Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 20.03.2024, Районен съд - Никопол

Съд
Районен съд - Никопол
Дело
Гражданско дело 336/2023
Вид
Решение № 29
Подписан
20.03.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Галя Величкова Наумова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.189, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.190, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.191, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Никопол, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № ****4420100*** по описа за **** година

Предявен е иск по чл.108 от ЗС от Е. Г. Ф., Д. К. Г. и А. К. Ф., всички чрез адв.М.М., против „***“ ЕООД с.***, за установяване правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор ****, представляващ пасище в землището на с.***, общ.

**** и предаване владението върху същите.

В ИМ се твърди, че тяхната баба по бащина линия Р. Г. Ф., б.ж. на с.***, поч. на ****г. е притежавала в собственост процесният имот, като след нейната смърт правата които тя е имала по отношение на него са се разпределили по равно върху трите и деца – П. А. Ф., В. А.а Ф. и К. А. Ф., последният от които е баща на ищците.

Твърди се че въпреки, направеният отказ през 2014г., на П. Ф. от наследството на своята майка Р.Ф., който отказ бил надлежно вписън в специялният регистър воден в РС Никопол, на 11.06.202г., същият продал на ответното дружество „***“ ЕООД 10/30 ид.ч., или 1/3 ид.ч. от процесната земеделска земя.

С оглед обстоятелството, че понастоящем 1/6 ид.ч. от собствения им земеделския имот се владеел без правно основание от ответнното дружество, е заявено искане ,съдът да установи правото на собственост на ищците по отношение на 1/6 ид.ч. от придобитите от ответното дружество, 1/3 ид.ч., чрез покурка

П.Ф., от процесният имот.Представя доказателства.Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество, чрез адв.А.Г., оспорва иска по основание, както и направеният отказ от наследство от прадотелят им – продавач по договора на ид.ч. П.Ф..

В срока на отговора на ИМ, ответника по първоначалният иск „***“ ЕООД е поискало привличането на П. А. Ф., като трето лице помагач, като едновременно е и 1 предявило ОБРАТЕН ИСК срещу същото лице с правно основание чл.190, ал.2 от ЗЗД, чл.190, ал.2 вр. 189, ал.1 от ЗЗД и по чл.190, ал.2, вр. чл.191, ал.1 от ЗЗД.

С определение № 385 от 13.11.****г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника П. А. Ф., а с определение № 19 от 18.01.2024г. е приел за съвместно разглеждане с настоящото производство и предявеният обратен иск, по който ответника по него не е представил отговор.

В първото по делото с.з., страните се явяват лично и с процесуалните си представители, като третото лице помагач на страната на ответника по иска по чл.108 от ЗС – П.Ф., признава фактите изложени в ИМ, а процесуалният представител на ответника по същитя иск „****“ ЕООД, признава иска по чл.108 от ЗС.

Представя и постигнато между страните споразумение по предявеният обратен иск, които страните молят съда да одобри.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и тяхната съвкупност прие за установено следното:

На първо място, съдът намира, че не може да одобри постигнатата съдебна спогодба о.с.з., по предявеният от ответника срещу третото лице помагач, обратен иск, преди да се произнесе по предявнеитя от ищците иск по чл.108 от ЗС, което може да стане едва с постановяване на акта по съществото на спора по отношение на този иск.

По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал.

3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. По своя характер той е евентуален иск, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявеният обратен иск подлежи на разглеждане при уважен първоначален иск.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС.

Не се спори по делото и това се установява от представените писмени доказателства, че ищците са наследници на К. А. Ф., който е един от общо тримата наследника на Р. Г. Ф., поч. на ****г.

Безспороно по делото е също, че последната е притежавала в собственост процеснитя имот, както и че след нейната смърт правата и на собственост са преминали по – равно, върху нейните три деца, - 1/П., който е трета подпомагаща страна по делото и ответник по обратният иск; 2/В. – която не е страна в производството и 3/К. поч. 2021г., – чийто ищци са негови наследници по закон.

