, че подсъдимият е извършител на инкриминираното престъпление. Тези доказателства са подробно анализирани и е направена точна преценка на същите. Поради това считам, че обжалваната присъда не страда от порок „необоснованост“. Липсват доказателства, които да оборват констатациите за авторството на деянието. Подробно и мотивирано съдът обсъжда показанията на всеки един от разпитаните свидетели, като за всеки един от тях посочва дали кредитира или не кредитира показанията им и защо. Съдът много подробно е посочил и защо частично кредитира обясненията на подсъдимия Й., в коя част точно, като сочи и въз основа на какви доказателства и 2 свидетелски показания, както и находките при огледа. Съдът в мотивите към присъдата е посочил, че приема всички експертизи и техните заключения като убедителни, не пораждащи съмнение в тяхната правилност, с което категорично се съгласявам.

Относно претенцията на защитата, визирана в жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция, че неправилно е възприета от съда фактическата обстановка, намерила място в мотивите към присъдата, считам че следва да се приеме, първо, че безспорно е установено, че причина за настъпилата смърт на В. е изпадането му в състояние на хеморагичен и травматичен шок вследствие масивни кръвоизливи от прободно-порезните рани, нанесени му от подсъдимия. Тези рани, безспорно установено по делото е, че са били дълбоки с прерязване на кръвоносни съдове, а именно вени и артерии, като две от раните са проникнали в гръдна и коремна кухина.

Безспорно установено по делото е, че причиняване на травматичното увреждане и най-вече при нанасяне на ударите, пострадалият, който впоследствие е починал, е бил в изправено положение, както е бил и подсъдимият, като в даден момент е бил обърнат и с гръб към подсъдимия, за което свидетелстват и нанесените рани и наранявания по гърба.

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че нараняванията са причинени от множество замахвания с нож със значителна сила, като доказателство за размера на силата е и това, че са причинени вследствие на нея и фрактури при нанесените удари. Не мога категорично да се съглася със становището на защитата, изложено в жалбите, че ударите са били просто едно предпазващо замахване от страна. на подсъдимия към пострадалия.

В жалбата се говори за стъклен масивен тежък пепелник, което също е опровергано от доказателствата по делото. Както и съдът е приел, пепелникът не е бил голям, не е бил и тежък и категорично доказателство за това е обстоятелството, че той е фиксиран при извършения оглед на местопроизшествие.

Относно претенцията на подсъдимия и защитата, че спрямо него е употребена сила, която го е мотивирала да нанесе ударите, също считам, че не са налице никакви доказателства по делото в тази насока. При разпита на ДП на 02.06.2020 г. и 25.06.2020 г., подсъдимият дава обяснения, които според 3 мен съвпадат категорично с доказателствата по делото. Там той не говори, няма нито една дума, нито едно изречение в цялото ДП, че Д. В., както и неговият баща, са го нападнали, още по-малко, че някой от тях го е душил.

Казва единствено, че убитият го замерил с пепелник и той веднага е извадил нож и го е подгонил и когато го е настигнал, започнал да го мушка. Защо следва да приемем, че няма доказателства в тази насока, че е употребена сила? Нека да се спрем на физическото състояние, в което е бил М. В., който подсъдимият твърди, че го е душил, нападнал. По делото е разпитан свидетел, чиито показания безспорно и изцяло могат да бъдат кредитирани и следва да бъдат такива, тъй като няма доказателства той да е заинтересован. В показанията си той говори, че физическото състояние на М. В. не е било такова, за да може да употреби такава сила срещу подсъдимия. Тоест, той е нямал сила за физическа реакция, както е приел съдът, още повече, че самият съд в своите мотиви казва, че той не е имал възможност да предотврати смъртта на В..

Относно нараняванията на В., медицинската експертиза казва, че случайно не са били по-тежки такива и са получени от замахване на подсъдимия с нож и категорично доказателствата са такива, че нараняванията не са нанесени от подсъдимия при самоотбрана от негова страна., когато е замахвал срещу М., който го е нападал. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел. Същите съвпадат и с показанията на останалите свидетели в определени части, както и със заключенията на вещото лице за положението на тялото на сина му, както и на неговото, за нанесените травматични увреждания, както и с огледния протокол. При прегледа и освидетелстването на подсъдимия Й., безспорно установено е по делото, че не са установени никакви травматични увреждания.

Няма основание както първоинстанционният, така и настоящият съд, а и аз, да приемем, че заключението на вещото лице не е вярно. Самият Й. не съобщава при прегледа да е имал някакви болки при приемането му в ареста някъде по тялото или някакви други оплаквания. От самото вещо лице при освидетелстването категорично не са установени такива, а той при разпита в съдебно заседание обяснява по какъв начин е извършил прегледа, т.е., че е имал възможност да прегледа лицето и да удостовери по този начин физическото му състояние.

