Решение № 261889 от 29.12.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 261889 гр. Пловдив, 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3791 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест” е предявил против П.С.Г. и Г.К.Ч. кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер от 1 706, 91 лв., представляваща назаплатена главница по договор за заем № 4227/12.10.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й заплащане, сумата от 64, 95 лв. незаплатена възнаградителна лихва, сумата от 541, 23 лв. – неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договора, начислена върху незаплатените просрочени вноски за главница за периода от 20.04.2017 г. до 05.03.2020 г., сумата от 18, 35 лв. – неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от Договора, начислена върху непогасените и просрочени възнаградителна лихви за периода от 20.09.2018 г. до 05.03.2020 г.

Ищецът твърди, че е юридическо лице, създадено по смисъла на Закона за кооперациите, в качеството му на правоприемник на създадената през 1996 г. Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна асоциация на частни стопани – Марица инвест”, като съгласно пар. 12 от Закона за кредитните институции кредитната кооперация продължава дейността си като финансова институция по смисъла на закона и по ред, установен от Министерския съвет. Твърди, че ответната страна П.Г. е член на кооперцаията, като в това си качество на 29.09.2016 г. е подала молба с искане за получаване на заем от кооперацията в размер на сумата от 1 050 евро за срок от 36 месеца с предназначение – съпътстваща дейсност. Сочи, че на 12.10.2016 г. е сключен договор за заем № 4227 за сумата от 1 050 евро, представляваща заем за съпътстваща дейност. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Договора като обезпечение на задължението по договора за заем е предоставено поръчителство от Г.К.Ч., както и издаване на запис на заповед. Поръчителството е учредено по силата на договор за поръчителство № 4227/12.10.2016 г., по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на заемополучателя, включително главница, възнаградителна лихва, наказателни лихви – неустойки, комисионни такси и разноски по кредита, както и за разходите по принудително събиране. Сочи, че заемополучателят се е възползвал от възможността, установена в разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Договора, като е депозирала молба за усвояване на валутния заем в лева, както и да внася погасителните вноски в левовата равностойност на заема. Сочи, че в чл. 4, ал. 1 от Договора са установени такси за сключване и обслужване на заема, в общ размер от 56, 07 лв., заплатено от ответната страна в касата на кооперацията. Сумата по заема в нейната левова равностойност била усвоена в касата на кооперацията, за което бил издаден разходен касов ордер № 531/12.10.2016 г. за сумата от 2 053, 62 лв.

Установено било заема да се погаси на 36 вноски за периода от 20.10.2016 г. до 20.09.2019 г., платими на 20-то число на месеца. Сочи, че на основание чл. 3, ал. 1 от Договора се начислявала договорна лихва за срока на действие на договора. в размер на 15 % годишна лихва. за сумата от 455, 98 лв., начисляван ана база 365 дни за 1 година. Договорната лихва била платима на 36 погасителни вноски. Твърди се, че заемополучателката погасила 4 вноски по кредита чрез заплащане на сумата от 1 077 лв. , като изпаднала в забава на 20.04.2017 г. с останала непогасена главница в размер на сумата от 1 706, 91 лв. Ответната страна била поканена чрез телефонни разговори от служители на кооперацията.

Сочи, че ответната страна заплатила вноските за възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 20.08.2018 г. и изпаднала в забава за 13 вноски за лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.09.2018 г., като задължението за заплащане на възнаградителни лихви е в размер от 64, 95 лв. Сочи, че след 04.09.2018 г. до крайната дата на договора не са постъпвали други плащания от страна на длъжника, въпреки отправените покани за това. За вземането за главница изпаднала в забава от 20.04.2017 г. до 20.09.2019 г., като по този начин е нарушила задължението си по чл. 6, ал. 1, чл. 8, т. 2 и чл. 18, ал. 1 от Договора. Посоченото нарушение представлявало основание по чл. 18, ал. 1 от Договора за начисляване на неустойка, съгласно която разпоредба при неплащане на погасителни вноски за главница заемодателят начислява неустойка в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите, но неплатени вноски, считано от датата на забавата за всяка вноска до нейното заплащане.

За периода на забавата от 20.04.2017 г. до 05.03.2020 г. била начислена неустойка от 541, 23 лв. Сочи, че на основание ал. 18, ал. 2 от договора, поради незаплащане на задължението за възнаградителна лихва е начислена неустойка за периода от 20.09.2018 г. до 05.03.2020 г. в размер на сумата от 18, 35 лв., формирана като 25 % годишна лихва върху сумите за възнаградителна лихва до тяхното изплащане. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна П.С.Г. не е депозирала, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание, ответната страна, чрез процесуалния й представител, оспорва предявените искове. Счита договора за кредит за недействителен, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави и прекомерност, а клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за управление на кредита – за установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а ЗПК. Счита, че установената неустойка е прекомерна. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва е неравноправна. Релевира възражение за прихващане на претендираните вземания със сумата, дължима на ответната страна за дължима членска вноска, прихваната от сумата по кредита.