Третото лице помагач, и ответник по обратният иск П.Ф. се е отказал от наследството на своята майка Р.Ф., който отказа е вписан в специалната книга на НРС под ***/17.03.2014г. /ч.гр.д. ***/2014г. по описа на НРС/.

Въпреки, отказа от наследство, с договор, обективиран в н.а.а ***, том3, рег. № ***, дело № ***/11.06.***г. на нотариус Д.Д. с рег. № *** на НК, П.Ф. е продал на „***“ ЕООД , притежаваните от него по наследство от своята майка, 10/30 ид.ч., равняващи се на 1/10 ид.ч. от процесният имот.

Видно от представената скица, към момента имота се води, съсобствен на 10/30 ид.ч.

2 на „****“ ЕООД, на Р. Г. Ф., без да има данни за ид.ч. и на „***“ ЕООД , на 1/30 и на 9/30 ид.ч., също принадлежащ на ответника.

С оглед на изложените обстоятелства съдът намира предявения иск за основателен.

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно основание.В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.108 ЗС е да докаже твърдението си че е собственик на имота, както и факта на упражнявано от ответника владение.При доказването на тези правнорелевантни факти от ищеца, в тежест на ответника е да докаже противопоставимо основание за упражняваната фактическа власт.

По въпроса за допустимостта на иск с ТР № 3/*** от 05.01.2022г. На ОС на ВКС на РБ, е прието, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го владее без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право. В решението се посочва още, че искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване, като само искът по чл.108 ЗС може да осигури предаване на владението върху идеална част и е посочен начина по който такова решение следва да бъде изпълнено.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и признанието на фактите по реда на чл.175 от ГПК изложени в ИМ от третото лице помагач на страната на ответника и на признанието на иска на самият ответник, съдът намира, че така предявеният иск по чл.

108 от ЗС е основавателе и следва да се уважи.

Съдът приема за доказано по делото, че на ищците принадлежи право на собственост върху 1/6 ид.ч. от имота, които те са придобили по наследство от своя баща и съпруг, поради отказ на неговият брат - П.Ф. от наследството оставено от тяхната майка, което е оголемило дела на другите и двама наследника, единият от които е наследодател на ищците, и не са го изгубили поради придобиването им от ответника на основание договор за покупко – продажба на 1/3 ид.ч. от този имот.

Предвид изложеното следва да се уважи предявеният от ищците иск по чл.108 от ЗС в претендираната част.

Предвид уважаването на първоначалният иск, следва да се разгледа и предявеният обратен иск.

В с.з. страните се явяват лично и представят постигната съдебна спогодба по предявеният обратен иск, която съдата намира, че е в интерес на страните, споразумението не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде одобрено.

Водим от горното съда

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „****“ ЕООД с.*** с ЕИК *****, че Е. Г. Ф. с ЕГН **********, Д. К. Г. с ЕГН ********** и А. К. Ф. с ЕГН **********, на основание наследство от К. А. Ф. поч. на 28.12.2021г., са съсобственици на 1/6 ид.ч. от закупените 1/3 ид.ч. от „***“ ЕООД, с договор, обективиран в н.а. ***, том3, рег. № ***, дело № ***/11.06.***г. на нотариус Д.Д. с рег. № *** на НК от ПИ с идентификатор ****, по КККР, одобрен със Заповед № РД – 18-1141/22.05.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в с.***, м.“****“ с площ от ***кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начина на трайно палзване – Пасище, категория на земята – ***, с номер по преходен план – ***, при съседи на имота: ****, ****, **** и *****.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД с.*** с ЕИК ***** да предаде на Е. Г. Ф. с ЕГН **********, Д. К. Г. с ЕГН ********** и А. К. Ф. с ЕГН **********, владението на притежаваните от тях 1/ 6 ид.ч. от закупените 1/ 3 ид.ч. от „***“ ЕООД, с договор, обективиран в н.а. ***, том3, рег. № ***, дело № ***/11.06.***г. на нотариус Д.Д. с рег. № *** на НК от ПИ с идентификатор ****.