Относно показанията на майката на подсъдимия – свидетелката И. за 4 наличие на следи от душене, не са кредитирани от съда и помоему съвсем правилно. Категорично, тя е нямала достъп най-малкото в рамките на 14 дни, в които синът й е бил карантиниран. След като удостоверява за налични такива, първото й свиждане е било на 19.06.2020г., т. е. 17 дена след приемането на сина й в ареста. Във връзка с установяване на твърденията й са били разпитани и двама други свидетели, единият от които е бил в ареста в самата килия заедно с подсъдимия и друг, който е бил в ареста, но не в килията, като съдът съвсем обосновано и подробно в мотивите си е изложил съображения, защо не кредитира показанията на същите, към които категорично се присъединявам.

В жалбата се оспорва и заключението на назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза. Мисля, че няма никакви основания за това. Заключението на експертите, че подсъдимият не е изпаднал в състояние на физиологичен или патологичен афект при извършване на деянието и заключението, че цялото му психично състояние може да бъде обяснено със съчетанието между негови личностни особености и въздействието на алкохол и наркотици, следва категорично да се приеме.

Защитата и подсъдимият оспорват обстоятелствата, че вещите лица са направили в назначената в съдебната фаза експертиза своето заключение без лично да са освидетелствали лицето, но този факт категорично е изяснен в хода на първоинстанционното производство, като вещите лица заявяват, че те са изразили своето становище пред съда, че такова освидетелстване лично не е било необходимо, тъй като зададените въпроси не са го изисквали.

Не са налице и предпоставки за изменение на обвинението по чл. 118 или чл. 119 НК, тъй като първият състав не е приложим, тъй като се изисква деянието да е извършено в състояние на силно раздразнение. Видно от назначената експертиза и заключението й, подсъдимият е бил ядосан и раздразнен, защото е бил замерен с пепелник, но не е изпаднал в състояние на силно раздразнение, нито физиологичен или патологичен афект при извършване на деянието. Не е налице неизбежна отбрана или превишаването й, тъй като замерването с не толкова тежък предмет, както е установено, не може да се приеме като нападение, което подсъдимият е целял да избегне.

Относно осъдителната част считам, че наложеното наказание не е явно несправедливо. Правилно съдът е счел, че не са налице смекчаващи, а само 5 многобройни отегчаващи вината обстоятелства, които са взети предвид при определяне на наказанието. Посочил е мотивите и причините, които са способствали за извършването му.

Относно претенцията за намаляване на гражданските искове, които са определени, считам че е неоснователно. Размерът помоему следва да се определи така, както е приет и от съда, намален разбира се, но в тези граници.

АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата на подсъдимия и неговите защитници е неоснователна. Считам, че всички възражения, които са направени в нея относно установяване на фактите, са неоснователни. Сливенският окръжен съд съвсем подробно обсъди всички събрани по делото доказателства – протокола за оглед на произшествието и правилно съобрази и следствения експеримент, който беше извършен след датата на деянието с участието на подсъдимия Й.. Правилно установи фактите така, както са се случили на 02.06.2020 г. при убийството на Д. В.. Смятам, че сега изложеното от Й. е негова защита теза, защото той не е споделил с абсолютно никой това, че е бил нападнат, че се е почувствал застрашен докато е бил в жилището на Д. В.. Така той би могъл да сподели, ако това нещо е вярно със свидетеля Н.А., при когото е отишъл вечерта в неговата вила след деянието и е прекарал нощта при него. Би могъл да сподели с него сутринта, когато го е завел в своето жилище, би могъл да сподели това с разследващите полицаите, би могъл да го обясни в хода на следствения експеримент, проведен веднага на 03.06.2020г., но той не е споделил за тези неща, защото тогава е изложил всичко така, както се е било действително случило. По нататък в хода на наказателното производство обвиняемият, после подсъдим промени своята теза, като започна да говори, че той бил нападнат от Д. В., от М. В., те искали да го душат. Това в никакъв случай не може да отразява истината, защото, ако той беше нападнат щеше да има някакви белези по тялото си, а видно от експертизата на д-р Ч., същият не е имал никакви белези по тялото си. Освен това, с никой не е споделил веднага след инцидента, че е бил заплашен и че се е наложило да се отбранява в такава схватка.

Сливенският окръжен съд видя М. В. докато беше жив, Вие не можете да придобиете преки впечатления, защото човекът е починал, но той едва вървеше, едва се движеше, той беше толкова немощен, дори лекарите са били 6 учудени в спешното отделение, как е успял да стигне на самоход от своя апартамент до спешното отделение, за да извика помощ за своя син, който е лежал в кръв и е берял душа междувременно.