Ответникът Г.К.Ч. не е депозирал, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба. С молба, депозирана в първото по делото съдебно заседание, ответникът Г.Ч. релевира възражение по чл. 147 ЗЗД, като счита, че исковата претенция не е предявена в установения в посочената разпоредба шестмесечен срок. Твърди, че заемодателят не е предоставил в полза на заемополучателя заемната сума, поради което между страните не е възникнало валидно правоотношение. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.

10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че в договора са установени неравноправни клаузи, като счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 11, т. 12, т. 15 и т. 16 ЗПК. Счита клаузата на чл. 18, ал. 2 от Договора е неравноправна, за което съдът следи служебно. Оспорва предявените искове и по размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът

Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест” има качеството на небанкова финансова институция съгласно § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции, осъществяваща дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове.

Между страните е безспорно обстоятелството, че ответната страна П.С.Г. е била член-кооператор към момента на сключване на договора за заем.

По делото е представен договор за заем № 4227/12.10.2016 г., по силата на който Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест” се е задължил да предостави в заем на П.С.Г. сумата от 1 050 евро, като е установено, че средствата се отпускат със следното предназначение: „съпътстваща дейност“. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Договора е установено, че по писмено искане на заемополучателя и съгласие на председателя на кооперацията заемната сума може да се изплати в нейната левова равностойност, в който случай за улеснение на длъжника е предвидено право да погасява задълженията си по погасителния план в лева, като в случая съгласие за изплащане на заемната сума в левовата й равностойност е обективирано в договора за паричен заем. По делото е приложено искане от заемополучателя от 12.10.2016 г. за отпускане и погасяване на кредита в неговата левова равностйност. С клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е установено, че заемната сума се олихвява с договорна лихва от 15 % годишна лихва, която се начислява върху главницата по заема за периода на действие на договора, определима при 365 дни за една година. Установено е, че заемополучателят заплаща еднократна такса за управление на заема от 2 % върху размера на главницата в размер от 41, 07 лв. и такса за проучване, разглеждане и произнасяне по молбата от 15 лв. Установено е, че заемополучателят се задължава да погаси вноските по заема съгласно погасителния план с краен срок до 20.09.2019 г. По делото е приложен погасителен план, от който се установява, че задълженията по договора следва да се погасят на 36 месечни вноски с падеж на първата вноска на 20.10.2016 г. и падеж на последната вноска на 20.09.2019 г.

В договора за кредит е обективирано изявлението на ответника Г.К.Ч. за поемане на лично обезпечение на задълженията на заемополучателя за главница, лихва, такси, неустойки и разноски, в качеството му на поръчител – чл. 11, ал. 1 от Договора.

В разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Договора е установено, че заемополучателят и поръчителят отговарят солидарно с цялото си имущество за изпълнение на задълженията по договора и за пълния размер на щетите, причинени на заемодателя от неизпълнение на договора, включително съдебните разноски.

В клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора е установено, че при частично или цялостно неплащане на погасителните вноски за главница и при просрочие или забава на погасителните вноски за главница, заемодателят начислява по партидата на заемополучателя, без предизвестие и предупреждение, неустойки в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочени вноски, начиная от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което заемополучателят и поръчителят дават своето предварително съгласие и одобрение. С клаузата на чл. 18, ал. 2 от Договора е установено, че при частично или цялостно неплащане на погасителните вноски за договорни лихви и при просрочие или забава на погасителните вноски за договорни лихви, заемодателят начислява по партидата на заемополучателя, без предизвестие и предупреждение, неустойки в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочени вноски за договорни лихви, начиная от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което заемополучателят и поръчителят дават своето предварително съгласие и одобрение.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че сумата по договора за заем в нейната левова равностойност от 2 053, 62 лв. е изплатена в полза на заемополучателя на 12.10.2016 г. с разходен касов ордер № 531/12.10.2016 г. на касата на кооперацията. Вещото лице е установило, че заемополучателят е заплатил сумата от общо 346, 71 лв., с което са погасени задълженията за главница по първите седем погасителни вноски и частично погасителната вноска с падеж на 20.04.2017 г. до размер на сумата от 4, 59 лв., като е останало непогасено задължение за главница от 1 706, 91 лв., като след датата на депозиране на исковата молба в счетоводството на ищеца не са отразени плащания по задължението за главница. Вещото лице е установило, че съобразно клаузите на договора, договорна лихва е начислена от датата на отпускане на заемната сума – на 12.10.2016 г., като до датата на падежа на последната вноска – 20.09.2019 г., задължението за заплащане на договорна лихва е в размер на сумата от 455, 98 лв., с падеж на първата вноска съобразно погасителния план на 20.10.2016 г. Вещото лице е установило, че за погасяване на задължението за заплащане на договорна лихва е заплатена сумата от 391, 03 лв., като са останали непогасени вноските с падеж от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г. за сумата в размер от 64, 95 лв., като след датата на депозиране на исковата молба в счетоводството на ищеца не са отразени плащания по задължението за договорна лихва.

Разпечатката съдържа 25 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd825bb5-441a-4623-b18f-3d5c83226a46