ОДОБРЯВА ПОСТИГНАТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ СПОГОДБА по предявеният от ответника по първоначалният иск „***“ ЕООД ОБРАТЕН ИСК срещу привлеченото, като третото личе помагач - П. А. Ф. с ЕГН **********, с правно основание чл.190, ал.2 от ЗЗД, чл.190, ал.2 вр. 189, ал.1 от ЗЗД и по чл.190, ал.2, вр. чл.191, ал.1 от ЗЗД, съгласно която:

1. „*****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с. ***, общ. ****, обл. ***, представлявано от П. С. С., чрез адвокат А. Г. от ПАК, от една страна като „ИЩЕЦ“ по насрещен иск, предявен по гр. дело № ***/**** г. по описа на PC - Никопол;

2. П. А. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, общ. ***, обл.

***, ж.к. „***“ 94, ***, ***, ***, от друга страна като „ОТВЕТНИК“ по предявения срещу него насрещен иск, по гр. дело № ***/**** г. по описа на PC - Никопол;

3. Е. Г. Ф., Д. К. Г. и А. К. Ф., общо ищци по гр. дело № ***/**** г., са постигна настоящата съдебна спогодба, по силата на която страните по предявения насрещен иск по гр. дело № ***/**** г. по описа на PC Никопол приемат за установено помежду си и признават:

1. Страните признават иска по чл.108 от ЗС, предявен от Е. Г. Ф., Д. К. Г. и А. К. Ф. за ревандикация на 1/6 ид. части от закупените от „*****“ ЕООД с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ дв. вх. per. № ***, вх. per. № ***/11.06.*** г., Акт № 20, том 3, дело № ***/*** г. от общо продадените му от продавача П. А. Ф. 1/3 ид. части от недвижим имот - земеделска земя, с идентификатор ****, с площ *** кв.м. находящ се в землището на с. ***, в местността „****“.

2. Ответникът П. А. Ф. заявява, че признава исковата претенция на „*****“ ЕООД, предявена общо за сумата 3 731 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и един лева/, включваща както следва:

1. сумата 1 340 лв., представляваща половината от платената му от „*****“ ЕООД цена от 2 680 лв., съответно на евикцията от 1/6 ид.ч. от придобитите с нотариалния акт общо 1/3 ид.ч. от имота, чието 4 връщане се дължи от П. А. Ф. на осн. чл.190, ал.2 от ЗЗД;

2. сумата 94,20 лв., представляваща половината от направените от „*****“ ЕООД разноски по сделката от общо 188,81 лв., чието връщане се дължи от П. А. Ф. на осн. чл.190, ал.2, вр. чл.189, ал.1 от ЗЗД;

3. сумата 1 606,80 лв., представляваща направените от „*****“ ЕООД разноски по делото, вкючваща адвокатско възнаграждение и 1/2 държавна такса при условията на чл.78, ал.6 от ГПК, дължима от П.

А. Ф. на осн. чл.190, ал.2 вр. чл.191 ал.1 от ЗЗД;

4. сумата 690 лв., представляваща направените от ищците разноски деловодни разноски по ревандикационния иск, полагащи им се съгл. чл.78, ал.1 от ГПК, дължима от ответника П. А. Ф. на осн. чл.190, ал.2, вр. чл.189, ал.1 от ЗЗД. Сумата по тази точка ответникът П. А.

Ф. се задължава да заплати от свое име за сметка на „*****“ ЕООД на ищците Е. Г. Ф., Д. К. Г. и А. К. Ф., представляващи направени.

3. Ответникът П. А. Ф. е заплатил в брой в съдебно заседание сумите по т.2 от настоящата спогодба, както следва:

1. На „*****“ ЕООД е заплатил сумата 3 041 лв. съгласно т.2.1., т.2.2 и т.2.3 от настоящата спогодба. Сумата е приета от адв. А. Г. Г., процесуален представител на „*****“ ЕООД със задължение да я предаде на доверителя си.